site.btaНационалната индустриална стратегия на България до 2030 г. се очаква да бъде готова в началото на 2026 г., съобщи икономическото министерство

Проактивна държавна политика към основните сектори на икономиката и насърчаване на нисковъглеродните производства, дигитализацията и инвестициите е необходимо условие за преодоляване на предизвикателствата и постигане на икономически растеж, в синхрон с интересите на бизнеса и обществото. Това каза служебният министър на икономиката и индустрията д-р Петко Николов на среща с представители на Европейската комисия, съобщиха от Министерството. На нея бе поставено началото на съвместната работа между Министерството и Комисията по изготвянето на Националната индустриална стратегия на България.

Разработването на Националната индустриална стратегия ще бъде осъществено изцяло с финансовата подкрепата на ЕК, чрез Инструмента за техническа помощ към Генерална дирекция "Реформи". Срокът за изпълнение на проекта е началото на 2026 г., а хоризонтът на стратегията е до 2030 г.

По време на срещата бе отчетено, че до момента у нас липсва стратегически документ, отразяващ и прокарващ държавните приоритети в областта на индустриалната политика. В този смисъл бе очертана необходимостта от дългосрочна стратегическа визия, която да отговори на очакванията на бизнеса и на обществото. "Заложеното в стратегията трябва да отрази вижданията на всички заинтересовани страни", подчерта министър Николов. По неговите думи трябва да бъде подкрепено повишаването на технологичното ниво на българската индустрия и нейната конкурентоспособност, създаването на партньорства и съкращаването на веригата на доставките, развитието на уменията, спазването на екологичните норми, подобряване на индустриалната инфраструктура и привличане на стратегически инвеститори. "Индустриалната стратегия трябва да отрази и тенденциите в индустриалната политика на европейско ниво", категоричен бе д-р Петко Николов.

"Това е един от най-важните проекти за Генерална дирекция "Реформи" (DG REFORM) на ЕК през тази година", каза представителят на Комисията Милена Райковска. По нейните думи документът е ключов за повишаване на конкурентоспособността на индустрията в ЕС. Тя уточни, че в проекта се включва и разработването на национален инвестиционен портал.

В рамките на срещата министър Николов и представителите на Европейската комисия обсъдиха същността на проекта за Национална индустриална стратегия за преработващата и добивната промишленост. Водеща цел на документа е да се реализира икономическата трансформация на българските предприятия чрез преход към зелена икономика и внедряване на цифрови технологии. Като краен резултат следва да се насърчи техният растеж и да се повиши конкурентоспособността им, посочват от Министерството.

"В допълнение стратегията трябва да осигури визията и мерките за изграждането на подходяща индустриална инфраструктура и условия за привличане на инвестиции във високотехнологични и конкурентоспособни дейности", каза още министър Николов.

В срещата участваха още заместник-министърът на икономиката и индустрията д-р Давид Сукалински, представители на браншови организации, на държавни институции, на Българската агенция за инвестиции, на Националната компания индустриални зони, на Европейската комисия и други.

Зеленият и дигиталният преход не могат да се осъществят без индустрията, особено енергийно интензивната. Добивът и производството на метали и редкоземни елементи и иновациите от друга страна са в основата на зелените и дигиталните технологии, заяви Петко Николов по време на форум в края на юни. Тогава той напомни, че ведомството, с подкрепата на Европейската комисия, е започнало разработване на Национална индустриална стратегия. Тя ще обхваща два ключови сектора на икономиката ни, които са и високовъглеродни и енергоинтензивни - преработващата и добивната промишленост. Стратегията ще набележи необходимите за зеления преход действия - намаляване на въглеродния отпечатък, повишаване на дигитализацията на производствата, подобряване на ресурсната и енергийна ефективност, както и въвеждане на иновативни и кръгови модели на производството, каза тогава министърът.