site.btaПроизводството на електроенергия в страната е нараснало с 21,39 процента от началото на 2025 г. на годишна база

От началото на годината до 9 март спрямо същия период на 2024 г. производството на електроенергия в страната е нараснало с 21,39 процента, достигайки 9 451 748 мегавтчаса (MWh). Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), които са публикувани на сайта на оператора. Същевременно потреблението на електроенергия също бележи ръст от 10,61 на сто и възлиза на 9 047 292 MWh.

Страната преминава от отрицателно салдо (износ-внос) от 393 445 MWh през 2024 г. към положително салдо от 404 456 MWh през 2025 г.

Базовите електроцентрали също повишават производството си с 23,06 на сто, достигайки 7 883 638 MWh.

Сред различните източници на електроенергия фотоволтаичните централи (ФЕЦ) отбелязват най-голямо увеличение - с 59,51 процента в преносната мрежа и 63,32 на сто в разпределителната мрежа. Вятърните електроцентрали (ВяЕЦ) обаче регистрират спад съответно с 19,52 и 21,89 процента.

Данните сочат спад в производството на електроенергия от водноелектрически централи (ВЕЦ) с 9,34 процента за периода 01.01.2025 г. - 09.03.2025 г. спрямо 01.01.2024 г. - 09.03.2024 г

Председателят на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков коментира за БТА, че разликата във вноса и износа на електроенергия през миналата и настоящата година се дължи основно на външното търсене. Миналата година България е внасяла електроенергия, защото това е било по-изгодно, докато тази година ситуацията е обратната.

Според Стайков обаче това се дължи както на пазарни, така и на климатични фактори. В началото на тази година температурите са били по-ниски, а сушата и слабият вятър са ограничили възможностите за производство на електроенергия от възобновяеми източници. В резултат на това базовите централи, основно въглищните, са компенсирали разликите както във вътрешното, така и във външното търсене. Другият проблем е ограничената междусистемна свързаност между Западна и Източна Европа, което води до сегрегация на пазарите и изкуствено създаване на две пазарни зони, които уж са част от единен пазар на електрическа енергия.

"Българският енергиен пазар винаги е бил силно повлиян от външното търсене", изтъкна Стайков. Вътрешното потребление остава относително стабилно, но външните фактори могат да доведат до значителни промени в търговския баланс.

Миналата година е било по-изгодно да се внася електроенергия, докато през тази тенденцията се е обърнала. Това обаче не се дължи само на пазарни механизми, а и на липсата на свързаност между пазарите в настоящата година. В този контекст въглищните централи играят ключова роля за стабилността на енергийната система, добави експертът пред БТА.