Съгласно методиката на Европейската комисия най-голяма тежест при спиране на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) носи неизпълнението на етапи и цели на ключови реформи, каза в Народното събрание Людмила Петкова, вицепремиер и служебен министър на финансите.
В случая с второто плащане на България има четири важни неща, които трябва да се приемат. Първото е Пътна карта за неутралност по отношение на климата, второто - процедурни правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, третото - промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, и последно - реформата по отношение на пазара на електроенергия на едро, каза Петкова.
Това са реформи, неизпълнението на които, може да доведе до оценка на ЕК, при която спрените средства да не бъдат предоставени на страната. При такава оценка ЕК дава срок от шест месеца на България да изпълни тези етапи или реформи. Ако това не стане, средствата могат да бъдат окончателно загубени. Към момента ЕК не е стартирала такава шестмесечна процедура, каза Людмила Петкова.
Всъщност днес в НС се обсъждат предложения за промени в НПВУ и по Глава RePowerEU, каза служебният финансов министър. Решенията още не са взети, но на 30 септември трябва да бъдат представени на ЕК. Докато не мине оценката на ЕК по второто плащане по НПВУ и България не представи предложения по промени по Плана, нямаме шанс за другите плащания, заяви още Петкова.
Второто искане за плащане по НПВУ е за 653 млн. евро и е подадено на 7 октомври 2023 година. То е с най-голям брой цели и реформи от ключово значение от всички траншове по НПВУ. Други етапи, освен посочените по-горе, които не са изпълнени в рамките на второто плащане по НПВУ, е въвеждането на задължителната съдебна медиация и ревизиране на Кодекса за етично поведение на българските съдии и на Кодека за етично поведение на българските прокурори и следователи, посочи Петкова.
/ИЦ/
