site.btaКлиматичен речник: Адаптация
„Адаптация“ е един от термините, които звучат особено често на климатичната конференция СОР29 в Баку тази година. За това говорят както Кристалина Георгиева, управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ), така и деца и младежи от далечни части на света. Какво точно стои зад този термин и защо той е сред най-важните теми в дневния ред?
Средата, в която живеем, вече се изменя значително заради промените в климата, свързани с човешката дейност. Природни катастрофи се разразяват по-често и с по-голяма интензивност, животински и растителни видове са застрашени заради промени в местообитанията им – например по-топла морска вода или намаляване на влажността на въздуха, които се случват твърде бързо, за да успеят организмите да се приспособят.
Действията на международната общност и отделните участници – от правителства и общински власти до частни инвеститори и активисти, в областта на климатичната политика са насочени в две направления – смекчаване (mitigation) и адаптация (adaptation). Мерките за смекчаване са действията, които водят до предотвратяване или намаляване на емисиите парникови газове, отделяни в атмосферата от човешката дейност – например построяването на слънчеви и вятърни електроцентрали, разработването на водорода като гориво или възстановяването и опазването на горите, които основно поглъщат въглерод.
Адаптацията обхваща действията, които помагат на хората и другите организми на планетата да се приспособят към променящата се среда. Наприме, построяване на диги, които да предпазят обработваемата земя да бъде залята заради повишаването на морското равнище или на прокарването на отводнителни системи заради зачестилите проливни дъждове на места, където преди това не са били нужни.
Ако едно общество е подготвено за климатичните шокове, които го застрашават, хората могат на направят необходимото, за да предпазят себе си и близките си или да защитят прехраната си – да се укрият в подготвени убежища при ураган или да засядат посеви, устойчиви на суша.
„Тази година видяхме как всяка подготовка - всяка политика, всеки план, е разликата между живота и смъртта за милиони хора по света“, заяви изпълнителният секретар на Рамковата конвенция за измененията в климата (РКООНИК) Саймън Стийл в изказване пред делегатите на СОР29 в Баку.
Към адаптация обаче са насочени недостатъчно усилия и финансови средства, подчертават участниците в множество панели на СОР29. Към мерки за смекчаване са насочени 75 до 90 процента от климатичното финансиране, отбеляза в дискусия заместник управляващият директор на МВФ Бо Ли.
Разходите за адаптивни мерки могат да нараснат до 340 млрд. долара годишно до 2030 г. и да достигнат 565 млрд. долара годишно до 2050 г., а нуждите от такова финансиране се оценяват на 1 трилион долара. Недостигащите милиарди са една от големите теми на СОР29.
„Тези липсващи долари не са абстракция в някой платежен баланс. Те означават отнети животи, загубена реколта и отказано развитие“, каза на генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
Стремежът е не само да се увеличи сумата, но да се разширят и източниците на средствата, тъй като в момента 98 процента от средствата идват от обществения сектор. Повечето страни обаче имат ограничени финансови възможности и това е една от причините за недостига на средства.
Ако обаче при мерките за смекчаване частният капитал вече участва активно (все пак една слънчева електроцентрала носи печалба), то при мерките за адаптация засега това не се случва.
Една от основните причини е, че адаптацията се възприема като обществено благо, а в самата същност на частния сектор е да търси възвращаемост. Същевременно реално частният сектор разбира отлично същността на адаптацията – никоя компания не би могла да оцелее десетилетия, ако не се приспособява към шоковете на икономическата среда – рецесии, промени във валутните курсове и други. Задачата е да се помогне на частния сектор да осъзнае именно икономическия риск, произтичащ от климатичните промени – не само конкретно за дейността му, но за цялата икономика, от която тази дейност зависи. Това посочва Андрю Стийр, президент и главен изпълнителен директор на „Фонд Безос ърт“ (Bezos Earth Fund) – една от най-големите филантропски организации я света, която работи в областта на климатичната политика.
Друг подход е частният сектор да бъде задължен да се включва в разходите за проекти на властите, от които е облагодетелстван – на Барбадос например е построена морска дига и хотелите и курортите, чийто бизнес е спасен благодарение на съоръжението, плащат годишна такса. Това е един възможен механизъм, друг е към поемането на разходите да се включат потребителите, а трети – чрез инструменти за споделяне на риска между частния и обществения сектор, според Стийр.
Дарителските организации също попадат в този капан – огромна част от средствата за климатично финансиране се насочват към мерки за смекчаване, защото то е много по-лесно - да се издигне вятърна перка вместо да се работи с хиляди фермери за пренасочаването им към устойчиви практики, за да бъдат възстановени почвите, допълва директорът на филантропската организация.
Недостигат и инструменти за измерване на ефекта от мерките за адаптация, за да може да се преценява кои от тях са ефективни, и следователно трябва да бъдат продължени, и кои не оказват желания ефект. Подобно на измерването на рисковете, което се разви през последните десетилетия, такива механизми за могат да бъдат разработени и за адаптацията, съветват експертите.
Адаптацията обаче не бива да се възприема като императив – тя може да има срещне своите граници. Понякога може да е по-разумно едно селище да бъде преместено да по-високо място, отколкото да се строят диги, предупреждава заместник ръководителят на МВФ Бо Ли.
/АКМ/
news.modal.header
news.modal.text