site.btaТуристическият бизнес разчита на решения по визовите въпроси преди началото на летния сезон, каза Меглена Плугчиева

Без сътрудничество между бизнеса и съответните институции не могат да бъдат решени въпросите, обсъдени на кръгла маса на тема "България в Шенген - предизвикателства и възможности за туризма". Това заяви д-р Меглена Плугчиева, посланик на Българския съюз по балнеология и СПА, организир на проявата.

БТА е медиен партньор на форума.

Двете теми, които са във фокуса на днешния форум, са работните и туристическите визи. Плугчиева изрази надежда от бъдещата работна група към Министерството на туризма периодично да има информация докъде е стигнала работа по предложенията, формулирани по време на дискусията. Предложенията ще бъдат предоставени на правителството, а свързаните с промени в нормативната уредба, ще бъдат насочени към парламента.

Тя изтъкна, че във връзка с началото на летния сезон, до Великден, голяма част от формулираните проблеми би трябвало да намерят своето решени, визирайки работните и туристически визи.

Сред другите проблеми пред бизнеса Плугчиева открои липсата на работна сила, квалификацията на кадри, което е в пряка корелация с необходимостта от внос на работна ръка от трети страни. Тя напомни, че с темата сега се занимават няколко институции, но отбеляза, че между тях няма достататъчно добър синхрон и координация. Има процедури, които се дублират, има недостатъчен капацитет - в консулските служби, както и в случая с дирекциите по миграция, с които където голяма част от работодателите се оплакват, че не могат да се свържат дори по телефона, посочи Плугчиева.

Освен това, по думите й, има противоречия в законовата уредба, която често се променя. Проблеми има и със свидетелствата за съдимост, а като цяло процедурата е тромава и за пристигането на работниците са необходими най-малко 2-3 месеца.

Плугчиева изтъкна също тежката бюрокрация при наемането на млади хора под 18 години от туристическия сектор заради множеството  документи, които трябва да бъдат представени, подчертавайки, че в същото време българските младежи ходят на бригада във Великобритания или САЩ. Към тези проблеми се добавят и пречки в законодателството на европейско ниво.

Трудност за бизнеса е и работата с банките във връзка с откриването и закриването на сметки на работници от трети страни.

Отделно, поради съображение за сигурност, има страни, които са нежелани като източник на работна сила за ЕС, но е редно това да бъде казано на бизнеса и да не се хвърлят излишно усилия, както е в случая с Непал, коментира Плугчиева.

Георги Хаджиев, мениджър Човешки ресурси в Wave Resort, посочи, че за нуждите на хотела се привличат между 80 и 100 чуждестранни граждани от Киргизстан, Казахстан, Узбекистан, Индонезия, Турция и отбеляза също, че процедурата е много тромава. "Почнал съм ноември 2024 г., а тези хора ще дойдат най-рано през април - май 2025 г. и то не всички, тъй като по време на целия процес започват да се отказват", коментира Хаджиев и допълни, че според агенции за наемане на персонал всяка година поне 30 процента от чуждестранните кандидати за работа у нас се отказват заради дългия процес и заминават за други държави, които са близки до тях.

Хаджиев засегна и проблема с банковите карти. За да бъдат издадени банкови карти на хора под 18 години - например украински бежанци, е необходимо много време, защото банките искат документи, които чужденците нямат. По думите му подобна е ситуацията и с чужденците от трети държави. Изискват се лична карта, паспорт, адресна регистрация и регистрацията се чака два месеца. Само че за големите бизнеси, които имат над 100 души персонал, има задължение всички заплати да се превеждат по банков път. В този случай хората остават два месеца без пари, докато банковите им карти бъдат издадени, недоволни са и искат да си ходят, посочи Георги Хаджиев и напомни, че ако платят в брой, работодателите ще бъдат глобени.