site.btaБългария има потенциал да е огромна строителна площадка през следващата година, каза за БТА министър Виолета Коритарова

България има потенциал да е една огромна строителна площадка през следващата година, защото перспективите са големи. Но за да се случи това, трябва стабилност, силна подкрепа и институционална ангажираност с дълъг хоризонт, а не от избори до избори, които за съжаление вече станаха твърде начесто. Това каза в интервю за БТА служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова, потърсена във връзка с предстоящия празник на строителите - Димитровден. Със сигурност по това време на миналата година държавата отново е очаквала 2024 г. да бъде годината на мащабно строителство, но заради политическата безотговорност, управленски бъркотии и липса на капацитет, може би, всички добри намерения останаха на хартия, посочи още министърът.

Тя съобщи, че вече са възобновени строителните дейности по големите инфраструктурни проекти - работи се по нови трасета, които бяха замразени от години, рестартирано е пътното поддържане, развитието на регионите. В строеж са 160 км магистрални участъци и скоростни пътища, а на 170 км главни републикански пътища се извършва основен ремонт. До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ "Хемус" и ще завърши изграждането на отсечката от Боаза до пътя за Луковит.

По програмата за безплатно саниране на жилищните сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) министърът съобщи, че е ускорен процесът по договаряне, като са изпратени над 350 покани до крайните получатели за сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) към общините. Направена е организация във възможно най-кратки срокове да бъдат изпратени покани до всички одобрени сгради на Етап 1. Предприети са и стъпки за увеличаване на административния капацитет на Звеното за изпълнение на НПВУ към МРРБ. Към този момент са подписани общо 63 договора, съобщи министър Коритарова. Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ (БФП) за тях е близо 88,3 млн. лева. За съжаление обаче няма стартирали строителни дейности на одобрените сгради, каза министърът.

По темата за Националната жилищна стратегия, която не е актуализирана от 2004 г., министърът посочи, че тя е с висока обществена чувствителност. "Трябва да бъде изготвена много прецизно, с широк консенсус, с академичен и експертен поглед. Тя трябва да стъпва както на демографската ситуация в момента, така и да отчита пазара и икономическите реалности. Да заложи адекватни очаквания и прогнози, а не да бъде поредният пожелателен документ, който си остава само на хартия", смята министър Коритарова. 

Следва пълният текст на интервюто:

Министър Коритарова, в навечерието на празника на строителите искам да Ви попитам какъв е размерът на националните и европейските средствата за сектора, които за тази година са на разположение на бизнеса? За следващата година какво показват разчетите на Министерството? От тази сума какъв е делът за обновяване на жилищни, на обществени сгради, за пътното строителство, за ВиК сектора, за изграждането на нови язовири и за поддръжката на съществуващите, за овладяване на свлачищата? Какви са разчетите за 2025 г.? Готови ли сте с предложенията за бюджета на ведомството и на пътната агенция за следващата година? 

- Първо, позволете ми да се обърна към всички представители на строителния бранш и всички празнуващи в България и да ги поздравя с настъпващия празник Димитровден. 

Днес, благодарение на новите технологии и иновационни материали, строителството може да продължи и до падането на първите по-сериозни снегове и минусови температури. Хубаво е, че въпреки това традицията е запазена и на Димитровден празнува и един огромен бранш, допринасящ изключително много за икономиката на страната и носещ добавена стойност за редица други сектори. Затова съм щастлива да поздравя ръководителите на големите, средни и малки строителни фирми, всичките им служители, а и учащите, защитаващи професии в бранша, всички бивши и настоящи служители на МРРБ, изобщо всички български граждани, изпод чиито ръце се съгражда съвременна България. На всички тях и на семействата им желая здраве и да бъдат горди, че са сред творците на днешните населени места и инфраструктурата, която ги свързва. Благодаря им, че въпреки непрестанните сътресения, обвинения и несигурна политическа среда устояха и продължиха напред. България има нужда от тях, за да продължим градежа и развитието. 

Свикнали сме от десетилетия на хубави празници да правим равносметка за постигнатото и да очертаем рамката на това, което ни очаква следващата година. И ако мога да обобщя отговора на въпроса Ви, ще кажа, че България има потенциал да е една огромна строителна площадка през следващата година, защото перспективите са големи. Но за да се случи това, трябва стабилност, силна подкрепа и институционална ангажираност с дълъг хоризонт, а не от избори до избори, които за съжаление вече станаха твърде начесто. 

Със сигурност по това време на миналата година държавата отново е очаквала 2024 г. да бъде годината на мащабно строителство, но заради политическата безотговорност, управленски бъркотии и липса на капацитет, може би, всички добри намерения останаха на хартия. Въпреки това, благодарение на усилията на служебното правителство можем да отчетем някакъв напредък. Най-важното е, че размразихме работата по почти всички програми и проекти, защото заварихме държавата дори без договори за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа. С екипа ми заварихме доста капани в министерството, но полагаме усилия за преодоляването им. Пример за това е програмата за саниране на жилищни сгради по Етап I на НПВУ с безвъзмездни средства от ЕС, която бе забавена с близо една година. Работим извънредно до края на годината да бъдат сключени договорите с общините. Трябва да изпълним успешно инвестицията, която дължим на българското общество. 

Една от ключовите задачи пред МРРБ в изминалите месеци бе възстановяването на работата по пътното поддържане, реконструкция и рехабилитация на републиканската мрежа. Заради липса на договори за текущ ремонт и поддържане, през последните три години са били извършвани само аварийни ремонти, в резултат на което пътища и съоръжения са започнали да се рушат. Вече почти в цялата страна са сключени договори за текущ ремонт и поддържане, с което започна отстраняване на проблемите по републиканските пътища в страната. 

Възобновени са строителните дейности по големите инфраструктурни проекти - работи се по нови трасета, които бяха замразени от години, рестартирано е пътното поддържане, развитието на регионите. В строеж са 160 км магистрални участъци и скоростни пътища, а на 170 км главни републикански пътища се извършва основен ремонт. Сред изпълнените проекти са разширението на 600-метров участък от АМ "Струма" при град Симитли, с което за летния сезон бе решен проблемът с трафика в посока Банско и Гърция. Стартирана е модернизацията на трасето от Ружинци до околовръстното шосе на Монтана, част от скоростния път с магистрални участъци Видин - Ботевград. В основен ремонт е половината от третокласния път през Дюлинския проход между областите Варна и Бургас, както и пътят Росен - Ясна поляна, който е дублиращо трасе на път ІІ-99 в участъка от Бургас до Приморско. След 45 години експлоатация тече ремонт и на третокласния път Мъдрец - Гълъбово. Служебното правителство ускори процедурата, след като издаването на необходимите документи се бавеше близо две години. Даден бе старт и на основния ремонт на "Дунав мост 1" при Русе. Съоръжението беше в критично аварийно състояние, което създаваше реална опасност за преминаващите по него. Ремонтът е на стойност 45 млн. лв. от бюджета и ще продължи две години, а при добра организация - и по-малко. 

До края на годината започва строителството на още четири участъка от АМ "Хемус" и ще завърши изграждането на отсечката от Боаза до пътя за Луковит. Става дума за участъци 4, 5, 6 и 9, които вече са теренно осигурени. Трасето е от връзката с пътя Плевен - Ловеч до път I-5 Русе - Велико Търново, както и от п.в. "Лозница" до п.в. "Буховци - Юг". Усилията на АПИ са насочени към ускоряване на доизграждането и въвеждането в експлоатация на участък 1 до края на 2024 г./началото на 2025 г. Работи се цялото трасе от Боаза до връзката с пътя Плевен - Ловеч, за да бъде готово до края на 2026 г. За участък 7 продължават екологичните процедури и проектиране. А за участък 8 е приета концепцията трасето на магистралата да върви по одобрената от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) следа по ОВОС с Решение 2-2/2015 г. Активно се работи и по старта на строителството на обхода на Плевен, който да поеме трафика след изграждането на "Хемус". На фокус е и строителството на тунела под Шипка, който също бе сред заварените забавени проекти. За целта е създадена работна група с участието на отговорните институции, която ще изготви график с дейностите и сроковете за реализиране на проекта. Срокът за проектиране на съоръжението е осем месеца. Строителството ще продължи около три години и половина. 

Продължава активно работата по надграждането на ТОЛ системата, за да може да се използват функционалностите ѝ за контрол на скоростта по републиканската пътна мрежа. До края на годината тази функционалност на системата ще е в готовност да заработи, но за да стане това, Народното събрание трябва да приеме промени в Закона по пътищата. 

Освен мерките за енергийна ефективност в жилищните сгради по НПВУ на фокус е и подписването на договори по мащабната инвестиционна програма за общините. Над 3,6 млрд. лв. предстои да бъдат вложени в интегрирани териториални инвестиции чрез Програма "Развитие на регионите" в пътна, здравна, туристическа, културна и други видове инфраструктура, както и в повишаване на привлекателността на градската среда. Управляващият орган на програмата планира до края на годината да започне набирането на конкретни проекти по вече разработените концепции за интегрирани териториални инвестиции. В тях ще бъдат вложени 638 млн. лв. от Приоритет 1 на програмата, насочен към 10-те най-големи общини в страната, и 1,3 млрд. лв., предвидени за 40 градски общини по Приоритет 2. През първото тримесечие на следващата година се обмисля обявяване на втора покана за кандидатстване. По Приоритет 4 на програмата с отделен ресурс от 2,7 млрд. лв., насочен към справяне с последствията от прехода към климатична неутралност, вече са подадени проекти за 196,4 млн. лв. за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради в трите въглищни региона - Стара Загора, Кюстендил и Перник, и още 10 прилежащи общини от Маришкия басейн. Очаква се оценката им да приключи до края на годината и в началото на 2025 г. да бъдат сключени договори за безвъзмездна финансова помощ. Направена е организация за преодоляване на наследеното забавяне в работата по Националния план за възстановяване и устойчивост и по процедурата за повишаване на енергийната ефективност на публичния сграден фонд са сключени всички 283 договора за общо 463 млн. лв. Подписаните договори по процедурата за производствени сгради са 107 на обща стойност 67 млн. и предстои подписването на още 100 договора. Договорите за енергийна ефективност на публичния сграден фонд на БАН са 13 за общо 36 млн. лв. А 16 са договорите за екологосъобразна мобилност за 126 млн. лв. По 56 от общо сключените 419 договора за 691 млн. лв. са избрани изпълнители за основните дейности и е стартирано изпълнението на инвестициите. 

Наш основен приоритет е провеждането на честни и свободни избори и нормалното функциониране на всички системи в областта на регионалното развитие и благоустройството. 

В следващите години по Инвестиционната програма за общински проекти се очаква да бъдат финансирани проекти за над 7 млрд. лв., казахте тези дни. Колко са вече разплатените проекти, кои са общините отличници и в кои сектори са най-много от тези проекти? Активен ли е бизнесът по тях?

- Вече са подадени 2170 предложения, като за 1625 от тях има сключени споразумения. Разплатените средства са вече 264 млн. лв. Инвестицията за целия период на програмата възлиза на над 7 млрд. лв., като тя ще продължи да се изпълнява регулярно и през следващите години. Изграждането и модернизацията на ВиК мрежите в населените места трябва да стане приоритет в проектите на общините, които кандидатстват за финансиране по държавната инвестиционна програма. След края на рекордно горещия и сух летен сезон в страната все още има населени места на воден режим. Проблемите със засушаването и климатичните промени са пред нас. Трябва да мислим за преодоляването им. Видяхме, че на много места имаше режими на вода. Създаде се напрежение. Затова заедно трябва да предприемем действия за елиминирането на последиците. Водопроводите са хиляди километри, има населени места без канализация. Това са инвестиции, които не се виждат с очите, но се отчитат като резултат от обществото. Всички проекти, подадени за финансиране от държавния бюджет за 2024 г., ще допринесат за подобряване на условията на живот и инвестиции в градовете и селата. Радвам се, че голяма част от споразуменията, сключени до момента, са за модернизиране на ВиК инфраструктурата. Програмата в момента е най-бързият вариант да помогнем там, където водата липсва и хората страдат. Разбира се, има и много подадени заявления за ремонт на улици в населените места и междуселски пътища, които също са важни.

Тази форма за регулярно отделяне на средства е добра, работеща и правилна и в близко бъдеще ще покаже резултати. Инвестиционният път не винаги е лесен, но си заслужава времето и усилията, които ще отделим, за да финализираме успешно дейностите. Местните власти са натрупали капацитет за работа с програмата, но продължават да се допускат пропуски, които забавят подписването на споразумения, а става въпрос за хиляди предложения и огромен финансов ресурс, които се управляват от ограничен брой експерти и всяко забавяне се отразява на процеса на изпълнение. Важно е следващата година, например, кметовете да не правят постоянни промени в проектните предложения, защото това означава нов анекс, а всеки анекс изисква време, почти толкова колкото отнема прегледът на документи като за ново предложение. В момента МРРБ подготвя нови споразумения, извършва авансови и междинни плащания, някъде и окончателни, и всяко забавяне затруднява своевременната реализация на проектите. Обемът от работа е изключително голям както от гледна точка на подписването на споразуменията, така и по отношение на подадените заявления за плащания и се изисква време. МРРБ пое голямата отговорност да администрира процеса, който е много сложен. Това е работа за екип на една оперативна програма, физически е невъзможно да бъдат направени едновременно всички споразумения, защото част от кметовете са променяли своите проекти. Към настоящия момент на МРРБ са предоставени 400 млн. лв. за разплащане. Кметовете не бива да се обезкуражават, а да работят активно. Поддържаме контакти с Министерството на финансите и защитавам тезата програмата да продължи. Провеждам ежемесечни срещи с Камарата на строителите в България, от които имам уверението, че фирмите имат капацитет да се справят с хилядите проекти. Това е огромна възможност за бизнеса във всяко едно населено място.

Наскоро посочихте, че следващите две години ще са ключови за изпълнението на инвестициите за енергийна ефективност на жилищния, обществения, административния и бизнес сграден фонд в България със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост и европейските програми. Моля да дадете повече подробности по различните програми, преодоляно ли е забавянето по първия етап на програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост и какви бяха основните причини за забавения темп? 

- Инвестицията по НПВУ в частта жилищни сгради е от голяма обществена значимост. Констатирах сериозно забавяне по време на редовното правителство с тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството. Затова възложих на дирекция "Вътрешен одит" в МРРБ и на външен експерт проверки за причините за забавяне реализирането на инвестицията, включително и анализ за спазване на нормативните правила при регистриране, оценяване и класиране на получените проектни предложения. Резултатите показаха редица проблеми, довели до сериозно забавяне изпълнението на процедурата по Етап 1. Първоначално определеният срок за оценяване на постъпилите проектни предложения е тримесечен, впоследствие обаче е удължаван два пъти - съответно на четири и пет месеца, в противоречие на изискванията. Всичко това е довело до забавяне утвърждаването на списъците на одобрените, резервните, отхвърлените проектни предложения и тези с прекратено производство. Това от своя страна е поставило под риск навременното реализиране на инвестицията в нейната цялост. Още с встъпването ми в длъжност екипът ни констатира значително забавяне както в същинското изпълнение на инвестицията, така и пропуски при провеждането ѝ, включително и по отношение осигуряване на административен ресурс за реализирането ѝ. При така съществуващата фактическа обстановка и след направен анализ за преодоляване на констатираните проблеми и минимизиране негативния ефект от управлението на процедурата, предприехме действия в спешен порядък за преодоляване на забавянето, като пристъпихме към формиране на окончателен списък и навременното реализиране на инвестицията. Ускорен е процесът по договаряне, като са изпратени над 350 покани до крайните получатели за сключване на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) към общините. Направена е организация във възможно най-кратки срокове да бъдат изпратени покани до всички одобрени сгради на Етап 1. Предприети са и стъпки за увеличаване на административния капацитет на Звеното за изпълнение на НПВУ към МРРБ.  Към този момент са подписани общо 63 договора. Общата стойност на безвъзмездната финансова помощ (БФП) за тях е близо 88,3 млн. лева. За съжаление обаче няма стартирали дейности по СМР на одобрените сгради. Паралелно с действията за преодоляване на забавянето по изпълнението на Етап 1, активно се работи и за изпълнение в нормативните срокове на Етап II: оценяване на проектни предложения, разглеждане на възражения и класиране на кандидатствалите по процедурата сгради. Процесите са затруднени с оглед липсата на допълнителен човешки ресурс, който е следвало да бъде осигурен още със стартиране на инвестицията за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, през 2023 г. В момента много активно работим и върху осигуряване на административния капацитет.

Какъв е интересът към обновяването на многофамилни жилищни сгради в областите, засегнати от енергийния преход - Стара Загора, Перник и Кюстендил, за което са предвидени близо 200 млн. лв. от управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Програма "Развитие на регионите" (ПРР) 2021 – 2027 г.?

- Общият финансов ресурс по Приоритет 4 "Справедлив преход" на ПРР, финансиран по линия на Фонда за справедлив преход, е в размер на 2,75 млрд. лв. Инвестициите са свързани със справяне с негативните социално-икономически последствия от прехода към климатична неутралност. Ресурсът е за общините от област Перник, Кюстендил и Стара Загора, както и 10-те прилежащи общини от Маришкия басейн, допустими за подкрепа от Фонда за справедлив преход (ФСП) - Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Съгласно одобрените териториални планове за справедлив преход за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник мерките са в направленията: Индустрия за устойчиви енергийни решения; Социална подкрепа и подкрепа за заетостта; и Диверсификация на местната икономика. Процедура "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност" беше обявена на 18 юни тази година със 196,4 млн. лв. общ размер на безвъзмездната финансова помощ. В срока за кандидатстване от допустимите общини в трите региона бяха подадени 329 проектни предложения. До края на годината се очаква оценката им да приключи, а в началото на следващата година да бъдат сключени договори за безвъзмездна финансова помощ, така че реалното изпълнение на проектите се очаква да стартира през първото тримесечие на 2025 г. За целта е необходимо и своевременно провеждане на процедурите по избор на изпълнител.

Кога ще има актуализирана Национална жилищна стратегия с дългосрочен хоризонт? Справка в интернет страницата на Министерството сочи, че последната е от 2004 г. Какви би трябвало да бъдат в нея акцентите, съобразно новите икономически реалности в страната?

- За съжаление не само тази, но и други ключови стратегии са с изтекъл срок на действие в резултат на политическата криза в последните четири години. Темата обаче не е от компетенциите на служебното правителство. Разбира се, ако Народното събрание ни задължи, ще започнем работа по разработването на нова жилищни стратегия, така както преди дни АПИ започна работа и по нова пътна стратегия. 

Темата за Национална жилищна стратегия е с висока обществена чувствителност. Трябва да бъде изготвена много прецизно, с широк консенсус, с академичен и експертен поглед. Тя трябва да стъпва както на демографската ситуация в момента, така и да отчита пазара и икономическите реалности. Да заложи адекватни очаквания и прогнози, а не да бъде поредният пожелателен документ, който си остава само на хартия. 

Въпреки нарастващите доходи и спестявания на българите през последните години, както сочи статистиката, цените на жилищата за мнозина българи са непосилни. Извън общинските жилища какви възможности има държавата да предложи форма на подкрепа на хората в нужда, например чрез изгодни финансови инструменти с участието например на Българската банка за развитие или международни донори?

- Въпросът е многоинституционален. Темата трябва да се дебатира и в парламента, защото опира до няколко институции, а и най-вече до пазара, където бизнесът също има свои възгледи и позиции. Съгласна съм, че държавата може и трябва да бъде по-сериозен арбитър по отношение на жилищната политика. Правени са много проучвания, изследвания, преброявания и оценки на жилищния сектор у нас. Ние сме на челни места в света по собственици на жилища - мисля, че над 90 на сто от населението има собствено жилище, което е добре. Но тук въпросът е как поддържаме и управляваме тази собственост. Всяка институция има свое мнение по темата. Колкото до социалните жилища, аз се радвам, че под шапката на МРРБ по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. в страната са построени редица нови сгради със стотици апартаменти за хора в риск. Наскоро такива отвориха врати в Смолян и Пловдив. Там срещу символични наеми и по определени от съответната община процедури хора в тежко социално положение ще имат достъп до нови и надеждни жилища. Надявам се в настоящия програмен период с евросредства общините да са заложили строежа на още социални жилища, защото мярката е добра.