Изправена пред безкрайни политически сътресения и вероятни нови предсрочни избори, икономиката на България до голяма степен е на автопилот, следвайки тенденциите при търговските си партньори в региона и тези на Запад. Това пише в заключенията от най-новия анализ на аналитичното звено на банка Ай Ен Джи (ING) – "Ай Ен Джи тинк" (ING think), озаглавен "Икономика, движеща се през политическата сага".
Въпреки че отговаря на почти всички критерии, малко вероятно е България да се присъедини към еврозоната без стабилно правителство, заради което eкспертите на Ай Ен Джи прогнозират, че приемането на страната ни във валутното обединение вероятно ще се случи на 1 януари 2026 г.
След като годишният растеж на икономиката на България се забави значително през 2023 г. до 1,8 на сто, той се ускори незначително през първото тримесечие на настоящата година – до 1,9 на сто. За цялата 2024 г. Ай Ен Джи очаква растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се ускори предпазливо – до 2,6 на сто, на фона на силното частно потребление. Въпреки това негативното салдо във външната търговия ще натежи върху икономическата продукция, а темпът на инвестициите остава несигурен, предупреждават експертите.
През март "Ай Ен Джи тинк" предвиждаше по-голям ръст на българската икономика – с 2,9 на сто през 2024 г.
За 2025 г. българската икономика ще се разшири с 3,3 на сто на годишна база, като такива бяха оценките на "Ай Ен Джи тинк" и през март.
БТА припомня, че в последните прогнози на Българска народна банка (БНБ), публикувани миналата седмица, банката заложи на икономически растеж от 2,1 на сто за 2024 г. и 3,2 на сто през 2025 г.
За сравнение, в средата на май в пролетните икономически прогнози на Европейската комисия бе записано, че БВП на България ще нарасне с 1,9 на сто през настоящата година и с 2,9 на сто догодина.
Докато частното потребление в България се очаква да продължи да нараства тази година на фона на резкия ръст на възнагражденията, инвестициите и реформите е малко вероятно да запазят предишния си темп. Това оказва негативно влияние и върху целта на страната да се присъедини към еврозоната – събитие, което е реалистично да се случи на 1 януари 2026 г., посочват от "Ай Ен Джи тинк".
Политическата безизходица вероятно ще продължи да забавя инвестиционните проекти, което също ще доведе до забавяне на средствата от ЕС. За разлика от предходните години обаче, бюджетът за тази година включва подробна инвестиционна програма, което означава, че всеки проект има собствено разпределение на финансирането и определен държавен орган, който да го съблюдава. Тази повишена прозрачност трябва да смекчи някои от отрицателните въздействия от продължителната политическа нестабилност върху инвестициите и реформите в по-широк план, според заключенията от анализа.
Дефицитът на търговския баланс на България се очаква да се влоши в близко бъдеще, тъй като вътрешното търсене ще изпревари това, което външните пазари могат да поемат. Въпреки това в средносрочен план търговският баланс и притокът на чуждестранни инвестиции в България се прогнозира да се възползват от по-широки регионални проекти като Вертикалния газов коридор, инфраструктурните проекти, свързани с НАТО, и инициативата "Три морета".
Очаква се инфлацията в България да се повиши леко в близко бъдеще – до 3 на сто на годишна база, както и да остане около това ниво и през 2025 г., според прогнозите на "Ай Ен Джи тинк".
Инфлацията вероятно ще изпита лек възходящ натиск в близко бъдеще на фона на неотдавнашното премахване на намаленията на ДДС, които идват в контекста на ускоряване на растежа на продажбите на дребно и много силен двуцифрен ръст на реалните заплати.
През следващата година инфлацията при услугите също ще бъде тласната нагоре от премахването на намаленията на ДДС за ресторанти и кетъринг услуги от 31 декември 2024 г. Също така през предстоящите тримесечия дефицитът при търговията с храни носи риск за увеличение на инфлацията при хранителните стоки, докато настоящите нива на растеж на заплатите вероятно ще задържат инфлацията при услугите извън целевия диапазон най-рано до 2026 г.
От гледна точка на бюджетните разходи, бюджетният дефицит се очаква да остане в рамките на критериите от Маастрихт – до 3 на сто от БВП. Увеличените капиталови разходи през втората половина на 2024 годината, след доста слабото първо полугодие, биха били ключова положителна промяна.
Освен това нивото на безработица спадна до 5,3 на сто през юни, което показва, че пазарът на труда в България продължава да е изправен пред затягане, като демографските ефекти се явяват основен фактор.
/СЛС/
news.modal.text
