site.btaДнешните млади хора в България са с по-висока степен на образование, по-късно сключват брак и имат по-малко деца, каза за БТА заместник-председателят на НСИ проф. Михаил Кончев

Спрямо връстниците си от началото на демократичните промени в България днешните млади хора са с по-висока степен на образование, те по-късно сключват брак и имат по-малко деца. Работят предимно в сектора на услугите и в стопанските и административни приложни специалности. Те предпочитат да живеят с родителите си, а 14 на сто тях не учат и не работят. Това стана известно от интервю за БТА на заместник-председателя на Националния статистически институт (НСИ) проф. д-р Михаил Кончев, който по-рано днес откри изложба "Младежите на България в Европейското семейство" в Галерията на открито пред Народния театър "Иван Вазов" в София.

Детската смъртност в България от 1989 до 2023 година намалява. За този период намалява и броят на сключените бракове, както и раждаемостта сред младите хора и смъртността сред тях. По данни от преброяванията на населението от 1985 до 2021 година след 2011 година има рязък скок на броя на завършилите висше образование, отчита се намаление на броя на икономически неактивните млади хора, коментира проф. Кончев. 

По отношение на младежката безработица в България заместник-председателят на НСИ посочи, че заетите младежи между 16 и 19 години са приблизително пет пъти повече в ЕС от същата възрастова група в България. Тази разлика намалява във възрастовата група от 20 до 24 години, но все още е голяма, а между 25 и 29 години разликата вече е минимална, каза проф. Кончев. В този смисъл, по думите му, заетостта в България сред хората на възраст 25-29 години се изравнява с тази в ЕС.

Предвид динамиката на пазара на труда и появяването на нови професии и изчезването на по-стари, които са били по-актуални във времето, младите хора са заети в търговията като продавачи, в сферата на професионалните услуги и в стопански и административни приложни специалности. 

Деветдесет и пет процента от младите хора на България от 16 до 19-годишна възраст все още живеят с родителите си. Тази тенденция се запазва както за област София, така за България, а също и в Европейския съюз, коментира проф. Кончев. Във възрастовия период от 20 до 24 години този процент малко намалява и достига до около 80 на сто, но все още спрямо ЕС се запазва в голяма разлика, допълни той. Повече от половината от българските младежи след 25-ата си годишнина живеят с родителите си, докато в ЕС този дял е по-малък, посочи заместник-председателят на НСИ.

През 2023 година около 14 процента от младите хора нито учат, нито работят, а в ЕС този дял е 11 процента. По думите на проф. Кончев за България тенденцията е този дял да намалява.

По данни от 2007 до 2023 година, с които НСИ разполага, броят на младите хора, които рано напускат образователната система, се понижава.

Темата за младите хора е изключително важна за страната ни, коментира пред журналисти заместник-председателят на НСИ и допълни, че изложбата дава отговор на въпросите: за младежката безработица, дали застарява населението в България, за предпочитаните професии и къде сме ние по тези показатели спрямо страните от ЕС.

Изложбата се организира съвместно със Столична община. Традиционната инициатива на Националния статистически институт се провежда за пета поредна година, като през 2024 година темата е посветена на младите хора. На общо 28 авторски пана - на български и на английски език, са представени сравнителни данни за младите хора от 16 до 29-годишна възраст в София, България и в държавите от Европейския съюз.