Периодите с висока инфлация са отминали, заяви в интервю за БТА председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов, потърсен от БТА във връзка с предстоящия на 20 октомври Европейски ден на статистиката. Страната отчетливо следва тенденцията за спад на инфлацията и дори вече инфлацията в България е по-ниска от средната за еврозоната, допълни председателят на НСИ и се аргументира с данните за индексите на потребителските цени и инфлацията, публикувани на 15 октомври 2024 г., които показаха, че през септември 2024 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България спада до 1,5 на сто на годишна база, а това е най-ниското ниво от март 2021 г. Средногодишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени - показателят, който се използва и от Европейската централна банка, и от Европейската комисия при сравнения и за изготвянето на Конвергентните доклади, когато говорим за изпълнението на критерия за ценова стабилност, също намалява, изтъкна доц. д-р Атанас Атанасов.
Въпреки че все още не сме член на еврозоната, НСИ се подготвя за изчисляването на флаш инфлацията - първа, предварителна оценка за нивото на инфлацията, която се публикува в последния ден на същия месец, за който се отнася, съобщи още председателят на НСИ. Той допълни, че 15 до 17 дни след обявяването на флаш инфлацията, в рамките на следващия месец, ще се оповестят и актуалните, окончателни данни и при тях вече ще бъде отразено и получаването на допълнителна информация за динамиката при ценовите групи в този период.
Пълноправното членство на НСИ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) поставя нови ангажименти пред националната статистика, посочи доц. д-р Атанас Атанасов. Например - следващото преброяване на населението и на жилищния фонд ще трябва да бъде направено изцяло по регистри без преброители. Имаме ангажимент до 2030 г. да разработим национална статистическа програма за благосъстоянието и съвместно с Българската народна банка (БНБ) да събираме данни за разпределението на богатството, каза още председателят на НСИ.
Следва пълният текст на интервюто:
Господин Атанасов, преди година, отново по повод Европейския ден на статистиката, пред България стоеше въпросът с инфлацията и влизането в еврозоната. Колко по-близо сме днес, предвид че се сбъднаха очакванията Ви забавянето на инфлацията в България да продължи до края на 2023 г. и през следващата година?
- Да, така е, забавянето на инфлацията в България продължава и през 2024 г., като различните прогнози на национални и международни институции сочат за още малко понижение през 2025 г. и задържане на достигнатите ниски нива.
Важно е да отбележим, че от доста време насам вече не наблюдаваме високи двуцифрени стойности на инфлацията. В този смисъл, обществото следва да е наясно, да е спокойно и да свикне с мисълта, че периодите с висока инфлация са отминали. Разбира се, има различни фактори, които влияят върху инфлацията, и Националният статистически институт ги измерва, но в съвременния динамичен свят посоките на влияние на вътрешните и на външните фактори могат да са с по-осезаемо отражение за нивото на инфлацията както нагоре, така и надолу.
По отношение на критерия "средна инфлация в еврозоната" как стои България?
- През септември 2024 г. предварителните данни на Евростат показаха, че инфлацията в еврозоната се е понижила до 1,8 на сто на годишна база. Това е най-ниското ниво от април 2021 г. В този смисъл, тенденцията за спад на инфлацията продължава. Тя е валидна не само за еврозоната, но и за страните членки на ЕС. Затова и дебатите в рамките на Европейската централна банка за продължаване на намаляването на основните лихвени проценти са на дневен ред.
Ако имате предвид какво е нивото на инфлацията в България спрямо средното за еврозоната, данните за индексите на потребителските цени и инфлацията, публикувани на 15 октомври 2024 г., показаха, че през септември 2024 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България спада до 1,5 на сто на годишна база. Това е най-ниското ниво от март 2021 г. Така че отчетливо следваме тенденцията за спад на инфлацията и дори вече инфлацията в България е по-ниска от средната за еврозоната.
На следващо място, ако имате предвид нивото на средногодишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) - показателя, който се използва и от Европейската централна банка, и от Европейската комисия при сравнения и за изготвянето на Конвергентните доклади, когато говорим за изпълнението на критерия за ценова стабилност, тя също намалява.
Ще ви дам и по-конкретни изчисления, но с пояснението, че сравнението ще бъде с данните към август, защото все още нямаме пълна информация за инфлацията във всички страни членки на ЕС и не можем с точност да кажем кои ще са трите държави с най-ниско ниво на ХИПЦ през септември. Към август 2024 г. средногодишната инфлация в България спадна до 3,8 на сто. За същия месец трите страни от ЕС с най-ниска стойност на средногодишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени са Дания, Финландия и Латвия. При тях средната стойност е 1,1 на сто. Като се добавят 1,5 процентни пункта, за референтна стойност се получава 2,6 на сто.
Изчисленията показват, че към август 2024 г. България е с малко над 1 процентен пункт над референтната стойност. За сравнение, към декември 2023 г. изоставането бе с над 4,3 процентни пункта. Но и тогава трите страни бяха различни - тогава бяха Белгия, Люксембург и Испания. Затова е от значение и какви са динамиките и причините за нивата на инфлацията в страните, върху чието ниво се определя референтната стойност. Нещо повече, вече видяхте данните, че към септември 2024 г. средногодишната инфлация в България спадна дори до 3,4 на сто.
В този смисъл, България продължава плавно да се доближава до референтната стойност на инфлацията за влизане в еврозоната. Според определени прогнози, включително и на Министерството на финансите, нивото може да бъде достигнато в оставащите месеци до края на годината.
Какво ще се промени в изследванията на НСИ след присъединяването на България към еврозоната? Наскоро коментирахте, че ще се изчислява т.нар. флаш инфлация, моля да дадете и други примери.
- Според регламента за хармонизираните индекси на потребителските цени страна членка на еврозоната следва да произвежда и публикува предварителна оценка за нивото на показателя в последния ден на същия месец, за който се отнася. Това представлява т.нар. flash estimate или първа, много предварителна оценка за нивото на инфлацията. Задължението за публикуването настъпва с присъединяване на държавата към еврозоната. Въпреки че все още не сме член, НСИ се подготвя за изчисляването на флаш инфлацията. Важно е да се отбележи, че 15 до 17 дни след обявяването на флаш инфлацията, в рамките на следващия месец, ще се оповестят и актуалните, окончателни данни и при тях вече ще бъде отразено и получаването на допълнителна информация за динамиката при ценовите групи в този период.
Другата наследена тема във връзка с поредицата от избори в България са "мъртвите души". Кога ще се изчисти разликата между двете национални бази данни - НСИ и ГРАО?
- Благодаря за този въпрос. Той се поставя винаги преди избори, затова и тази година отговаряме често на него. Отговорът е, че няма мъртви души. Разликата идва от различното предназначение на двете бази данни. Регистър ЕСГРАОН, който се ползва за създаване на избирателните списъци, съдържа данни за всички български граждани, дори и тези, които живеят извън България. Базата данни за населението на НСИ пък е с информация за всички хора, които живеят в България постоянно, дори да не са български граждани. И разликата е около 1,8 милиона български граждани, които живеят в чужбина. Но тъй като избирателните списъци се съставят по постоянен адрес на хората, а всички пълнолетни граждани на България имат постоянен адрес в страната, те фигурират в списъците. Това се знае от всички, но дали неинформирани, или недобросъвестни хора продължават да повтарят тази теза.
От юли 2024 г. НСИ започва да публикува индекси на цени на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността и в услугите при базова година 2021 г. Промяната, освен че е съобразена с еврорегламенти, как ще подобри точността на данните и не се ли получава колизия при съпоставка с данните на годишна база спрямо например 2023 г., когато базова година беше 2015 г.?
- Икономическата структура на европейските икономики се променя с времето. Някои национални икономики растат по-бързо от други и някои дейности могат да се разширяват или свиват с различно темпо в различните страни. Следователно фиксираните тегла, използвани за изчисляване на европейските индекси, обикновено отразяват по-неточно икономическата реалност за години, които са по-далеч от фиксираната базова година. Това е причината теглата, използвани за агрегиране на краткосрочните индикатори, да се актуализират на всеки пет години. Теоретично базовите години трябва да са години, които са "нормални" или поне не са силно повлияни от специални събития. Главно от съображения за съпоставимост и простота обаче Регламентът за европейската бизнес статистика предписва, че избраните базови години обикновено са години, завършващи с 0 или 5. Има едно изключение: в регламента, който влезе в сила през 2021 г., вместо 2020 г. следващата базова година е 2021 г., тъй като статистическите резултати за 2020 г. бяха силно повлияни от кризата с КОВИД-19 и в много отношения бяха нетипични.
Преминаването към новата база всъщност се състои от две стъпки: актуализиране на теглата, използвани за изчисляване на индексите от базовата 2015 г. към 2021 г., и преизчисляване на всички серии с индекси към новата база.
Актуализацията на теглата трябва да се извършва не по-късно от три години след края на новата базова година.
Като страна членка на ЕС, България е длъжна да спазва европейското законодателство. И съгласно изискванията на няколко европейски регламента преизчислихме всички краткосрочни показатели, представяни под формата на индекси, през 2024 г. при базова година 2021 = 100.
И двете серии с индекси (2015=100 и 2021=100) са еквивалентни: темповете на растеж са еднакви и едната серия може лесно да се преобразува в другата.
НСИ вече е пълноправен член на ОИСР. Какви нови ангажименти към националната ни статистика се появиха в тази връзка, под формата например на нови изследвания?
- Да, след изслушването, което имахме през юни, в средата на август получихме официално писмо от председателя на Комитета по статистика и политики в областта на статистиката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) г-н Геир Акселсен, че успешно е приключил прегледът по присъединяването на България към Комитета. Но това наистина води след себе си повече ангажименти и изисквания към начина на производство и качеството на информацията. Ние ще трябва да използваме все повече административни източници на данни, дори и от частни държатели. Например, следващото преброяване ще трябва да бъде направено изцяло по регистри без преброители. Имаме ангажимент до 2030 г. да разработим национална статистическа програма за благосъстоянието и съвместно с БНБ да събираме данни за разпределение на богатството.
Имаме ангажименти за подобряване на обхвата на някои данни, за намаляване на сроковете, дори за укрепване на професионалната независимост и изравняване на заплащането на статистиците в сравнение с други държави.
Докъде стигна процесът на дигитализация на статистическите данни?
- Бързам да се похваля, че НСИ от две седмици е с обновена онлайн дигитална библиотека. Тя е със съвременен интерфейс, двуезична, лесна за работа и за търсене. Може да бъде намерена на адрес: https://statlib.nsi.bg/bg
Но по дигитализирането на старите статистически издания ние работим повече от 15 години. Потребителите от години имат онлайн достъп до над 1,2 милиона дигитални страници от книжния фонд на НСИ и над 14 000 библиографски описания.
В момента ние пресканираме старите си публикации. Това се прави, тъй като вече има възможност публикациите да изглеждат като текст и таблици и в тях може да се търси по ключова дума. Започнахме пресканирането в началото на годината и вече е готова колекцията от Статистически годишници от 1907 година насам. Следват преброяванията на населението, които също са много търсени, но са с огромен обем. Постепенно ще предложим на читателите онлайн всички публикации, издадени от Българската статистика във времето.
Как се развива проектът за единна входна точка и присъединяването на Националната агенция по вписванията? Какви ще са ползите за бизнеса и гражданите след създаването на електронна свързаност между трите институции - НСИ, Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията по вписванията?
- Както знаете, НСИ и НАП много отдавна работят заедно в тази посока. Всяка година председателят на НСИ и изпълнителният директор на НАП издават съвместна заповед, която регламентира подаването на годишните отчети на фирмите. От тази година към заповедта се присъедини и изпълнителният директор на Агенцията по вписванията. А целта на този проект е намаляването на административната тежест за бизнеса чрез подаване на цялата информация, необходима на НАП, НСИ и Агенцията по вписванията (АВ), на едно-единствено място. Подаването на годишните финансови отчети е сред най-често използваните административни услуги и чрез присъединяването и на Агенцията по вписванията към "Единна входна точка" фирмите ще бъдат значително улеснени.
Към настоящия момент са изработени две предложения за нормативни промени, които са необходими за реализиране на проекта на Централизираната автоматизирана информационна система "Единна входна точка" за подаване на годишни финансови отчети и статистика в машинночетим формат и интеграция с НАП, НСИ, АВ (Търговски регистър). Единият проект е внесен с доклад до министър-председателя, в резултат от работата на междуведомствена работна група, която беше председателствана от Министерството на електронното управление, а другият проект е по предложение на група народни представители и е внесен за разглеждане от комисия в Народното събрание. За съжаление, за момента работата и по двата законопроекта е спряна поради текущата политическа обстановка.
Въпреки това ние предприехме действия и съвместно с АВ и НАП започнахме да разработваме проект на техническо задание за изграждане на бъдещата система по утвърдената схема от работната група в Министерството на електронното управление. Целта е, когато бъдат гласувани нормативните промени, да имаме готовност в максимално кратки срокове да обявим обществена поръчка за изграждане на информационната система.
Аз се надявам, че тази дългочакана информационна система ще заработи от 1 януари 2026 година. Тя може да стане готова и по-рано, но спецификата е такава, че трябва да стартира в началото на годината.
Напредва ли подготовката за изчисляването от НСИ на регионалната инфлация? През юни съобщихте, че от началото на годината НСИ получава данни за цените от някои от големите вериги магазини. Колко са веригите, имаше и идея да се събира информация в областта на туризма. Кога ще имаме данни за инфлацията за шестте статистически района и как би изглеждала потребителската кошница в този случай?
- Да, така е, от началото на годината получаваме данни от четирите от най-големите вериги магазини. Информацията, която ни предоставят, е представителна за цените на стоките и потреблението на национално ниво. Амбицията ни е да увеличим броя на веригите и да се премине на по-детайлно, регионално ниво. Разбира се, тук идват предизвикателствата пред наличието на толкова подробни данни. Мисля, че вървим в правилната посока, но смятаме, че ще ни е необходимо съдействието и на самите частни държатели на данни.
Имам предвид, че с влизането на изменението на Регламент 223 за европейската статистика през тази есен, НСИ ще има повече възможности да получава данни и информация от юридически лица в различни икономически сфери. В този смисъл, правното основание за това ще доведе до нови възможности за получаване на данни на по-дезагрегирано, микрониво.
В този смисъл, разширяването на достъпа до данни, например, до вериги само с регионално значение, би ни дал по-голяма увереност, че експерименталната статистика по отношение на регионалната инфлация може да се превърне в част от редовния производствен процес.
В началото на тази година казахте, че освен с хранителните вериги, НСИ води разговори с банките, за да получи детайлни данни и информация за банковите услуги по обслужване на клиентите. Отделно от това са започнали разговори за събиране и обработване на данни от административни източници за лекарствата, дърва за огрев, таксите за държавна поръчка във висшите училища и други. На какъв етап е процесът и кога ще има резултати?
- НСИ непрекъснато провежда разговори с респондентите за необходимостта от получаване на данни. Това е от важно значение за представителността на данните и за да сме сигурни, че обхващаме напълно всички тенденции в икономиката, независимо от кой неин сектор произтичат.
По отношение на конкретните Ви примери - данните се получават и се интегрират в регулярния производствен процес по отношение на инфлацията. Самите резултати могат да се видят при динамиката на цените при тези продукти и услуги. Ще Ви дам един пример - във връзка с приетите от април 2024 г. намаления на цени на лекарствени продукти за сърдечно-съдови заболявания всеки месец получаваме административни данни за тях и те се включват в изчисляването на инфлацията в тази група стоки.
По отношение на банковите услуги регулярно се провеждат разговори с банките и регулатора, за да можем по-ясно да отчетем тенденциите в този сектор. В допълнение, подобни разговори имаме и с телекомуникационните компании. Но това е част от нашата работа, за да може статистиката да измери най-добре промените в икономиката.
/ЦМ/
news.modal.text
