Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание прие на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерския съвет на 4 юли.
Законопроектът е изготвен във връзка със задължение за въвеждане в националното законодателство на европейски директиви по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и по отношение на изменение на показателите за размер за микро, малките, средните и големите предприятия, разясняват вносителите.
С промените се въвежда задължение за включване в доклада за дейността на предприятията на отчет за устойчивостта.
Корпоративната устойчивост следва да обхване както анализ на имуществено-финансовите показатели на дейността на предприятията, така и анализ на социално-икономическото въздействие като резултат от тази дейност, се посочва в мотивите към законопроекта. Отчетът за устойчивостта ще се изготвя от големите предприятия и от малките и средните предприятия (с изключение на микропредприятията), чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава членка на ЕС (предприятия от обществен интерес), както и от предприятията майки на големи групи предприятия. Задължението е и за дъщерните предприятия и клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трета държава - да публикуват отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава при определени условия.
Задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, е предвидено да влезе в сила за отчетната 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към З1 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към З1 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души, предвижда законопроекта. Задължението за изготвяне и публикуване на доклада за останалите предприятия в обхвата на европейската директива възниква поетапно в следващите отчетни години - до 2028 година.
Със законопроекта се определят нови, по-високи стойности на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби при категоризиране на предприятията и групите според размера им, се отбелязва още в мотивите.
Депутатите приеха редакционно предложение, внесено от Делян Добрев от ГЕРБ, според което на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават показателите за балансова стойност на активите - 4 млн. лева., вместо 2,5 млн.лв., както се предлага в законопроекта и нетни приходи от продажби - 8 млн. лева, вместо 5 млн. лева., както е записано в законопроекта. Друго предложение за вдигане на праговете направи Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната- Демократична България". Двете предложения предизвикаха размяна на реплики за вдигането на праговете и по темата за лобиране за одиторските компании.
/ЕС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
