site.btaТоплото и сухо лято влоши реколтата от ябълки в Кюстендилско

Топлото и сухо лято на 2024 г. е причина за лошата реколта от ябълки в Кюстендилско, каза за БТА доц. Станислава Димитрова от Институт по земеделие - Кюстендил. По думите й високите температури през ноември и декември 2023 г. не са оказали съществено значение за развитието на ябълковите дървета и цъфтежът през пролетта на 2024 г. е бил добър.

"Високите температури през лятото, липсата на поливна вода и ниската относителна влажност на въздуха оказаха негативно влияние върху качеството и количеството на ябълковата продукция. Плодовете останаха дребни, не можаха да се изхранят и са с много по-лошо качество от предишните години", обясни доц. Димитрова.

Тя допълни, че през пролетта ябълковите дървета са били с много голям цъфтеж, опрашването и завръзът са били добри, но плодовете не са могли да се развият нормално, не са придобили размерите, характерни за всеки сорт. По думите й това се дължи основно на високите температури и засушаването. Лятото на тази година в Кюстендилско в продължение на около три месеца премина без валежи. Тя обясни, че при ябълките е необходимо около 10-12 на сто от цветовете да бъдат опрашени и да се развият, за да има нормална реколта. За такава се счита добив от около 4 тона на декар.

Доцент Димитрова допълни, че тази година плодовете са дребни и с незадоволително качество и това е причината за трудната им продажба за прясна консумация, което е предпоставка голяма част от ябълковата реколта да бъде използвана за направата на сок, оцет или ракия. Другият проблем, пред който са изправени производителите, е липсата на преработвателно предприятие в региона, което е причина все по-рядко да се създават нови насаждения. Липсата на пазар и разходите за работна ръка принуждават овощарите да не прибират реколтата, допълни доц. Димитрова.

Според нея топлото и сухо лято е причина и за аномалията през есента овошките да цъфтят за втори път. При част от ябълковите дървета в началото на октомври 2024 г. може да се види цъфнала плодна пъпка и узрял плод едновременно. Това се случва при дълго засушаване през лятото и последващите валежи в началото на есента.

В момента овощарите прибират ранните сортове ябълки като Златна резистентна и Златна превъзходна, а в следващите седмици ще започнат прибирането на по-късните сортове като Грени смит, Флорина, Фуджи и др. След прибирането на реколтата и падането на листата за земеделските стопани е важно да направят зимно кроене на дървета и пръскания срещу болести и неприятели.

Доцент Димитрова посочи, че ябълковите дървета раждат на различни клонки и резитбата при тях е малко по-специфична. По думите й някои от сортовете плододават на едногодишна дървесина и за това овощарите при кроене на дърветата трябва да внимават да не премахнат върха на плодните клонки, което ще доведе до много по-ниска или никаква реколта. Тя изтъкна проблема като често срещан при неопитни стопани, които се оплакват от липса на реколта.

Според доц. Димитрова при неправилна резитба ябълката може изобщо да не роди или да се вкара в алтернативно плододаване. "Алтернативно плододаване означава една година ябълката да има прекалено много плодове. Дървото насочва всичките хранителни вещества към изхранване на плодовете. Дървото е изтощено и не може да заложи плодни пъпки за следващата година. Следващата година няма плодове, има много силен растеж, залага плодни пъпки за следващата година, когато има много цвят и плодове. Така се редуват пълна с празна година, което е много характерно за ябълките".

За някои сортове това може да се получи при измръзване или неправилна резитба, а в някои случаи от претоварване с плодове, поясни Димитрова и допълни, че когато ябълковото дърво влезе в алтернативно плододаване овощарите трябва да опитат чрез резитба да върнат дървото в нормално състояние. Когато има много цвят трябва да се прореждат цветовете, а след това и завръзите, за да не остават много плодове и в дървото да останат достатъчно резервни хранителни вещества, за да може през следващата година да има нормално цветообразуване.

По думите на доц. Димитрова важно е и варосването на стволовете. То се прави с цел дървото да се предпази от напукване на кората при ниските зимни температури, както и за предпазване от вредители, които зимуват в кората на дървото. За земеделските стопани е важно да имат предвид, че варосването поврежда кората на младите овощни видове. Ако има нападения от гризачи в градини с млади насаждения, стопаните трябва да поставят предпазна мрежа около ствола, която предпазва от нагризване.