Правителствата вече са третата по големина мишена на кибератаки, което превръща киберсигурността в основен приоритет на държавите, съобщава компанията "Майкоросфт" ( Microsoft).
Ако киберпрестъпленията бяха икономика, те щяха да се нареждат на трето място в световен мащаб, като се очаква до 2025 г. разходите за киберсигурност да достигнат 9,5 трилиона долара годишно, посочват от софтуерната ковмпания.
Използването на рансъмуер, атаките срещу идентичността и други киберзаплахи излагат на риск националната сигурност, подкопават общественото доверие и създават заплахи за критичната инфраструктура. За да се преборят с тях, правителствата трябва да предприемат бързи действия, за да укрепят позициите си по отношение на сигурността и да използват изкуствения интелект за изграждането на устойчива защита срещу еволюиращите киберзаплахи, за да защитят гражданите и жизненоважни данни, се посочва в съобщението.
Само през миналата година "Майкрософт" е установил над 600 милиона кибератаки, включително срещу правителствени организации и обекти на критичната инфраструктура. Неотдавнашният доклад на "Майкрософт" за цифровата защита (Microsoft Digital Defense Report) подчертава значителното нарастване на сложността на кибератаките, особено срещу правителства и критични сектори като здравеопазването, енергетиката и финансите. С повишаването на геополитическото напрежение методите за кибератаки еволюират, което излага правителствените структури на по-голям риск. Например само атаките с пароли са се увеличили от 572 в секунда до над 7000 в секунда само за три години.
Очаква се до 2027 г. 95 на сто от държавите да са станали мишена на голяма кибератака, причинена от заплахи, използващи генеративен изкуствен интелект. Според същия доклад само 30 на сто от тях ще бъдат достатъчно устойчиви, за да предотвратят значителни пробиви и смущения в дейността.
С нарастването на рисковете за киберсигурността нараства и потенциалът на изкуствения интелект (ИИ) да помогне за смекчаването на тези заплахи. В Украйна например по време на продължаващата война публичните облачни технологии с изкуствен интелект (ИИ) изиграха решаваща роля за защитата на правителствените системи от кибератаки. Инструментите на ИИ позволиха на украинските власти бързо да откриват и да реагират на заплахите, осигурявайки непрекъсваемост във функциониране на критични услуги дори в периоди на интензивни атаки.
По подобен начин в Албания беше извършена масирана кибератака, подкрепена от ирански хакери, чиято мишена бяха критично важни правителствени системи. Работейки в сътрудничество, "Майкрософт", Федералното бюро за разследвания на САЩ и албански експерти в областта на киберсигурността успешно защитиха инфраструктурата на страната и започнаха работа по възстановяването й с по-силни защити, отчита технологичният концерн.
Ролята на ИИ в публичния сектор надхвърля откриването на заплахи. Изкуственият интелект трансформира из основи самия подход към киберсигурността. Системите с ИИ могат да обработват огромни количества данни в реално време, като идентифицират аномалии и уязвимости, които в противен случай трудно биха били открити, обясняват експертите на компанията. Автоматизацията позволява приоритизиране на инцидентите, предоставяйки възможност на специалистите по киберсигурност да се съсредоточат върху по-сложни проблеми.
Същевременно разходите за кибератаки нарастват. През 2024 г. 34 на сто от организациите на държавната и местната власт съобщават, че са били засегнати от атаки с рансъмуер, което е забележителен спад спрямо 69 на сто през 2023 г. Въпреки това разходите за възстановяване са се удвоили, като средно възлизат на 2,83 млн. долара на атака. Кибератаките срещу правителствени агенции водят не само до финансови загуби, но и до потенциално катастрофални последици за националната сигурност, доверието на гражданите и критичната инфраструктура. Ако цифровите системи, на които гражданите разчитат, бъдат компрометирани, това може да доведе до сериозни нарушения в предлагането на услуги от критична важност за ежедневието.
/ЕС/
news.modal.text
