site.btaИма тенденция за ръст при спортните пунктове за залози и бързо развитие на онлайн сегмента в игралната индустрия у нас, според браншова асоциация
Наблюдава се тенденция за увеличаване броя на пунктове за спортни залози, бързо се развива и онлайн индустрията. Това отбеляза Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) в рамките на открилото се днес 15-о юбилейно издание на международното изложение на игралната индустрия BEGE 2024 и съпътстващата го Източноевропейска конференция на игралната индустрия (EEGS). Двудневното събитие, което обединява изложители от Европа, Северна Америка и Азия, се провежда в столичния Интер Експо Център.
Той отчете значението на игралната индустрия върху българската икономика и направи обзор на сектора в страната, предоставяйки годишни данни към 2023 година и актуални цифри към третото тримесечие на 2024 г.
Приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет за 2023 г., са в размер на 362 млн. лв., което е с 11 процента повече спрямо предходната 2022 година, когато са възлизали на 327 млн. лв., съгласно предоставената информация от Ангел Ирибозов.
За деветмесечието на 2024 г. са внесени близо 380 млн. лева, което, по думите му, "определя стабилно и нарастващо ниво на държавните приходи с увеличение на таксите".
"За девет месеца са събрани 380 млн. лева и може би като се екстраполира до края на годината очаквам да бъдат събрани около 450 - 480 млн. лева, защото има 80 млн. лева от тези 380 млн. лева, които са от еднократни такси, дължими от организаторите до 28 февруари", каза председателят на АИИБ Ирибозов. По думите му цифрата, записана в държавния бюджет от 506 млн. лева е действително 30 процентно увеличение на данъците и таксите, които организаторите плащат за тази година.
Според информацията в публикувания вече "Обзор на игралната индустрия в България 2024" на АИИБ, нарастващото ниво на данъчните приходи се дължи също така и на ръста на инсталираните съоръжения, на издадените лицензи и на стабилното развитие на онлайн сектора.
Структурата на държавните приходи от хазартни дейности в размер на споменатите вече близо 380 млн. лева, съгласно данните на АИИБ, е следната: 78,8 млн. лева събрани алтернативни данъци върху хазартната дейност по ЗКПО; 162,7 млн. лв. събрани държавни такси за онлайн залагания по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта; 37,3 млн. лева събрани държавни такси за залагания по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта; събраните държавни такси по чл. 30, ал, 5 от Закона за хазарта възлиза на 5,4 млн. лева; 79 млн. лева са събраните държавни такси по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта; събраните годишни вноски за отговорен хазарт по чл. 10 а от Закона за хазарта са за 8,8 млн. лева; събраните такси по ТТЗХ (тарифа за таксите по Закона за хазарта – бел. авт.) са 6,4 млн. лева, а събраните глоби и имуществени санкции са 236,8 хил. лева.
От АИИБ отчитат покачване на регистрираните онлайн организатори със 7 до 23 към края на миналата година. С 10 се покачват и лицензираните видове онлайн игри, които към декември 2024 година възлизат на 45. Данните към деветмесечието на 2024 г. включват 24 регистрирани организатора, с издадени 46 лиценза за организиране на онлайн игри от различни видове.
От асоциацията отчитат покачване със 100 нови зали до общо 1117 към края на декември 2023 година. В края на септември 2024 г. броят на игралните зали и на казината възлиза съответно на 1098 и 20.
Инсталираните игрални съоръжения в края на 2023 година възлизат на 33 899 с 36 144 игрални места. Към 30 септември 2024 година съоръженията са 32 698 с 34 735 места.
От АИИБ определят периода от ноември 2023 - ноември 2024 години като динамичен за игралната индустрия в България от регулаторна гледна точка.
/ВЙ/
news.modal.header
news.modal.text