Централните банкери трябва да са добри комуникатори, което позволява да прилагат по-малко мерки, постигайки по-висока ефективност, като именно този принцип седи в основната на появата на индустрията за финансови анализи.
Това посочи Роберт Холцман, гуверньор на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) в рамките на публична лекция, проведена днес в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Тема на лекцията, организирана от катедра "Икономикс", бе "Нормализация на паричната политика в еврозоната – предизвикателства и възможности".
"Ако аз като централен банкер съм надежден и правя обявление и се придържам към него, то аз бих имал възможността да използвам по-малко инструменти, за да постигна целите си", каза Холцман пред препълнената зала на висшето учебно заведение.
По думите на Холцман, именно по този начин информацията подаванна от централните банки е станала важна и е провокирала цяла индустрия за измерване и анализи. "Всички централни банкери трябва да са добри комуникатори", псочи той.
Лекцията на Холцман разглежда паричната политиката на ЕЦБ преди и след 2008 година в контекста на настоящото повишаване на лихвените проценти в еврозоната в резултат на високата инфлация.
Сред неконвенционалните мерки, прилагани в миналото, влизат отрицателните лихви, политиките за изкупуване на ценни книжа и средствата за дългово финансиране, насочени към търговските банки.
Лекцията на централния банкер и член на УС на ЕЦБ, постави множество въпроси относно бъдещето на паричната политика в еврозоната по академичен начин, взимаики предвид промените в икономическата среда.
Роберт Холцман спази собствените си принципи за комуникация, след като на въпрос по време на дискуцията, свързан с предстоящото решение на ЕЦБ за лихвените проценти в еврозоната, отговори лаконично с "тих период", имайки предвид запазването на мълчание до официалното обявление на решението. БТА припомня, че ЕЦБ вече два пъти понижи лихвените проценти на последните си две заседания, след период на агресивно повишаване на лихвените проценти, продължил няколко години.
Лекцията бе модерирана от от Атанас Пеканов, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания, заместник министър-председател по управление на европейските средства в първото и второто служебно правителство на Стефан Янев през 2021 г. и в служебното правителство на Гълъб Донев (август 2022 - юни 2023 година.
Пеканов отбеляза, че Холцман е много активен член на УС на ЕЦБ в дискусиите, засягащи монетарната политика, предупреждавайки аудиторията, че сега би било трудно да се дискутира движенито на лихвените проценти, тъй като се намираме в навечерието на октомвроийското заседание на ЕЦБ.
Темата за днес е накъде ще се движим в бъдеще, добави Пеканов, посочваки че икономиката се намира в перфектен баланс, тъй като не наблюдаваме нито рецесия, нито икономически бум.
"България има амбицията да се присъедини към еврозоната, поради това сме заинтересовани да имаме тази дискусия", каза той, добавяйким че трябва да сме готови да сме активен член.
В събитието участие взеха и д-р Свилен Колев (зам.-председател на НСИ) и доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева (СУ "Св. Кл. Охридски", Съвет за икономически анализи).
Ралица Симеонова-Ганева акцентира в хода на дискусията върху въпроса защо равнището на неутралния лихвен процент е по-нисък спрямо еврозоната и какво трябва да се направи, за да се тласне това ниво. Тя се спря на два основни политически канала, по думите ѝ, чрез които това може да стане: от една страна като се противодейства на отрицателните демографски процеси в страната и от друга да се подобрят перспективите пред ръста в производителността.
"Можем да смятаме, че един подобен структурен подход би могъл да повдигне равнището на неутралния лихвен процент,” заключи тя и на свой ред потърси отговор на този въпрос от лектора д-р Холцман, на фона на предизвикателствата пред икономическия растеж на страната.
"При намаляващо население, свиващ се пазар на труда, покачващи се разходи за труд, нестабилен политически и институционален/правен климат, малък пазар, корупция – всичко това е пречка пред инвестициите и нововъведенията. Всичко това е свързано с достъпа до финанси, което на свой ред е обвързано с инвестициите," посочи доц Симеонова-Ганева.
"Въпросът за производителността на труда е свързан с естествената лихва (основна лихва, която нито стимулира икономиката, нито води до нейното свиване като това е състояние и води до пълна заетост бел. р. ). Но смятам, че връзката е малко-по сложна", каза Роберт Холцман, отговаряйки на въпроса как чрез структурни политики е възможно да се повиши равнището на естествената лихва в икономиката. "Когато говорим за този лихвен процент, разбираме краткосрочен лихвен процент.
Демографията има пряко отношение върху нивото на неутралната лихва, защото застаряващото население е склонно да спестява, а не да инвестира или потребява.
Но аз разглеждам два вида натурални лихвени равнища – в краткосрочен план и в дългосрочен план. Защото въпросът е дългосрочен, когато става дума за промени в производителността на труда и демографията. Но ако искате да въздействате върх част от тях и ако разполагате с инструмента на парична политика то може да оказвате въздействие чрез него".
Според лектора основните предполагаеми двигатели на непаричния подход за повишаване на равнището на неутралната лихва обхващат общата факторна производителност, повишаването на възрастта за пенсиониране и капиталовите потоци в зеления преход.
/СЛС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
