site.btaБългарската асоциация кръгов текстил предлага премахване или намаляване на прага на обмитяване от 150 евро на стоки, внесени от Китай

Заради проникването през онлайн платформи на стоки със съмнително качество на символична цена, Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ) предлага премахване или смъкване на прага на обмитяване от 150 евро на стоки, внесени от Китай, както и завишен контрол дали продукти от такъв внос отговарят на съответните европейски и национални изисквания, в това число и на здравните. Друго предложение е въвеждането на екотакси или продуктови такси за подобни стоки - например за дрехи, които в повечето случаи са за еднократна употреба и след това трябва да бъдат рециклирани, ако това изобщо е възможно. Това каза Севдалин Спасов, председател на БАКТ, на кръгла маса "Китайските платформи за бърза мода и стоки - заплаха за здравето и бизнеса" в Българската стопанска камара (БСК).

Във форума участваха представители на Президентството, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, НАП, Агенция "Митници", Комисията за защита на потребителите, Европейската конфедерация на рециклиращите индустрии (EuRIC), както и участници от национални и местни институции, индустриални и бизнес организации, НПО, търговци. Фокусът на обсъжданията бе основно върху вноса от две китайски онлайн платформи.

За 2022 г. в Европа са внесени 1 млрд. пратки от Китай на стойност под 150 евро, а през 2023 г. се отчита удвояването им до 2 млрд. Около 20 млн. пратки са влезли в България, което означава по пратка на месец на активен потребител на средна цена на продукта от около 7 долара, посочи Севдалин Спасов. Сред другите проблеми във връзка с търговията през тези платформи, той посочи резервациите с години напред на каргополети от китайски износители. Освен това 65 процента от пратките са с фалшифицирана стойност за избягване на мито, 92 процента от случайни проби, например в Германия, през 2023 г. не са отговаряли на някои от критериите за внос, 40 процента от всяка една пратка е субсидирана, а най-сериозният проблем е в безопасността на тези стоки. Това не е търговия, а става въпрос за национална сигурност у нас и в Европа, обобщи Севдалин Спасов.

Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че ефектите от подобна търговия се усещат от българските и като цяло от европейските компании, които са инвестирали в помещения, оборудване и работна сила. За съжаление вече има редица примери на намаляване на обема на търговията и производството, закриване на обекти, съкращаване на работни места и това се отразява не само на предприемачите, работниците и семействата им, а и на бюджета на България в приходната му част, на осигурителните фондове, каза председателят на БСК. Очакванията от дискусията са да се изгради обща национална позиция по тази чувствителна тема, за да можем да я защитаваме и в рамките на ЕС, допълни той. Митрев съобщи, че Камарата, която е член на "Бизнес Юръп", вече е поискала и в момента се провежда анкета сред всички страни от ЕС за наличието на тези проблеми, като целта е в диалог с ЕК бързо да се търсят решения.

Цецка Дочева, директор на дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Централното управление на Агенция "Митници", посочи, че България няма отношение към тези две онлайн платформи. При въвеждане на стоки от трети страни контролът се прави на първата точка на въвеждане в ЕС, откъдето стоката тръгва като вътрешнообщностна и регулаторните органи на държавата, където отива стоката, нямат правомощия да правят този контрол, посочи експертът. Тя уточни, че карго пратките от Китай се получават в три големи летища в Европа във Франция, Белгия и Германия, откъдето се разпращат до други държави от ЕС. Веднъж стоката, освободена за потребление в една от държавите членки, е свободна да се разпространява на цялата територия на ЕС, защото се счита, че контролните органи са предприели съответните действия, за да установят, че стоката отговаря на съответните изисквания и е годна за потребление, каза експертът.

При нас китайски стоки основно пристигат през пристанищата във Варна и Бургас, където има засилен контрол, който се прави на база анализ на риска. На двете пристанища от началото на година са задържани от Китай над 200 000 броя артикули, в това число дрехи, играчки, бормашини и друга техника, която е фалшива и не отговаря на изискванията за сигурност и безопасност на гражданите и на околната среда, каза Цецка Дочева. Тя посочи, че предстои среща на ниво ЕК, на която да бъдат обсъдени възможностите за премахването на митническия праг за нискостойностните пратки, но допълни, че проблемът е комплексен и към настоящия момент за тези стоки се дължи ДДС.

Експертът посочи, че 80 процента от пратките, които постъпват на територията на България от трети страни, са вътрешнообщностни доставки. Голяма част от карго пратките, които пристигат в България, се правят от огромни оператори, които са така наречените одобрени икономически оператори, които осъществяват вътрешен контрол за стоката, която получават и я доставят на територията на ЕС за целите на осигуряване на безопасност. В ЕС тенденцията е за засилване на издадените разрешения от гледна точка на одобрен икономически оператор, което не значи, че те не подлежат на контрол, като за тях Комисията е отчела риск от около 10 процента или десет на сто от тези пратки подлежат на митнически контрол и на контрол от надзорните органи по отношение на пускане на стоките за свободно обращение, обясни експертът.

Росица Карамфилова, съветник по екология на президента, се спря върху различните негативни ефекти и аспекти от подобно производство и търговия. Ако те се остойностят за единица продукт, ще се изплашим от абсолютната стойност на разхода, който ние трябва да платим дори само за управлението на подобни боклуци, които влизат в Европа, в частност в България, скрити като продукти. Истината е, че тези компании въртят милиарди, продавайки боклуци, заяви Карамфилова.

Виктория Христова, главен експерт в дирекция "Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите" в Министерството на здравеопазването (МЗ), посочи, че към настоящия момент в действащото законодателство няма изискване граничните проверки, извършвани от ресорните служби към ведомството, да са постоянни и органите на държавния здравен контрол нямат ресурса да ги правят целогодишно. Сега МЗ периодично прави тематични проверки на граница и периодично прави контрол на вноса на продукти и стоки от трети страни със значение за здравето на човека. Експертът съобщи, че се обмисля да се направи преценка за необходимостта от по-чести проверки на границата.

От Българската е-комерс асоциация предложиха на локално ниво да се приложи регламент по отношение на вноса на стоки от такива платформи, но същевременно изразиха съмнение дали това ще бъде подкрепено на ниво ЕК. От Българската ритейл асоциация изтъкнаха и имиджовите щети от този внос върху членовете на организацията и настояха да се предприемат мерки заради вноса на занижени стойности и да се прилагат справедливи цени, каквито има на територията на целия ЕС.

От Агенция "Митници" обясниха, че България прилага така наречените справедливи цени и отбелязаха, че митническата стойност на стоката никога не е нулева. Винаги има ДДС, което се плаща от потребителя, явно всичко това се поема от съответния сайт, допълни Цецка Дочева и посочи, че оспорването на стойността на стоката е възможно при доставка например на контейнер с тениски.