site.btaМинистър Тахов и изпълнителният директор на БАБХ призоваха за съвместни усилия за недопускане на чумата по дребните преживни животни у нас

Служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов и изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Светлозар Патарински призоваха за съвместни усилия за недопускане на чумата по дребните преживни животни у нас. По време на изслушване пред ресорната парламентарна комисия двамата подчертаха все по-усложняващата се ситуация в съседните ни Румъния и Гърция.

По думите на Патарински вече са провели срещи с ЕК и с браншови организации. Изпратили са и писма за съдействие на МВР, на Гранична полиция, на Министерство на отбраната, за да се сформират екипи по граничните райони, за да може да се ограничи всякакво движение на животни. "Заболяването е доста сериозно по отношение на икономическите загуби, които може да доведе за нашето животновъдство", каза Патарински, уточнявайки, че не е опасно за хората.

В хода на изслушването министър Тахов и присъстващите на заседанието на комисията отговориха на актуални въпроси от сектора. Сред тях бе проблем на земеделските стопани с плащанията по екосхемите и по-специално с екосхемата за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП).

Тахов припомни, че тази година е първата, в която се работи в хипотезата на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, за първи път се налага да се извършват плащания на база заложени цели, които са били непознати както за служителите на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), така и за самите бенефициери. "Затова се допуснаха някои неточности – има големи неточности, според мен от незнание, при самите земеделски стопани. При служителите на ДФЗ се получи забавяне, което се дължи най-вече на неприетата навреме нормативна уредба", обясни служебният министър.

Изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова посочи, че са запознати с горепосочения казус, защото във Фонда има много подадени възражения, които ще бъдат подробно разгледани след изплащането на всички екосхеми. Това се очаква да стане през август.

Министър Тахов допълни, че най-много възражения са подадени по две екосхеми – за запазване и възстановяване на почвения потенциал и за намаляване използването на пестициди.

Аграрният министър увери, че в случаите на административна грешка, а не нормативна, тя ще бъде коригирана и земеделците ще получат полагащите им се субсидии.

Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) предложи с цел справедливо прилагане на екосхемата да има обща процедура, административен механизъм за доказване прилагането на Еко-НИП за съответните парцели. Към този призив се присъедини и Атидже Алиева-Вели (ДПС).

Председателят на комисията Иван Иванов (БСП за България) поиска писмен доклад от ДФЗ за срещнатите трудности при изпълнението на първи стълб от Стратегическия план.

Що се отнася до втория транш по украинската помощ, доказването на печалби и загуби и поисканите от Татяна Султанова (ПП-ДБ) конкретни цифрови данни след края на заседанието, министър Тахов припомни, че при първия транш земеделските стопани, които притежават площи над 3000 дка, трябваше да доказват чрез оперативна справка печалба или загуба, за да бъдат обезщетени. Тези със стопанства под 3000 дка бяха подпомогнати безусловно. Аграрният министър допълни, че това се случи около февруари, когато данъчната година беше приключила, но беше рано за подаване на годишни данъчни декларации, което е наложило изискването на справката. Към днешна дата обаче информацията вече е налична. В тази връзка ДФЗ е пуснал запитване към НАП за актуална информация за бенефициерите. След получаване на тази информация и ако не попада в хипотезите на данъчна тайна, тя ще бъде предоставена на комисията, за да се запознае с нея, заяви Тахов.

По отношение на отварянето на инвестиционни мерки, аграрният министър каза, че въпросът е много актуален на фона на това, че от близо година не са отваряни такива мерки. По думите му амбициите на екипа му са към средата на август да отворят подмерки 4.1 и 4.2 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с над 150 млн. евро бюджет. "След комуникация с ЕК това, което можем да реализираме през подмярка 4.1, е да бъдат допустими проекти за напояване, свързани само с райони от слоя на "Напоителни системи". Това е голям проблем, защото всички знаем каква е необходимостта от напояване… Не е никак добре, когато можем да е възползваме от европейски средства да не можем да включим в цялост всички площи", обясни Тахов забавянето от тяхна страна на пускането на приема по подмярката.

Той информира, че страната ни като цяло няма утвърдени планове за управление на речните басейни, които са към Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и страната ни е в наказателна процедура от ЕК за това. По думите му също така явно е имало недобра комуникация между Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и ЕК, защото не са използвани всички възможности да се увличат тези площи. Затова в момента се водят допълнителни разговори с ЕК, извън това ограничение да се допуснат за финансиране проекти, които не попадат в тези площи, но имат законоустановени процедури за водоползване. Според Тахов в рамките на десетина дни това ще стане ясно.

Подмярка 4.2 е за преработвателите и там "няма драма".

По думите на служебния министър до края на година предвиждат да отворят общински мерки, както и такива за младите фермери. "Всичко това е в индикативен график, в който ще бъдат обявени всички подмерки, които ще бъдат отворени до края на годината", каза Тахов.

Що се отнася до стартирането на подмярка 4.3 от ПРСР, която е за рехабилитация на хидромелиоративните съоръжения, аграрният министър отбеляза, че това е неоспорим успех, тъй като дълго време не е можело да се стигне дотам. Изпълнителният директор на "Напоителни системи" Снежина Динева припомни, че в края на 2023 г. бяха подписани 24 административни договора за изпълнение и рехабилитация на хидромелиоративни съоръжения с общ бюджет 112,3 млн. лева. Към момента са започнати 22 обекта, 5 от тях вече са завършени, останалите 2 предстои да започнат след края на поливния сезон. Още 17 също са спрени поради тази причина и ще бъдат започнати на 1 октомври. Всички 19 обекта ще бъдат завършени до април 2025 г. До 1 октомври 2025 г. ще бъдат отчетени пред ДФЗ.

По думите на Динева за завършените 5 обекта вече се отчита 50 процента потенциална икономия на вода, даже и повече, като точното количество ще бъде докладвано след края на поливния сезон, тъй като вече има поставени измервателни устройства. "Най-радостното за нас е, че има увеличаване размера на самите площи, до които дружеството доставя водни маси, с над 38 000 декара", допълни Динева.

По думите на Тахов България изостава откъм инвестиции в напояването, а то сваля себестойността и няма как да сме конкурентни на единен пазар без него. Той информира, че в МЗХ смятат да направят пълен мониторинг на напоителните системи в страната, тъй като в момента няма такъв. "Държавата е длъжна да осигури вода на всеки земеделски производител", заяви служебният министър, призовавайки останалите обвързани с въпроса парламентарни комисии да помислят за намаляване на административната тежест и на сроковете за издаване на разрешения за водоползване.

На въпрос от председателя на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България Яни Янев за възможността за отпадане на забраната за внос на слънчоглед от Украйна, тъй като по думите на Янев преработвателните предприятия у нас не разполагат с необходимите количества суровина, за да работят, министър Тахов припомни, че в тази договорка влизат 5 държави – България, Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Тя беше направена в подкрепа на земеделските производители, отглеждащи слънчоглед, които се притесняваха, че евтиният украински внос ще подбие цената им. По мнението на аграрния министър тази мярка не е сработила нито за производителите, нито за преработвателите. Той информира, че е пуснал запитване до останалите 4 държави и е заявил разговор с украинския си колега, за да изрази всички притеснения на сектора на преработвателите у нас. "До 2 седмици ще получите нашето становище. Нашата цел и моето мнение е, че тези лицензи към днешна дата не работят", заключи Тахов.