site.btaПубличните разходи за кризисни събития в България през 2023 г. намаляват значително спрямо 2021 г. и 2022 г., съобщи НСИ

По оценка на Националния статистически институт (НСИ) през 2023 г. изразходваните средства за готовност, превенция, реагиране и възстановяване от кризисни събития в сектор "Държавно управление" са 850 977 000 лева, или 0,46 на сто от БВП на страната, съобщи НСИ. Разходите за кризисни събития през 2023 г. намаляват значително спрямо 2021 и 2022 г., през които са отчетени и средствата, свързани с овладяването на пандемията от КОВИД-19, и кризата, резултат от военния конфликт в Украйна през 2022 година. Оценките на НСИ са по данни на Министерството на финансите.

Справка в НСИ сочи, че изразходваните средства за кризисни събития през 2021 г. общо са били 7 345 395 000 лева, а през 2022 г. - 3 081 222 000 лева.

През 2023 г. от всички отчетени разходи през годината, най-много средства са изразходвани за готовност (78,6 на сто) и превенция (12,7 на сто), докато през 2021 и 2022 г. най-голям е делът на средствата за възстановяване и реагиране вследствие на двете мащабни кризи - пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна. 

Оценките на НСИ показват, че през 2023 г. 695 077 000 лева от общите средства за кризисни събития са изразходени от централната изпълнителна власт, докато местните власти са отчели 155 900 000 лева от всички разходи. Високият относителен дял при министерствата и ведомствата се дължи на средствата, изразходвани по направление "готовност" - 627 526 000 лева, което включва дейности по противопожарна охрана, управление на държавния резерв и военновременните запаси и други, отбелязват от НСИ.

При общините най-много средства са изразходвани по направленията "възстановяване" - 65 420 000 лева и "превенция" - 48 654 000 лева.

През 2023 г. 98,2 на сто от изразходените средства за кризисни събития са осигурени от държавния бюджет, а останалите 1,8 на сто от ЕС. По-голямата част от средствата, осигурени от ЕС, са изразходвани по направление "готовност". За разлика от 2023 г., през 2022 г. повече от половината отпуснати средства от ЕС са изразходени по направление "реагиране", а над две трети по направление "възстановяване" - през 2021 година.

През 2023 г. за дейности, свързани със защита на населението при стихийни бедствия и аварии, са изразходени 163 591 000 лева, или 19,2 на сто от общите разходи за кризисни събития (850 977 000 лева). Изразходваните средства за защита на населението при стихийни бедствия и аварии нарастват с 6,3 на сто спрямо предходната година и с 10,8 на сто спрямо 2021 година.

Кризисните събития

През 2023 г. възникналите кризисни събития (бедствия, аварии, инциденти и кризи) са 14 850, като те нарастват с 1 на сто спрямо предходната година. Най-висок относителен дял заемат пожарите с произтекли от тях материални щети - 50,4 на сто, следвани от пътнотранспортните произшествия (инциденти) с пострадали хора - 47,2 на сто. Справка в НСИ сочи, че за 2021 г. кризисните събития в страната общо са били 14 041, а през 2022 г. - 14 707.

През 2023 г. броят на загиналите хора вследствие на възникнали бедствия, аварии, инциденти и кризи е 667, или 10 души на 100 000 души от населението на страната. Най-висок дял от тях заемат загиналите при транспортни инциденти - 546 лица, следвани от загиналите при пожари - 113 лица. Областите с най-много загинали са, София (столица) с 57 души и Пловдив - 50, а тези с най-малко - Перник и Смолян, съответно с по четирима.

През 2021 г. броят на загиналите е бил 28 350, докато през 2022 г. - 9 689, сочи справка в НСИ.

Пострадалите (ранените) през 2023 г. са общо 9 415, или 146 души на 100 000 души от населението на страната. Най-голям брой пострадали са отчетени при транспортни инциденти - 9 125 души, и пожари - 289 човека. На регионално ниво пострадалите са най-много в областите Пловдив - 1 132, София (столица) - 905, и Варна - 871.

Бедствия

През 2023 г. кризисните събития в страната, за които е обявено бедствено положение, са общо 104, като броят им е с 55 повече спрямо предходната година, а отбелязаното нарастване е с над 112 на сто. От тях най-голям дял заемат бедствията, свързани с наводнения, бури, сурови зимни условия и горски пожари. В сравнение с 2022 г. обявените бедствени положения в резултат на наводнения са се увеличили с 62,5 на сто, а тези, свързани с горски пожари - с 85,7 на сто.  

През 2023 г. бедствията засягат, частично или изцяло, територията на 88 общини в страната. Най-голям брой бедствия са отчетени в общините в областите Варна, София и Враца, същевременно в областите Кюстендил, Ловеч, София (столица) и Ямбол няма обявени бедствени положения. 

В резултат на възникналите бедствия в страната са загинали петима души. 

През 2023 г. броят на населението в засегнатите от бедствия територии е 1 321 253 души, или 20,5 на сто от общото население на страната.