site.btaПрецизното земеделие не увеличава добивите, но намалява разходите, посочват експерти

Прецизното земеделие не води до увеличаване на добивите, но намалява разходите, което води до нарастване на печалбите. Това посочиха пред БТА д-р инж. Десислава Михайлова и д-р Аспарух Атанасов от Добруджанския технологичен колеж към Техническия университет във Варна.

Експертите коментираха, че в учебното заведение се работи по много научноизследователски проекти, свързани с тази тема. Водещата им цел е модернизирането на родното земеделие. 

Големите селскостопански производители в Добруджа все още не проявяват сериозен интерес към прецизното земеделие, нито към новите технологии, посочиха изследователите.

По думите на Михайлова фермерите отчитат, че "дроновете не могат да орат" и заради това се придържат към традиционните селскостопански практики и методи. Те обаче подценяват това, че могат да намалят сериозно разходите си чрез новите технологии, допълни Атанасов.

Според него засега интерес към роботизацията в земеделието проявяват по-скоро малки и средни производители, които искат да оптимизират производството си.

Бъдещето на селското стопанство е в роботизацията, категоричен е Атанасов. Според него тепърва ще навлизат изцяло автономни системи, които ще извършват различни операции. Експертът подчерта, че безпилотните апарати се усъвършенстват непрекъснато, навлизат автономни косачки, които сами "си определят" площите, които ще обработват.

Все още съществува скептицизъм към тези технологии, посочи Атанасов и допълни, че все пак в много от стопанствата се сменят поколенията, а младите хора определено все повече се ориентират към новите технологии.

Според експертите дроновете са от полза за земеделците, тъй като чрез тях те могат да сканират обработваемите площи.

Това не означава, че агрономите ще останат без работа, но работата им ще бъде значително облекчена, посочи Михайлова. Тя уточни, че "човек трудно би могъл да обиколи и да огледа подробно един квадратен километър засята площ, но дронът може да снима и да засече наличие на проблеми".

След това агрономът може да посети конкретните зони и да вземе решение какво да предприеме, допълни Михайлова.

Експертите отбелязаха, че дроновете, които разработват, вече могат да следят състоянието на посевите, етапа на развитието им, наличието на болести по тях, на вредители, съдържанието на микроелементи в горния слой на почвата, влажността й, както и да събират данни за качеството и влажността на въздуха.

Същността на прецизното земеделие е точно в това. При наличие на зона с някакъв проблем, да се третира само тя, подчерта Атанасов.

Така може да бъде решен локален проблем, преди да е станал общ, за цялата нива, което ще наложи да бъдат направени сериозни разходи за препарати, посочи експертът.

В момента интересът на специалистите е насочен към технологиите, чрез които могат да диференцират различните земеделски  култури, да установят наличието на плевели сред посевите, какъв е техният вид и какво е количеството им в отделните части на дадена нива.

"Другото, към което се стремим, е да успеем да уточним, когато има зона с влошена вегетация на растенията, на какъв патоген се дължи това", посочи Атанасов.

Той уточни, че експертите в колежа са успели да натрупат сериозна база данни през последните пет години и вече би могло да бъде определено дали даден проблем е свързан с определен патоген или с климатичните промени. На база тази информация може да бъдат направени прогнози за нуждата от бъдещи аграрно-технически мероприятия, отбеляза още Атанасов.

Технологиите могат да са от полза и при решение на проблеми, свързани с това какви сортове да бъдат засети, както и как да бъдат селектирани те, посочи Михайлова.

По думите й в това отношение колежът работи много активно и си партнира с Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево.

Учебното заведение има малко опитно поле, но набира активно данни и от опитните полета на научното звено.

Събира се информация предимно за пшеницата, тритикалето, царевицата и слънчогледа.

Сортовете на института са съобразени с нашия климат, допълни Атанасов.

По думите му те са устойчиви на засушаване и застудяване, но дават малко по-нисък добив в сравнение например с добива, осигуряван от френските сортове. 

През изминалата година резултатите от работата на екипа на колежа по различни проекти са публикувани в много страни и са предизвикали голям интерес, посочи Атанасов. Той припомни, че при стандартното земеделие се прилагат торове и просто се чакат добиви. При прецизното се сее неравномерно. При "по-силните" зони плътността на посевите е по-голяма, а торенето е в различни количества, обясни експертът.

Тоя уточни, че по този начин се получава същата продукция, но при по-малко разходи и при по-ограничени вреди върху околната среда.

"На студентите в колежа казваме, че тепърва техниката в земеделието ще става все по-сложна и те трябва да са в крак с времето", коментира Михайлова.

По думите й голяма част от младежите, които учат в заведението, са "деца на производители" и са наясно, че в селското стопанство ще има нужда все повече от висококвалифицирани специалисти.

"Сред нашите възпитаници има и такива, които се включват в научната дейност на колежа и я прилагат в стопанствата си, защото добрите резултати пряко ги касаят", допълни Атанасов.  

Двамата експерти посочиха, че сега пред екипа на колежа стои задачата да приложи при реализацията на проектите и на изследванията си мултидисциплинарен подход.

Нужно е да привлечем агрономи, които да участват в анализите, химици, както и специалисти по обработка на големи бази от данни, посочи Атанасов.

По думите на Михайлова акцент в работата на екипите ще бъде работата с роботизирани механизми за дистанционен мониторинг в широк диапазон. При тях информацията се получава в реално време и може бързо да бъде прието решение какво да бъде предприето.