site.btaВ България може да се съхранява отработеното ядрено гориво поне до 2032 г., каза председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски

В България може да се съхранява отработеното ядрено гориво поне до 2032 г., каза председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски
В България може да се съхранява отработеното ядрено гориво поне до 2032 г., каза председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски
Семинар за журналисти на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). На снимката (отляво надясно): Борислав Станимиров - зам.-председател на АЯР, Боряна Чакалова - специалист в АЯР, Алексей Алексиев - зам.-председател на АЯР, Цанко Бачийски - председател на АЯР. Снимка: Антоан Николов/БТА

В България може да се съхранява отработеното ядрено гориво (ОЯГ) поне до 2032 г. Това каза председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Цанко Бачийски по време на семинар за журналисти, който се проведе близо до Враца. По думите му в страната ни има достатъчно място за целта.

От АЯР уточниха, че срокът за сухо съхранение на отработено ядрено гориво е 50 години, а за съхранение под вода е в зависимост от ресурса на съоръжението. "Ние спокойно може да държим горивото си дълги години, създавайки условия за безопасно съхранение", увери Цанко Бачийски. Той изтъкна, че съхранението на отработеното ядрено гориво в момента е безопасно и има достатъчно време, за да бъде решен въпросът с неговото окончателно погребване.

От Агенцията заявиха, че всяка една от източноевропейските държави съхранява отработеното си ядрено гориво по същия начин като България. В световен мащаб този проблем все още не е решен окончателно. Само във Финландия и Швеция са избрани площадки за съхранение на остъклени високоактивни отпадъци в съоръжение за дълбоко геоложко погребване.

Въпросът със съхранението на средно и нискоактивните отпадъци в България вече може да се счита, че е решен, коментира още председателят на АЯР. Той обясни, че това ще става на площадката "Радиана", която се намира на територията на АЕЦ "Козлодуй". Там ще бъдат съхранявани всички средно и нискоактивни отпадъци от цялата територия на България. Има възможност и за разширение на хранилището. Бачийски информира, че може би следващата година предстои то да получи лицензия за експлоатация.

Председателят на АЯР припомни, че досега отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" е било изпращано в Русия за преработка. След преработката му у нас трябва да се върнат високоативните отпадъци, които трябва да бъдат погребани. Все още такива отпадъци не са връщани на страната ни. Това ще стане 10 години след като се изработи методика, която да определи колко и какви точно отпадъци ще бъдат върнати, но засега изготвянето й се бави заради геополитическата обстановка. Последно през 2022 година България е извозила в Русия 192 касети с отработено ядрено гориво, посочи Бачийски.

От Агенцията за ядрено регулиране обясниха, че при преработката на отработеното ядрено гориво първо се разглобяват горивните касети. След това започва процес на извличане на уран и плутоний от горивните таблетки. Извлеченият ядрен материал се съхранява. От извлечения и обогатен уран може да се произведе ядрено гориво, съдържащо плутоний (МОХ гориво). Следва процес на остъкляване на високоактивни радиоактивни отпадъци, получени при преработката на горивните таблетки.

Председателят на АЯР Цанко Бачийски каза и че няма проблеми и отклонения от нормите след зареждането на новото свежо ядрено гориво на американската компания "Уестингхаус" (Westinghouse) в пети блок на АЕЦ "Козлодуй". Той допълни, че след спиране на блока за планов ремонт през април догодина физически ще се погледне какво е състоянието му, но не се очакват проблеми, защото до момента всичко показва, че горивото работи добре.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:16 на 15.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация