site.btaЦената на балансиращата енергия в България е много висока, каза в интервю за БТА председателят на УС на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелиев

Цената на балансиращата енергия в България е много висока, каза в интервю за БТА председателят на УС на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелиев
Цената на балансиращата енергия в България е много висока, каза в интервю за БТА председателят на УС на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелиев
Снимка: Милена Стойкова/БТА, архив

Цената на балансиращата енергия в България като цяло е много висока. Това каза в интервю за БТА д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) и основател на "АмонРа Енерджи". Той коментира ситуацията с постигнатите много високи цени през месец май, които бяха посочени в отворено писмо на Асоциацията за свободен енергиен пазар (АСЕП) и Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) - до 2684,50 лв. за мегаватчас за излишък, а при недостиг - до 6342 лв. Впоследствие Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение за прилагане на еднократен компенсаторен механизъм във връзка с постигнатите екстремно високи цени на пазара на балансираща електроенергия на 19 май 2024 г.

По думите на експерта сред причините за високата цена е липсата на възможност за балансиране на системата и желанието да се поддържат финансово държавните Мини "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток" 2. Белелиев посочи, че цените за балансиране през май са превишили 10 пъти нормалните такива. Това е довело до огромни непредвидени разходи за балансиращите групи, които от своя страна са ги фактурирали в голямата си част на ВЕИ производителите. Според него решението на КЕВР е частично и няма съществено да намали разходите на балансиращите групи.

Следва пълният текст на интервюто:

На 19 май се получи проблем с цената на балансиращата енергия. Според Вас защо се стигна до тази ситуация?

- Цените за балансиране превишиха 10 пъти нормалните такива. Това доведе до огромни непредвидени разходи за балансиращите групи, които от своя страна ги фактурираха в голямата си част на ВЕИ производителите. Логичен и очакван завършек на целия хаос и липса на експертиза в българската енергетика. Физическите причини са липсата на възможност за балансиране на системата (в трайна невъзможност за работа са ПАВЕЦ "Чаира" и част от ВЕЦ-овете на НЕК), големите като единична мощност ФЕЦ-ове и недостатъчната управляемост на мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Като добавим желанието да се поддържат финансово държавните Мини "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток" 2, и картината се допълва докрай.   

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение за еднократна компенсация заради екстремно високите цени на пазара на балансираща електроенергия на 19 май. Както вече коментира председателят на КЕВР Иван Иванов засега методиката няма да се променя, а решението за тези компенсации е извънредно. Според решението ЕСО ще извърши вторичен сетълмент за 19 май 2024 г., при който да калкулира задълженията на пазарните участници за балансираща енергия по механизъм, отразяващ компенсация във връзка с реализирания финансов излишък от оператора на преносната система за този ден. Според Вас това достатъчна мярка ли е?

- Не мисля. Това е частично решение и няма съществено да намали разходите на балансиращите групи. Сигурен съм, че още този месец случаят ще се повтори. Като цяло цената на балансиране в България е много висока поради изброените по-горе причини. Според мен трябва да се търси първо решение на проблемите в системата, а след това да се приемат всякакви методики. Иначе самата методика е добра. Просто не е приложима на този етап при нас. 

На пазара на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) се забелязва през слънчевите дни, че има часове, в които енергията се продава на отрицателни цени. В същото време цената през вечерните часове надминава границата от 300 лева. Това само заради липсата на батерии и ПАВЕЦ "Чаира" ли се получава и отблъсква ли инвеститорите във фотоволтаични централи?

- Първо, аз лично не виждам нищо лошо в това цените да са нулеви. Напротив. Ниските цени на тока имат огромен положителен ефект. От една страна, това ще накара много от инвеститорите да преосмислят щедрата и донякъде финансово необоснована своя политика. И ще "заживеят" само икономически и технически най-добрите решения. А от друга, ще накарат потребителите да преместят часово времето на консумация. За съжаление, най-големият консуматор в България е битът, а той продължава непонятно защо да бъде на регулиран пазар. Това е много лошо за пазара и трябва да се промени по възможност веднага.

Второ, причините за високите вечерни цени са комплексни. Една от тях, разбира се, е счупената от предишното ръководство на Националната електрическа компания ПАВЕЦ "Чаира" и невъзможността на сегашното ръководство да го ремонтира бързо. Но тук трябва да добавим още и регулираният и субсидиран битов потребител, който изкривява пазара, огромното забавяне на програми за батерии от страна на правителството, липсата на контрол от страна на ЕСО при изграждане на големи фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) в райони, където няма потребление, субсидирането на Маришкия басейн в размер на до 1,5 млрд. годишно, забавянето на новите мощности на атомната електроцентрала и много други. Нещата са критични в системата и трябва да се вземат мерки. България от енергиен център на Балканите преди 30 години в момента се е превърнала в негов аутсайдер.

За ПАВЕЦ "Чаира" миналия месец стана ясно, че нито една компания не е подала документи за участие в процедурата на НЕК за ремонт на турбината на хидроагрегат номер 4 на централата. Имате ли представа защо нито една компания не е поискала да ремонтира този агрегат?

- Конкретната причина е нисък бюджет. Дълбоките причини са в системната невъзможност НЕК да управлява ефективно своите проекти през последните десетилетия. НЕК беше голяма вертикално интегрирана енергийна компания, добра и голяма национална компания. Впоследствиеe от нея поетапно бяха "откъсвани" части и тя се превърна в търговец на ток с ВЕЦ-ове. Това всичко в рамките на едно държавно предприятие с произтичащите особености по отношение на персонала. Като добавим и дълъг период, в който предприятието беше управлявано от недостатъчно компетентни директори, кръгът се затваря. Вие да сте чули някой да е наказан за това, че ПАВЕЦ "Чаира" беше счупен?! Няма дори уволнен за причинени загуби от 10 млрд. Странно е.

Забавянето на тази поръчка ще се отрази ли на цялостното завършване на ремонтните дейности и изобщо на възстановяване на нормалната работа на ПАВЕЦ "Чаира"?

- Аз не съм оптимист в обозримо бъдеще централата да заработи в пълен капацитет. Сегашното ръководство явно добросъвестно се опитва да направи всичко възможно, но е поставено в почти невъзможни условия. В НЕК по мои данни работят над 2000 човека. Повечето от тях се занимават с всичко другo, но не и с експлоатация. Азбучна истина е, че не можеш да събереш в едно предприятие едновременно експлоатация, поддръжка и контрол - винаги са разделени. Това е все едно шофьор на градския транспорт сам да си ремонтира автобуса и сам да следи дали нарушава правилата за движение по пътищата. Абсурдно е.  И така е не само в НЕК, така е във всички държавни енергийни дружества. Това е дълбоко сгрешена държавна политика и следствието от нея е отреденото ни място на аутсайдер на Балканите.

-------------

Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на СД на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД и основател на "АмонРа Енерджи" АД. Той е и председател на Контролния съвет на КРИБ, председател на УС на Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество, както и член на УС на "Научно-технически съюз на енергетиците в България". От края на миналата година е почетен консул на Румъния в Пловдив.

Д-р инж. Димитър Белелиев има близо 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. До 2010 г. е изпълнителен директор на "Техенерго" АД. От 2007 г. до 2010 г. е председател на Надзорния съвет на "Енергоремонт холдинг" АД, а от 2003 до 2007 г. е председател на Съвета на директорите на "Енергоремонт Варна" АД и "Енергоремонт Русе" АД. Той е магистър по икономика със специалност "Енергиен бизнес" от УНСС в София, има и докторска степен на тема "Оценка на енергийната сигурност на България". Автор е на редица публикации за енергийната сигурност.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:44 на 22.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация