site.btaМинистър Иван Иванов съобщи, че е възложил на "Български ВиК холдинг" да бъде извършен анализ на инвестиционните програми на ВиК операторите и техните бизнес планове

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов съобщи, че е възложил на "Български ВиК холдинг" да бъде извършен анализ на инвестиционните програми на ВиК операторите и техните бизнес планове, на базата на които операторите мотивират и заявяват своите искания пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Той каза това по време на изслушване в парламента за "необоснованото масово увеличаване цената на водата в по-голямата част от населените места в страната и целенасочената политика на правителството за включване на всички общински ВиК-дружества към ВиК-асоциациите“. В изслушването участваха също изпълнителният директор на "Български ВиК холдинг" ЕАД Ирена Георгиева и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.

Не следва да се говори за необосновано увеличение на цените, но стои въпросът доколко то е справедливо спрямо потребителите и след анализите МРРБ ще излезе с позиция, допълни той.

Темата, свързана с цената на водата, е изключително сериозна и ще бъде основен акцент в работата на моя екип, заяви министърът.

Той напомни, че цените на ВиК услугите се предлагат от ВиК дружества, които оперират на определени обособени територии, а не за отделни населени места и се определят на годишна база от КЕВР.  Решението на КЕВР е административен акт и съдържа подробна обосновка, като подлежи също и на съдебен контрол, изтъкна министърът. Той посочи, че Наредбата за регулиране на цените на ВиК услугите не включва в набора от подлежащи на оценка и ежегодна промяна елементи на цените на ВиК услугите нарастването на минималната работна заплата. Това по думите му създава съществен проблем за ВиК операторите, тъй като те ще са задължени да увеличават заплатите на служителите за сметка на капиталовите разходи за инвестиции, които ще могат да реализират през приходите от услугите. По този проблем, по думите на министъра, компетентните органи могат да вземат отношение дали да се направят промени в наредбата.

При систематично разглеждане на утвърдените от КЕВР цени за ценовия период през 2025 г. за ВиК дружествата с държавно участие в капитала може да се направи изводът, че в нито един случай цените не надхвърлят нивото на социална поносимост, определена по Закона за регулиране на ВиК услугите, каза министърът. Той допълни, че цената на услугите, предоставени от ВиК операторите, не се увеличава за всички и посочи, че при три от дружествата има намаляване на утвърдените цени, а част от тях не са се възползвали, по нареждане на министъра, от одобрените цени от КЕВР за увеличаване. След като бъде одобрена нова цена от КЕВР, ВиК операторите със заповед я въвеждат за съответната година и обособена територия, която ще обслужат. По тази причина операторите, които не са издали такива заповеди, ще изчакат извършването на разпоредения от регионалния министър анализ.

По темата за консолидацията във водния сектор Иванов посочи, че тя е в контекста на стартиралата пред 2009 г. политика за реформа в сектора. Консолидацията е предпоставка за получаване на европейско финансиране, което в момента е единственото, заяви министърът. Той посочи, че при промяна на тези принципи и политики има риск  от загубата на европейски средства, като отново подчерта, че те са "основен, ако не и единствен източник на финансиране за рехабилитация на ВиК мрежата". Той напомни, че според Националния инвестиционен план за ВиК за 2021 - 2027 г. необходимите инвестиции за постигането на съответствие с директивите - за пречистване на градски отпадъчни води са над 6 милиарда лева, за качеството на водата, предназначена за консумация от човека - над 7 милиарда лева и над 19 млрд. лева са нужни за обновяване на съществуваща ВиК инфраструктура. Иванов посочи, че всички тези параметри не могат да се финансират от държавния бюджет и то "в хипотеза на ограничен ресурс, без европейски средства".

Според министъра най-важен акцент трябва да бъде поставен върху подобряването на ВиК-инфраструктурата, на финансовото състояние на дружествата и на качеството на предоставената услуга, като посочи, че тези въпроси ще са във фокуса на правителството. Той каза още, че в най-кратки срокове следва да се приеме държавният бюджет и допълни, че в правомощията на законодателя е да се обсъдят тези проблеми и да се анализира възможността за въвеждане на система за единно управление на водите, което винаги е било в програмата на политическата сила, която той представлява - БСП.

Иванов заяви, че ще се анализират всички плюсове и минуси за определянето на бъдещата политика във водния сектор и посочи, че трябва да се търси баланс и интегриран подход.

Проблемите пред управлението на ВиК сектора, разликите в ценообразуването, законодателните пропуски и възможностите за излизане на ВиК дружествата от ВиК асоциациите бяха във фокуса на дискусия по въпросите, свързани с водния режим в някои населени места, организирана от депутатите на "Възраждане" в Народното събрание в средата на януари. Тогава депутатът Димчо Димчев посочи, че със законодателни промени (Закон за водите), които предлагат от "Възраждане", се дава възможност за нееднозначно тълкуване на закона, така че общинските ВиК дружества да могат да напускат без проблем създадените ВиК асоциации. Депутатът Коста Стоянов отбеляза, че със законопроекта се дава възможност на всяко едно общинско ВиК дружество да взима решение и да не зависи от ВиК асоциацията. 

Щрихи от реформата

За реформата във ВиК сектора в България се говори още преди приемането на страната в ЕС, практически тя обаче започва с членството ни в Общността и създаването на водните асоциации, сроковете за което бяха удължавани на няколко пъти. Преглед в по-близката история показва, че преди 11 години министърът на регионалното развитие и благоустройството тогава Лиляна Павлова посочва, че "състоянието на ВиК сектора не е добро: загубите на вода варират между 28 и 82 на сто за различните райони или средно около 60 на сто за страната", сочи справка в интернет страницата на ведомството. Тогава министър Павлова отчита, че положението е тежко поради изключително амортизираната ВиК мрежа и натрупаната с години липса на инвестиции за подобряване на инфраструктурата в сектора. По данни, цитирани от министъра, през следващите 10 години са нужни 11,7 млрд. евро според приетата отраслова стратегия.

Основните средства за инвестиции в сектора, с които страната ще разполага до 2020 година, са малко над 1 млрд. евро по "Околна среда 2007-2013" и около 100 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони. Задължително условие за това, записано в Споразумението за партньорство на България и програмите, е до 2016 г. да бъде завършена Реформата във ВиК сектора, напомня тогава министър Павлова и информира, че първата стъпка вече е направена – изготвени и приети са 51 мастърплана за развитието на отрасла. Предстои и изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания, окрупняването на ВиК операторите и създаване на ВиК асоциации. През новия програмен период основни бенефициенти по проектите ще бъдат ВиК операторите съвместно с общините, които ще изготвят апликационните форми за проектите на базата на регионалните инвестиционни планове, разясни преди 11 години министър Павлова.

През 2016 г. министър Павлова отчита, че през изминалия програмен период са направени важни инвестиции в сектора, благодарение на средствата от европейската солидарност. Тогава ресорният министър съобщава, че е свършена работа по подобряване на законодателството за управление на водите и са реализирани успешно промените, на които се основават трите стълба на водната реформа. Това са структурирането на 28 ВиК асоциации – по една за всяка област, сключването на договори между асоциациите и ВиК оператори за управление на ВиК активите и определянето на дългосрочна стратегическа визия за инвестициите в сектора. Направихме описание на състоянието на ВиК активите, за да знаем с какво разполагаме, и изградихме визията за следващите 15 години - колко и как ще се инвестира в тези активи, за да постигнем оптимален ефект и да предоставяме по-добра услуга - чисти питейни води на гражданите, обясни тогава министър Павлова.