Дивите пчели и други видове опрашители(група насекоми, бел. ред) са от съществено значение за опазването на биологичното разнообразие, естествените екосистеми и много промишлени отрасли, включително селското стопанство, текстила (например памук и коприна) и фармацевтичните продукти (например растителни лекарства). Чрез подобряване на мониторинга Съвместният изследователски център (JRC) към Европейската комисия (ЕК) има за цел да спомогне за обръщане на тенденцията към намаляване на опрашителите до 2030 г., пише Комисията на официалната си страница.
Въздействието на загубата на опрашители
Доклад за оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) предизвиква тревога относно драматичната загуба на диви опрашители по целия свят. Докладът показва, че при сценарий на пълна загуба на опрашители между 5 и 8 процента от настоящото селскостопанско производство в световен мащаб ще бъдат загубени, а продължаващото функциониране на естествените екосистеми ще бъде изложено на риск.
Според същия доклад опрашителите допринасят за опрашването на около 78 на сто от дивите цъфтящи растения, като гарантират доброто функциониране на екосистемите и поддържането на по-широко биологично разнообразие. Освен това, според анализ за въздействието на опрашителите върху световното селско стопанство, те осигуряват широк спектър от ползи за обществото, включително принос от 15 милиарда евро годишно за пазарната стойност на европейските култури.
Европейска схема за мониторинг на опрашителите
Изправен пред глобален спад на опрашителите, Съвместният изследователски център разработи методология, която да помогне на държавите членки на ЕС, да наблюдават опрашителите по стандартизиран, стабилен и възпроизводим начин. Понастоящем не съществуват всеобхватни проучвания относно намаляването на опрашителите в Европа, има значителни пропуски в познанията относно разпределението на опрашителите и неговото изменение във времето.
Наличието на стабилна и хармонизирана система за мониторинг е първата стъпка към оценка на ситуацията и предприемане на действия за обръщане на отрицателната тенденция, както се предвижда в наскоро приетия Регламент за възстановяване на природата.
Чрез проекта STING (Наука и технологии за опрашващи насекоми) Съвместният изследователски център мобилизира група от близо 30 водещи експерти по опрашителите, за да разработи методологията, представена в преработеното предложение за схема на ЕС за мониторинг на опрашителите от октомври 2024 г. Експертите от цяла Европа и извън нея са признати лидери не само в областта на екологията на опрашването, но и по въпросите на агроекологията, екологичната икономика, гражданските научни инициативи и нововъзникващите технологии като визуално разпознаване и изкуствен интелект, приложени към ентомологията.
Тази методология ще положи основите на схемата на ЕС за мониторинг на опрашителите (EU PoMS) в съответствие с преразгледаната Инициатива на ЕС за опрашителите, насочена към подобряване на познанията за намаляването на опрашителите.
Как функционира схемата за мониторинг на ЕС
Схемата на ЕС за мониторинг на опрашителите ще бъде първата схема с такъв обхват и мащаб, която ще спомогне за справяне с намаляването броя на опрашителите. Състои се от два основни компонента: основна схема и допълнителни модули.
Основната схема ще разглежда видовете, които са от съществено значение за наблюдение (тоест диви пчели, пеперуди, сирфидни мухи, молци, както и редки и застрашени видове опрашители), и чрез различни методи и записващи устройства ще измерва тяхното изобилие, разнообразие и заетост.
Допълнителните модули ще се съсредоточат върху методи, които се нуждаят от допълнителна оценка, но които биха могли да осигурят важни мерки по други аспекти, като например по-широко разнообразие от летящи насекоми.
Бъдещи стъпки
През следващите две години Съвместният изследователски център ще продължи да усъвършенства методологията и да разширява обхвата на схемата в рамките на следващата фаза на проекта STING+. Проектът ще предостави технически и научни насоки на ЕК и органите на държавите членки за изготвяне и внедряване на национални схеми за мониторинг на опрашителите.
/СЛС/
news.modal.text
