site.btaЩе подадем искане за конвергентен доклад за членство в еврозоната в максимално кратки срокове, но трябва да отговаряме на съответните критерии, каза Теменужка Петкова

България ще подаде искане за конвергентен доклад за еврозоната в максимално кратки срокове, но страната трябва да отговаря на съответните критерии, тъй като преди да отговори на тях, рискът да се получи негативен отговор е голям.

Това стана известно от думите на министърът на финансите Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол в Народното събрание в отговор на въпрос на Мартин Димитров от ПП-ДБ.

"Разбира се, ние ще подадем искане за конвергентен доклад в максимално кратки срокове, но трябва да отговаряме на съответните критерии. Преди да отговорим на тези критерии, рискът да получим негативен отговор е голям. Поради тази причина първо трябва да сме наясно с бюджета за 2025 г. След това трябва да бъде одобрен фискално-структурен план на България, тъй като той гарантира именно тази устойчивост, която ние трябва да покажем и едва след това ще вървим в тази посока. Но нашите европейски партньори подкрепят България. Приветстват, че имаме редовно правителство. Очакванията към нас са големи, надявам се с общи усилия да се справим с тази ситуация", каза Петкова.

Мартин Димитров отбелязва в питането си, че е от изключително значение да се проведат консултации с Европейската комисия относно това дали ще се приложи обичайната практика да се изключват страните с по-високо отклонение от средната стойност на показателя за еврозоната, тъй като това би било основание за изваждането на Литва. Това ще доведе до ситуация, в която България изпълнява и последния критерий за членство в еврозоната. България е на 0,1 процентни пункта от изпълняването на критерия за ценова стабилност според данните за инфлацията за месец декември.

Мартин Димитров цитира в изказването си президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард от вчера, която посочи в отговор на въпрос на БТА, че процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването й към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре.

От това, което видях, и от разговорите, които проведох с българските власти, съм убедена, че този процес се развива много добре, каза Лагард вчера на пресконференцията след първото за годината заседание по паричната политика на ЕЦБ.

По думите й при поискване на извънреден конвергентен доклад от българските власти процесът ще продължи, така че Европейската комисия да може да направи преглед на всички критерии за присъединяването на страната към еврозоната, не само на инфлацията. 

Теменужка Петкова припомни, че в началото на миналата седмица е провела среща в Брюксел с председателите на Еврогрупата и на Европейската централна банка - Паскал Донахю и Кристин Лагард, както и с еврокомисаря Валдис Домбровскис, чийто ресор обхваща "икономика и производителност, изпълнение и опростяване". По думите й, европейските институции приветстват напредъка на страната в подготовката за членство в еврозоната, като има консенсус около тезата, че страната ни може да поиска изготвянето на конвергентен доклад.

"Според публикуваните на 17 януари 2025 година данни на Евростат за инфлацията в страните от Европейския съюз, референтната стойност на критерия за ценова стабилност към декември 2024 година се изчислява на 2,5 процента. Инфлацията в България за същия период е 2,6 процента, което означава, че с данни към декември 2024 година инфлацията е с 0,1 процентни пункта над референтната стойност", каза Теменужка Петкова в отговора на зададения въпрос от народния представител.

"Както знаете според разпоредбите на договора за функциониране на Европейския съюз, ценовата стабилност е налице когато средният темп на инфлацията за период на 1 година преди осъществяването, а прегледът не превишава с повече от 1,5 процентни пункта този в трите държави членки на ЕС с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. За изчисляване на референтната стойност на критерия за ценова стабилност се използва 12-месечния среден темп на инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени, като се взима средноаритметичната стойност на темпа на инфлацията в трите държави с най-силни темпове на инфлация към съответния месец и към нея се добавя 1,5", посочи Петкова.

"При изчисляването на референтната стойност се взима предвид и динамиката на цените в държави, за които е определена като статистическа нетипичност или така наречения "outlier". Определянето на държави за такива със статистически нетипична инфлация и изключването им от критерия за ценова стабилност е решения което се взима от ЕК и ЕЦБ при изготвяне на конвергентните им доклади на база анализа по утвърдена методология", обясни финансовият министър.

"За разглеждане на една страна като статистически нетипична, тоест за изключването ѝ при изчисляване на критерия за ценова стабилност, трябва да е налице комбинация от две условия. Първото условие е темпът на инфлация в съответната държава да е значително под средния в еврозоната и второ – инфлацията да е породена от специфични за страната извънредни фактори, които не могат да се разглеждат като представителни за инфлационни процеси в еврозоната", посочи Петкова.

"Същевременно редовното правителство продължава активната работа по подготовка на страната ни за членство в еврозоната, включително по изпълнението на критериите за членство. В тази връзка на 20 януари тази година проведох среща с председателя на еврогрупата Паскал Донахю и на ЕЦБ госпожа Кристин Лагард, както и с еврокомисаря Валдис Домбровскис", каза финансовият министър.

"Европейските институции приветстват страната в подготовката за въвеждане на еврото, както и сформирането на редовно правителство. Консенсусно е мнението, че България следва да изисква доклади при изпълнение на критериите за членство в еврозоната", продължи Петкова.

"Потвърждението на отчетните данни, че страната ни изпълнява всички технически критерии за членство ще бъде необходима предпоставка за официалното ни искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади. Важно е да се отбележи, че при оценката си ЕК и ЕЦБ анализират и устойчивостта при изпълнение на всички критерии, което е предпоставка за получаване на положителна оценка от страна на ЕК и на ЕЦБ", каза тя.

"Поради това правителството работи усилено и систематично по подготовка и на държавния бюджет за 2025 година, който да следва да отговоря на съответните критерии за дефицит. Също така се подготвя и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 година и се работи за финализирането на Национлания средносрочен фисклано-структурен план на България, с който да потвърдим аганжимента си за поддържане на макроикономическа устойчивост и фискална дисциплина в средносрочен план. Тоест от страна на европейските институции от нас се очаква устойчивост по отношение на тези показатели в следващите три години", добави Теменужка Петкова в отговора си на въпроса на народния представител.