site.btaЧестата смяна на правителства в България затруднява индустрията в зеления и дигитален преход, смятат експерти

Честата смяна на правителства в България затруднява индустрията в зеления и дигитален преход, смятат експерти
Честата смяна на правителства в България затруднява индустрията в зеления и дигитален преход, смятат експерти
Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество" в Българската търговско-промишлена палата. Снимка: Христо Касабов/БТА, архив

Честата смяна на правителства в България затруднява индустрията в зеления и дигитален преход. Това е един от акцентите от националното проучване по европейския проект TWINING - Подкрепа за двоен преход на европейските индустрии, представено днес от Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество" в Българската търговско-промишлена палата, на онлайн национален семинар, организиран от Палатата.

Основната цел на проекта е да подготви европейските индустриални сектори за двойния преход. Работата по него е започнала миналата година и той е с обща продължителност 20 месеца. Партньорските страни по европроекта са: България, Белгия, Испания, Полша, Румъния, Словакия, Черна гора и Република Северна Македония, а ръководител е организация, която се занимава със синдикатите в металообработването в Хърватия.

В рамките на проучването е направено интервю с експерти в областта на двата прехода, като една от препоръките им е била по-рядко да се сменя правителството. Експертите смятат, че по отношение на двойния преход индустрията се нуждае от повече информация и прозрачност, целенасочена финансова политика - участие в проекти за финансова подкрепа на фирмите за успешен преход, повишаване нивото на информираност за изискванията и регулациите на двойния преход, както и координирани действия на ниво държава и сектор.

Сред опасностите, които експертите виждат при преминаване към двойния преход, са: необходимостта от много време за самия преход; липсата на данни за срока на възвръщане на инвестициите, направени в ВЕИ,  малките фирми ще следва да развият потенциал за иновации, а няма да имат необходим човешки квалифициран ресурс. Някои от експертите се опасяват от повишаване на разходите на услугите, които предлага конкретна компания, от повече административни тежести, свързани с подаване на отчети и бюрокрация, което ще намали времето за работа, от поскъпване на материалите, повишаване на размера на необходимите инвестиции, както и от липса на обучени кадри за новите технологии.

По проекта е направена и анкета сред представители на различни сектори на индустрии, работодатели, работници от различни възрасти. Деветдесет от участниците във въпросника са посочили, че очакваните ползи от двойния преход са свързани с повишена конкурентоспособност. За 60 на сто това е свързано с нови клиенти и пазари, 50 на сто целят енергийна ефективност, а 30 на сто - по-ниски разходи.

Запитани за предизвикателствата, които виждат при двойния преход, респондентите посочват - разнопосочната информация  - 60 на сто, административните тежести – 60 на сто, липса на квалифицирани кадри за осъществяване на прехода – 60 на сто. Други предизвикателства са свързани с честата смяна на правилата и изискванията – 40 на сто, по-големи разходи за иновации – 40 на сто.

Най-често предприетите стъпки за преминаване към двойния преход – 70 на сто от анкетираните са посочили прилагането на принципите на енергийната ефективност, също толкова - прилагането на иновациите, следват обучения за екипа в нови умения в съответствие с нововъведенията – 60 на сто от отговорите, и 40 на сто – прилагане на нови технологии в производството, усъвършенстване на дейността с цел екологична устойчивост.

Шестдесет на сто от респондентите са посочили, че има информация за зелената сделка, но смятат, че могат да се провеждат още обучения,  40 на сто са на мнение, че е необходима по-широка информационна кампания, няма никой, който да е казал, че има пълната информация по темата, коментира експертът.

През февруари, отново в рамките на проекта, е проведена на среща с Фокус група с участието на работодатели, работници и експерти от различни сектори, сред основните препоръки е била, че малките и средните предприятията и човекът – служител, работник, ръководител, потребител, трябва да са във фокуса на всички действия по двойния преход, за да може той да бъде постигнат, каза Габриела Димитрова. Регионалното позициониране също има значение,  както по отношение на природни ресурси, на екосистеми, на социални системи и  в зависимост от това в  коя област, кой регион работи една компания, нейните дейности по двойния преход ще се различават от тези за съседния. Финансовите ресурси са били определени  като ключови за осъществяване на 80 на сто от мерките, които бизнесът и държавата са предприели за двойния преход. От голямо значение за двойния преход е и времевият фактор, за някои сектори той се случва доста бързо, например за ВЕИ, в други обаче – селското стопанство, се забавя, коментира експертът и допълни, че има и сектори като ИКТ, в които трансформацията е постоянна.

Васил Тодоров, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, заяви, че тази трансформация е неизбежна и българският бизнес трябва да бъде подготвен за нея. По отношение на зеления преход Тодоров посочи, че е важно както постигането на целите - създаване на въглеродна неутралност в рамките на европейския континент, така и това да бъде направено по начин, който да бъде съобразен и с нуждите на икономическото развитие, оцеляването и възможността на европейските компании да се конкурират с другите фирми по света.

/ИЦ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:23 на 08.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация