site.btaОБНОВЕНА България може да има ключова роля в развитието на проекта за Зелен енергиен коридор, каза министър Станков в Будапеща

С добре развитата си електропреносна система, междусистемните връзки със съседните държави и инфраструктурата за съхранение на енергия България може да има ключова роля в развитието на проекта за Зелен енергиен коридор. Страната ни подкрепя инициативата от самото й начало и започваме процедура по присъединяване към проекта. Това каза министърът на енергетиката Жечо Станков по време на Десетата среща на министрите по Споразумението за стратегическо партньорство в областта на развитието и преноса на зелена енергия, която се провежда в унгарската столица Будапеща, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще се присъедини към корпоративните дискусии за предпроектните проучвания и евентуално ще придобият дялово участие в проектната компания, поясни министър Станков.  

Като допълнително предимство на страната той посочи предстоящите мащабни инвестиции в цифровизация на мрежата, както и плановете за развитие на проектите за съхранение на енергия – изграждането на нови ПАВЕЦ на язовирите. Помпено-акумулиращите водноелектрически централи остават едни от най-устойчивите технологии за производство и съхранение на зелена енергия, изтъкна енергийният министър. По неговите думи очакваният ефект от изграждането на двете нови мощности с капацитет за съхранение между 30 и 50 GWh е значим не само за България, но и в европейски мащаб.

Инициативата ще позволи на Югоизточна Европа да се възползва от увеличените възможности за търговия със зелена енергия, развивайки сектора на възобновяемата енергия и укрепвайки енергийната сигурност, акцентира министър Станков.

Проектът за Зелен енергиен коридор е стратегическа инициатива между Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария за развитие и пренос на зелена енергия. Партньорството има за цел укрепване на националната и регионалната енергийна сигурност и свързаност в Черноморския регион, разнообразяване на източниците на доставка и използване на потенциала за производство на възобновяема енергия в Каспийския регион. През миналата година Министерският съвет одобри придобиването от страна на БЕХ в съвместното дружество за реализация на проекта. 

В рамките на работната визита министър Жечо Станков ще проведе среща и с унгарския министър на външните работи и търговията Петер Сиярто. На нея се очаква двамата да обсъдят повишаването на енергийната сигурност в региона.

БТА припомня, че служебният енергиен министър Владимир Малинов участва през ноември 2024 година в Деветата министерска среща по Споразумението за стратегическо партньорство в областта на развитието и преноса на зелената енергия, провела се в Баку. Тогава той декларира желанието на българската страна да се присъедини към междуправителственото споразумение за стратегическо партньорство по проекта за Зелен коридор между Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария.

Зеленият енергиен коридор, към който България ще се присъедини, представлява проект за пренос на електроенергия от Кавказкия регион до Централна Европа чрез подводен кабел, положен по дъното на Черно море. Това обясни Сиярто по време на пресконференция след срещата си с министрите на енергетиката на България, Азербайджан, Грузия и Румъния.

Унгарският външен министър, цитиран от ТАСС, припомни, че по-рано Азербайджан, Грузия, Унгария и Румъния създадоха съвместно предприятие с централа в Букурещ, което ще положи подводен кабел с дължина над 1100 км.

Очаква се инвестициите в проекта да надхвърлят 10 милиарда евро, отбеляза Сиярто.

По думите му министрите са изслушали доклад на италианска компания, на която е възложено да изработи предпроектно проучване за проекта. "До края на първото полугодие ще имаме пълно предпроектно проучване, в съответствие с което страните участнички ще могат да вземат необходимите инвестиционни решения", уточни той.

През 2022 г. Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария подписаха в Букурещ споразумение за стратегическо партньорство за изграждането на подводния електрически кабел. Европейската комисия реши, че този проект е важен за цяла Европа и отпусна 2,3 милиарда евро за реализацията му.