site.btaНужна е реформа на националните бюджети в Европейския съюз, каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, по време на форум в София

Повишението на конкурентоспособността няма да стане само с реформи на бизнеса, а ще са необходими и такива в националните бюджети на страните от Европейския съюз. Това посочи Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на Република България, по време на експертна дискусия, провеждана в столичния хотел "Hyatt Regency Sofia". Тема на форума е "Докладът "Драги" – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България", като организатори на събитието са Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с подкрепата на Дир.бг.

"Нещо от което доклада, като че ли бяга и не казва - част от повишаването на конкурентоспособността няма да стане само с реформите на бизнеса, а трябва да бъдат реформирани целите национални бюджети в Европа", каза Дацов. По думите му, в макроикономиката има две неща, които се следят, когато става дума за фискална политика – нивото на дефицита и големината на публичния сектор. Големината на публичния сектор участва в уравнението, как една икономика се възстановява след криза, каза Дацов.

"Когато съотношението на частния сектор е много по-голямо спрямо публичния, тогава обикновено икономиките се възстановяват по-бързо."

По думите му, в Европа средният размер на бюджета възлиза на 47-49 процента от брутния вътрешен продукт. В същото време САЩ по време на кризата достигнаха максимум от 38 процента от БВП, а в момента с всички военни разходи, завършиха 2023 година със съотношение на публичния сектор от 36 процента от БВП, каза той.

По думите му, през последните 15 години са се наблюдавали три големи кризи, като при всяка една от тях икономиката на САЩ се е възстановила от два пъти до три пъти по бързо отколкото в ЕС. За България това означава, че тази тенденция през последните 3 години на фискална експанзия трябва да спре, каза той.

По думите му, емисията на нов дълг от страна на ЕС не е решение на проблема (част от предложенията в доклада на Марио Драги, бел. ред.), акцентът трябва да бъде върху частните инвестиции, частния сектор да работи, като движещата сила на процеса, описан в доклада на Марио Драги.

Необходима е реформа на публичните системи, която ще освободи пространство за намиране на инвестиции, добави Дацов.

Според Цанко Арабаджиев, член на УС и изпълнителен директор на Българска банка за развитие (ББР), "Докладът Драги" е институционализиран, което е добра новина, тъй като подобен вид радикална реформа може да влезе в дневния ред на политиката на Брюксел дългосрочно.

"Искам да видя дългогодишна стратегия, която да има всички основания да се спазва", посочи той.

По думите му, проблемът пред банките за развитие в Европа е липсата на ясен фокус върху инструментите, чрез които биха се финансирали реформите в ЕС. Паралелно с това трябва да се постави акцент и как т.нар. "спящи пари" да бъдат насочени към пазара, давайки за пример сумата на депозитите, държани в търговските банки.

Според Никола Янков, управляващ партньор на Експат Капитал и председател на СД на Експат Асет Мениджмънт, България трябва да се възползва от "Доклада Драги", посочвайки, че България и Румъния трябва незабавно да бъдат допуснати изцяло в Шенгенското пространство, тъй като това помага за намаляване на разходите за логистика и увеличава конкурентоспособността. "Можем да използваме това като аргумент,", каза Янков, който даде множество примери как страната ни може да извлече ползи от посоките зададени в доклада.

Според него, частният сектор трябва да бъде акцент на залаганите реформи, но липсва политическа воля в отделните страни от ЕС, тъй като има нежелание да бъде изпуснат контрола над тези парични потоци в полза на частния сектор.

Според Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК Доверие, това, което се казва в "Доклада Драги" по отношение на демографията е в дори по-сериозна сила когато говорим за България. По думите му, застаряването на населението у нас е сериозен проблем, особено на фона на високите разходи за пенсии.

"За последните 5 години разходите за пенсии са се удвоили от 10,6 млрд. лева през 2020 година до 21,6 млрд. лева през 2024 година. Това за четиригодишен период е 20 процента на година. Не си спомням БВП на България да с е увеличавал с такова темпо", каза той. По думите му, увеличението на пенсиите е изключително политическо решение, а не лежи на реалностите.

Всичко това налага създаването на нови възможности за частните пенсионни фондове как да инвестират парите на осигурените лица.

Според него, българския капиталов пазар е малък и не дава шансове тези средства да се инвестират само на местна почва, като това може да бъде променено чрез реформи. Марев даде идея как може да бъде повишена капитализацията на Българска фондова борса, която понастоящем възлиза на около 17 млрд. лева или с около 10 млрд. лева по-малко от средствата управлявани от пенсионните фондове.

"Бихме предложили листване на БФБ на държавни компании в енергетиката и инфраструктурата, крайно време е", каза той. По думите му, има други национални проекти, като магистрала "Хемус", тунелът под Шипка, които могат да бъдат част от БФБ.

Докладът на Марио Драги, представен през септември пред Европейския парламент, е ключов стратегически документ, който разглежда основните предизвикателства и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор. Той предлага конкретни мерки за засилване на конкурентоспособността на ЕС чрез създаване на нова индустриална стратегия за ЕС по пътя на декарбонизацията; инвестиции в иновации и нови технологии; финансови инструменти за стимулиране на растежа; сигурност на енергийните доставки и енергийна трансформация; засилване на единния пазар и реформа на европейските институции.

Модератор на панела бе Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка в периода 2019 – 2023 година.