site.btaЗа първите шест месеца на 2024 г. само 8 процента е спадът в обем на всички масла, които се изнасят от България, посочи Николай Вълканов

Председателят на Сдружението на производителите на етерични масла "Дестилирано в България" Николай Вълканов представи предварителни данни от тазгодишното им проучване на пазара на етерични масла и производството на етеричномаслени култури в България пред аудиторията на третата национална среща на производителите на етерични масла в България, която се провежда днес в столичния Интер експо център.

Той започна оттам, че глобалният пазар на етерични масла продължава да спада през 2023 г. за втора поредна година. Спрямо пика си през 2021 г. намалението в количеството (килограми) изтъргувана продукция е една четвърт спад, а в стойност е около 18 процента.

Вълканов посочи две вероятни причини за този спад. Първата е ребалансирането на пазара след ковид, тъй като по време на пандемията имаше ръст в търсенето на етерични масла с цел превенция, допълнителна здравна грижа за хората и презапасяване заради несигурността. Затова спадът може да се отдаде на нормализация. Втората вероятна причина, която Вълканов определи като много по-тревожна, е част от крайните клиенти да започнат да изваждат някои етерични масла от някои крайни продукти. 

Председателят на Сдружението на производителите на етерични масла "Дестилирано в България" цитира данни, според които осем от топ 10 пазарите на етерични масла трайно бележат спад, като най-големият се пада на американския пазар. Единствено положителна динамика има при търсенето в Индия и Швейцария. Това се вижда и в данните за външната търговия на страната ни за 2023 г. спрямо 2022 г. - с над 30 процента спада износът от страната ни, спада и вносът, което показва, че и българският пазар страда от международната динамика. 

През първото полугодие на 2024 г. спадът продължава, но темпът на намаление е ограничен - за първите шест месеца на настоящата година само 8 процента е спадът в обем на всички масла, които се изнасят от страната. Вълканов посочи продължаващия спад на износа на лавандулово масло като най-съществен фактор за намалението на общия обем.

Според представените данни при розата започва да се наблюдава известно стабилизиране. Спадът при площите също е овладян. Вълканов подчерта, че за пореден път се вижда явна разлика в данните на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и тези на розопроизводителите. Ясно е, че методологията е различна, но МЗХ трябва да калибрира своите данни, защото се пораждат все повече съмнения дали част от пазара не е останал в сивия сектор, коментира Вълканов.

Той продължи анализа с това, че нарастват биологично сертифицираните площи, а над половината от розопроизводителите са малки семейни производители с площи под 5 декара средно и в тях се отглеждат около 22 процента от розата. 

Според данните през последните три години се забелязва стабилизация на международна цена, което позволява и на вътрешния пазар да се подобри добавената стойност по веригата производител - преработвател - търговец. Вълканов подчерта, че розопроизводителите тази година са в значително по-добра ситуация, защото разходите им са по-ниски, най-вече заради намаляването на цените на торовете и на горивата.

При лавандулата спадът на площите е много радикален, продължават с най-бързи темпове да се разчистват площи с лавандула. Спрямо пика отпреди няколко години към днешна дата площите с лавандула са на 50 процента. Заявените за подпомагане площи са под 100 000 декара, най-вероятно ще продължат да спадат и през следващите години, посочи Вълканов, допълвайки, че интересът към биологично отглеждана лавандула също спада. Като произведено количество цвят данните започват да се доближават до 2018 г. Най-бързо продължават да намаляват площите с лавандула в Североизточна България, най-вече Добрич.

При маточината продължава спадът на площите с около една четвърт. От много области, които се опитваха да развиват тази култура, маточината практически вече е изчезнала, посочи Вълканов.

По отношение на лайката, след огромния срив от 2018 г., през 2024 г. се наблюдава леко повишение в площите и в потенциала за производство на масло.

Според данните към края на октомври 2024 г. регистрираните дестилерии в регистъра на REACH у нас са 86 с преработвателен капацитет над 3500 кубични метра.

В заключение Вълканов обобщи, че очевидно международният пазар е по-труден, с нарастващи клиентски изисквания, които идват повече от крайния потребител. Продължава и да бъде заплашителна регулаторната среда, която застрашава бъдещето на сектора. Вълканов подчерта и стабилизирането на цените при двете основни масла, което или е възможност за бъдещ растеж, или ще покаже ясно нуждата от преструктуриране. Очевидно има много голям срив в суровинната база, което води или ще доведе до консолидация и отпадане на част от преработвателите в бранша, отбеляза накрая председателят на Сдружението на производителите на етерични масла "Дестилирано в България".