site.btaПри обновяването на жилищните сгради трябва да се премине от кампанийност към постоянно действаща система, настояха неправителствени организации

В Световния ден на енергийната ефективност неправителствени организации (НПО) призоваха публичните институции да прекъснат с кампанийността при обновяването на жилищния фонд в България и да се премине към работеща и постоянно действаща система, така че да се създадат условия за планиране и прогнозиране на целия процес. 

Експертите от неправителствения сектор се обявиха категорично и за прекъсване на модела на 100 процента безвъзмездно финансиране на дейностите по обновяването на сградния фонд и преминаване към модела на самоучастие на собствениците на имоти. Според тях грантовото финансиране трябва да остане като възможност единствено под формата на подкрепа на уязвимите групи, отговарящи на определението за енергийна бедност. За да е работещ обаче предлаганият модел на самоучастие и гражданите да имат достъп до кредити за енергийна ефективност, експертите смятат, че трябва да се създадат условия за споделяне на риска от финансови загуби между държавата, гражданите и финансиращите банки. 

Посочените предложения бяха направени по време на провелата се в Националния пресклуб на БТА съвместна конференция на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект", "Хабитат България" и "Българо-австрийската консултантска компания" (БАКК) на тема "Саниране сега, а не след десетилетие - как собствениците могат да бъдат част от решението?". Конференцията премина с участието на представители на сдружения на собственици; Александър Петков, заместник-кмет на район "Средец"; Цвета Наньова от БАКК и Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА); Минчо Бенов от "Хабитат България"; Драгомир Цанев от "ЕнЕфект" и Йордан Николов, Българска Асоциация за изолации в строителството (БАИС).  

Исканията за промени на досега съществуващите практики при обновяването на многофамилните жилищни сгради в България почиват на констатациите за ограничения обхват на модела на 100 процента безвъзмездно финансиране на дейностите, каквато е практиката по Оперативна програма "Регионално развитие" през програмните периоди 2007 - 2013 и 2014 - 2020 г.

"Цифрите говорят достатъчно за това. В България има над 66 000 многофамилни сгради, над 1,2 млн. еднофамилни сгради, които се нуждаят от обновяване. Това е огромен сграден фонд. В момента достигаме до изключително малка част от него. Програмите за обновяване започнаха през далечната 2007 година и оттогава по добре познатата ни Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, която завърши официално през 2022 година, бяха обновени 4,2 процента от многофамилните жилищни сгради, изключваме еднофамилните изцяло", каза Драгомир Цанев от "ЕнЕфект".

Призивите за промени бяха направени и в момент, когато в публичното пространство се появиха и сигнали за спиране на дейностите по Eтап II по процедурата "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд", финансирана със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Одобрените сгради във втория етап са 282 на брой, с приблизително 460 000 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). 

“Имаме само информация, която е от публичните изказвания. А публичните изказвания на отговорните фактори - министри и вицепремиери, е, че за момента се спира Eтап II, че ще бъде изпълнено обновяването на тези 756 сгради от Етап I с европейското финансиране, а всички останали от резервния списък по двата етапа ще бъдат прехвърлени към двата милиарда национално финансиране. Това е информацията, с която и ние разполагаме. Дали е взето окончателно решението или не, вероятно само управляващите знаят, но официално няма друга информация", каза Цвета Наньова.    

Съгласно предоставената информация на конференцията се предвижда разходването на 2 млрд. лева от бюджета за финансиране на мерки за обновяване на 2178 сгради от резервния списък на Етап I и одобрените 282 сгради в Етап II, с общо РЗП от около 9,4 млн. кв. м. Драгомир Цанев намира предвидения ресурс за недостатъчен да покрие финансовите нужди и смята, че ще стигне за обновяването на не повече от 6,6 млн. кв. м. РЗП.