site.btaБългария и Румъния продължават да доминират в сектора на изнесените бизнес слуги в Югоизточна Европа, според доклад

България и Румъния продължават да доминират в сектора на изнесените бизнес слуги в Югоизточна Европа, като в Букурещ и София сe намират 43 процента от доставчиците в региона. Други градове, които не са столици, като Клуж-Напока в Румъния и Нови Сад в Сърбия също се утвърждават като силни алтернативни хъбове, което говори за растеж извън традиционните столици. Това се посочва в доклад за аутсорсинг индустрията в Югоизточна Европа за 2023 г., представен от Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) във втория ден на Форума за иновации, технологии и изнесени бизнес услуги за Югоизточна Европа SEE ITS Summit 2024 в София.

Докладът обхваща 2293 компании от 11 държави в Югоизточна Европа във всички сегменти и подсегменти на високотехнологичната индустрия. 

Според данните чуждестранните инвеститори играят значителна роля в сектора, като 48 процента от компаниите за изнесени услуги в Югоизточна Европа са притежавани от инвеститори от 63 държави. Германия, САЩ, Великобритания и Нидерландия са водещи инвеститори, като държат около 42 процента от дружествата с чуждестранна собственост, основно в сегмента Информационни технологии. Словения се откроява с най-активно трансгранично инвестиционно присъствие в региона, се отбелязва в доклада.

В доклада се отчита, че секторът на изнесените услуги е генерирал 17,1 милиарда евро приходи през миналата година. Румъния води със 7,9 милиарда евро, следвана от България с 5,4 милиарда евро, докато Хърватия отбелязва най-висок ръст от 28 процента. Докато заетостта във високотехнологичната индустрия в Югоизточна Европа нараства през последните години, през 2023 г. се наблюдава спад от над 2100 служители. Разходите за труд, които нарастват със средно 15 процента годишно през последните пет години, бележат забавен растеж през миналата година, показват данните.

В доклада се отбелязва още, че високотехнологичните компании в Югоизточна Европа са спечелили 1,4 милиарда евро нетна печалба през 2023 г., като България изпреварва Румъния по генериране на печалба. 

Форумът, организиран от AIBEST, е под мотото "Paзгpъщaнe нa бъдещи xopизoнти" и на него се обсъждат тенденциите и предизвиĸателствата в сектора.

За много компании ситуацията не е въпрос на живот и смърт, защото могат лесно да напуснат страната. Това поставя индустрията ни в сериозен риск - без способност да се адаптираме, ще се сблъскаме с големи проблеми, каза Илия Кръстев в рамките на панелна дискусия на форума. По думите му нуждата от действия е спешна, но той не смята, че управляващите осъзнават сериозността на тази тема. Според Кръстев вече не е въпрос на дългосрочна стратегия, която изисква пет-шест години, а въпросът е как икономиката ще функционира в близкото бъдеще, което е следващата година. Когато днес потенциален инвеститор погледне към България, той вижда данъчна несигурност, политическа нестабилност и консервативна образователна система, отбеляза Кръстев. По думите му България все още няма положителен бранд, който да комуникираме в чужбина. Имаме отлични професионалисти и продукти, но за тях никой не знае. За нас се знае единствено, че сме "евтина дестинация" с нестабилна политическа среда, посочи той.

Доброслав Димитров, председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), съосновател на "Империя онлайн", подчерта, че уменията и дигитализацията са от ключово значение за нашето бъдеще, като според него трябва да се сравняваме със страните от региона, а не с икономически мощни държави като Германия и Швеция. Те са в различна икономическа ситуация, а за нас е важно да намерим решения, които отговарят на нашите условия, добави той. Според Димитров, за да ги догоним трябва да прилагаме по-авангардни политики. Той отбеляза и необходимостта от сътрудничество между правителството, организациите и хората, за да изградим умения за работа с технологии като изкуствен интелект.

Хората, които владеят изкуствения интелект, в един момент ще бъдат тези, които ни изпреварват. Ако нямаме правилната нагласа и не инвестираме в талантите тук, ще изпуснем влака, смята Димитров. Той добави, че е важно да привличаме и задържаме хората в България не само със заплати, но и с качество на живот. Димитров коментира още, че всяка интелектуална професия ще бъде засегната от изкуствения интелект като в това той вижда само възможности. Адаптирането е личен избор - дали ще бъдем сред победителите или губещите зависи от нашата способност да се променяме, посочи още той.

Според Виктор Митев, съдружник в отдел "Данъци" за "Ърнст и Янг" (ЕY) в България, Северна Македония, Албания и Косово, важно за страната ни е да адаптира данъчната си политика към активно задържане и привличане на инвеститори в секторите с висока добавена стойност. Той посочи, че ставката от 10 процента вече губи маркетинговото си послание към големите инвеститори, които знаят, че ще трябва да плащат 15 процента. Докато страни като Румъния и Гърция насърчават компаниите, които инвестират в обучение и развойна дейност, чрез специални данъчни облекчения, България пропуска тази възможност, отбеляза Митев. ЕС ни даде възможност за облекчения, които да подпомогнат конкурентоспособността ни в контекста на минималния глобален данък от 15 процента, но ние сме единствените, които все още не въвеждат такива мерки за инвестициите в човешки капитал, добави той.

Виктор Гусев, началник отдел "Инвестиционен анализ" в Столичната общинска агенция за инвестиции, изрази мнение, че днес за инвеститорите качеството на човешкия ресурс е по-важно от разходите. Талантите са това, което движи икономиката напред и те са основният ни ресурс за устойчив растеж, каза Гусев. Той добави, че икономиката ще расте само ако вложим повече в развиването на таланти и изграждането на силен бранд на града и държавата. Ние се стремим да позиционираме София като атрактивна инвестиционна дестинация за индустрии с висока добавена стойност. Не искаме да сме "лоу кост" дестинация, базирана само на ниски данъци и заплати, отбеляза Гусев. За да успеем е нужна сериозна държавна политика за развиване на човешкия ресурс, с дългосрочна визия и стабилност на правителството, което да осигури поне три-четири години прогнозируемост, добави той.