site.btaЕК очаква по-висок растеж на икономиката на България през тази година, но и забавяне в ръста на възнагражденията

Европейската комисия (ЕК) очаква икономиката на България да нарасне с 2,4 на сто през настоящата година и с 2,9 на сто през 2025 г. Това е посочено в есенните прогнози на изпълнителния орган на Европейския съюз, публикувани днес.

В новите оценки предвиждането за настоящата година е ревизирано възходящо, след като през пролетта Брюксел посочи, че очаква ръст на БВП у нас през 2024 г. от 1,9 на сто. За 2025 г. прогнозата е запазена. За първи път ЕК прави допускане за 2026 г., като прогнозира, че икономиката ни ще се увеличи с 3 на сто.

Според ЕК се очаква увеличаването на доходите да подкрепи стабилния растеж на частното потребление. Все пак "скоростта на нарастване на частното потребление се предвижда да се забави през втората половина на тази година и през следващите две години на фона на намаляващия растеж на заплатите и по-високите нива на спестяване". Прогнозите на ЕК се подкрепят от данните на националната статистика, които показаха, че през третото тримесечие на годината заплатите у нас са нараснали с 11,2 на сто след ръст от над 17,3 на сто през второто тримесечие.

Очакванията на ЕК относно темпа на ръст на заплатите са, че той ще се върне до историческото си средно равнище от 8-9 на сто.

Инвестициите, финансирани по проекти от Плана за възстановяване и устойчивост, се очаква да подкрепят брутното капиталообразуване, докато износът ще се настройва в синхрон с външното търсене.

"След шока на цените на енергията през 2022 г. и слабото външно търсене през 2023 г., българската икономика е готова да расте по-бързо, подкрепена от вътрешното и външното търсене, както и от експанзионистична фискална позиция. През първата половина на 2024 г. частното потребление се увеличи с 4,8 на сто на годишна база на фона на силното увеличение на заплатите заради слабо конкурентния пазар на труда и понижаващите се потребителски цени, се посочва в анализа на ЕК. От там допълват, че "банковото кредитиране на домакинствата се е засилило през 2024 г. в контекста на силна конкуренция, като експанзията е финансирана предимно от високото ниво на депозитите.

Инфлацията за тази година се очаква да бъде 2,5 на сто вместо 3,1 на сто, както беше записано в пролетната прогноза. За 2025 г., според есенната прогноза на ЕК, у нас показателят ще бъде 2,3 на сто вместо очакваните по-рано 2,6 на сто. За 2026 Брюксел предвижда инфлацията да се покачи до 2,6 на сто.

По отношение на държавните финанси се очаква дефицитът по консолидираната фискална програма да бъде 2,6 на сто през тази година вместо очакваните 2,8 на сто в пролетната прогноза. От ЕК посочват, че дефицитът е движен от растящите разходи за пенсии и заплати в публичния сектор.

За 2025 г. отрицателното салдо в бюджета ще нарасне до 2,8 на сто вместо с обявените през пролетта 2,9 на сто.

Развитието в разходната част надвишава нарастващите приходи от социалноосигурителни вноски и преки данъци, които се облагодетелстват от благоприятната динамика на заетостта, допълват от ЕК.

Прогнозата на ЕК за икономиката ни се различава от тази на Международния валутен фонд, която бе оповестена преди около месец. В нея Фондът коригира надолу своята прогноза спрямо пролетните си очаквания до ръст от 2,3 на сто през 2024 г.

За 2025 г. институцията, оглавявана от българката Кристалина Георгиева, обяви през октомври, че очаква растеж от 2,5 на сто, което също представлява понижение спрямо прогнозата от 2,9 на сто, дадена през април.

Очакванията на Българската народна банка в Макроикономическата й прогноза от юли са за ръст от 2,1 на сто през тази година и 3,2 на сто през 2025 г.

Според рейтинговата агенция "Фич" БВП на България ще нарасне с 2 на сто през настоящата година и с 2,5 на сто през 2025 г.