site.btaВажността на качествената храна в туристическия сектор и привличането на туристи чрез кулинарни преживявания бяха обсъдени на дискусия в София

Важността на качествената храна в туристическия сектор и привличането на туристи чрез кулинарни преживявания обсъдиха представители на браншови организации и институции на кръгла маса, която се проведе в Националния пресклуб на БТА в София.

Д-р Андрей Велчев, председател на Сдружение "За достъпна и качествена храна", което е организатор на събитието, обясни, че са предпочели началото на сезона, за да могат да констатират какво очаква секторът.

"Миналото лято основен проблем и най-много сигнали получавахме за преместваемите обекти, но местните власти взеха мерки и в голяма степен в София, Пловдив, Варна, Бургас и другите курортни места те са сведени до възможен минимум. Множество негативи бяха констатирани при нашите проверки, тъй като голям процент от хората работеха без здравни книжки", разказа д-р Велчев.

Доц. Станко Станков от Университета по хранителни технологии – Пловдив (УХТ – Пловдив) постави човека в основата на това да имаме добър продукт и добра услуга. "Добрите практики по отношение на качеството на храните и туристическия продукт по-скоро се свеждат до мотивацията на хората, на служителите, на младите хора да продължат своето кариерно развитие в България, да застанат зад идеята, че без тях и без тяхното участие в България нещата няма да стават по-добре, а напротив", посочи доц. Станков. По думите му УХТ - Пловдив поставя качеството на обучението на своите студенти.

Според него има неща, свързани с недобра комуникация от страна на бизнеса, на държавните институции, за това какви са компетентностите на завършващите образование и потребностите на бизнеса. По думите на доц. Станков според Министерството на образованието туризмът не е приоритетна специалност, а това води до демотивация. "Трябва много добре да се позиционира мястото на туризма в България като важен сектор както за БВП, така и за позиционирането на страната на световната културна и хранителна карта", смята доц. Станков.

Той посочи като друг аспект това доколко бизнесът е готов да отговори на потребностите на образованието. По думите на доц. Станков държавата инвестира изключително малко в изграждането на модерни бази за обучение на ученици и студенти в съответните направления. Така много често от образователната система излизат хора, които не са подготвени да влязат в реална работна среда.

Според доц. Станков това се знае от всички заинтересовани страни, но са необходими действия, необходим е устойчив модел, защото иначе младите хора нямат мотивация и избират да работят нещо, от което ще получават по-добри доходи.

Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) акцентира върху важността на развитието на туризма у нас като пътуване, настаняване и изхранване, и създаване на впечатления.

По думите му в българите има една заложена черта да критикуват всичко, да ценят чуждото и да омаловажават постиженията и достойнствата на родното. Затова, според него, трябва да се работи от най-ранна детска възраст в училищата и от родителите да се изгражда национална идентичност и гордост то това, което притежаваме.

Димитров се съгласи с думите на доц. Станков, че за да имаме качествена храна, трябва да имаме качествени кадри. "Ние като данъкоплатци инвестираме в образование, а това образование започва да го експлоатира някой друг", посочи Димитров и добави, че поради икономически причини са принудени да емигрират.

Той отправи призив към политиците да помислят как да направят така, че хората да имат стимул да останат в България, а бизнесът да инвестира в училища и стипендии, като завършилите образованието си да остават да работят у нас за определен период от време.

Според Димитров, когато говорим дали е вкусна или не българската храна, трябва да обърнем внимание на българския производител, на нашето земеделие, на хората, които произвеждат, трябва да защитаваме българския земеделец и производител изключително агресивно, за да може българското семейство да се храни с родна храна, която е качествена. 

Димитров посочи, че наблюдават липса на реклама на българския туристически продукт. "Дори българите не са запознати. Агресивно се работи по отношение на Гърция, Хърватия, Турция, хората инвестират в клипове, реклама, в интернет, в модерни медии, рекламират и продават успешно продукта си", допълни той.

Председателят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов заяви, че България е единствената страна, в която туризмът не е припознат от държавата като приоритетен сектор. Това не е така в страните, с които се конкурираме, където туризмът е на пиедестал.

По думите на Алибегов нашите земеделци предпочитат да продават в чужбина, защото там получават по-висока цена, затова на заведенията се налага да работят с чужда стока, която идва на по-добра цена. "Цената на много български производители е непосилна за брашна, а крайната цена би била непосилна за клиентите", каза той.

Председателят на БАЗ обясни, че по отношение на работната ръка от чужбина истината е, че тя е по-скъпа, необучена, има езикови бариери. Освен това се получава сблъсък с българските работници, които искат същите условия като чуждите, например нощувки, което е задължително да бъде осигурено за работниците от чужбина.

Към това той добави и проблем с финализиране на процеса с издаване на визи за чуждите работници поради липсата на достатъчно кадри в българските консулства в чужбина. По думите му хиляди заявки за визи чакат от чужбина, в Делхи например има 5000 чакащи при 1 човек, който обработва документите.

Според Алибегов по-добър готвач от българския няма, а качеството на храната в малките курорти е много добро, докато в "ол инклузив" има какво да се желае.

Що се отнася до честото сравнение с Гърция, председателят на БАЗ подчерта, че в Гърция сезонът е близо 6 месеца, в България е 2 месеца. В Гърция да наемеш едно плажно заведение за сезона струва 60 000 евро, в България е между 60 000 и 80 000 лева. Разходите за персонал в двете страни вече са горе-долу едни и същи, дори нашите са малко по-високи. По тези причини няма как ценовото образуване да съвпада.

Алибегов отбеляза факта, че в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България туризмът не е отразен и няма нито една стотинка за него. "Няма подкрепа от страна на държавата за сектор "Туризъм", а трябва да се разбере, че той е много важен, това е лицето на България", каза председателят на БАЗ.

С това се съгласи и изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти "Бг Фиш" Йордан Господинов. По думите му повечето туристи идват у нас на кулинарен туризъм и е важно България да му обърне внимание. Господинов заяви, че по отношение на рибата в страната ни е постигнато най-добро ниво на качество и безопасност.

Д-р Татяна Николова от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) отбеляза, че е важно заведенията да предлагат качествени и безопасни храни и отговорността на бизнеса е да гарантира това.

Тя допълни, че на среща на ръководството на БАБХ с Комисията за защита на потребителите (КЗП) е взето решение за съвместни действия, за да се гарантира на българския потребител безопасна и качествена храна.

По думите на Камелия Кръстева от КЗП съвместните усилия на институциите целят превенцията да бъде водеща. Тя допълни, че акцентът на проверките им тази година ще бъде около спазване изискванията при осъществяване на туристическите дейности хотелиерство и ресторантьорство. По думите ѝ в КЗП се подават много сигнали и жалби, като се реагира на всички, планират се и тематични проверки.

Даниела Венева от Националната агенция за приходите посочи, че НАП също прави лятна контролна кампания по Черноморието. Както всяка година, ще се следи за издаване на касови бележки. Тя призова бизнеса да издава такива, а клиентите да го изискват. "Това е една от мерките да запазим и бизнеса, който е лоялен, и да отстраним нелоялната конкуренция", заяви тя.

Посланието на НАП към бизнеса е да осигурява служителите си на реални доходи. Според Венева все повече се работи в тази посока – данните показват, че все повече осигурителният доход се вдига, има обаче какво да се желае.

Тя апелира за това да бъдат възпитавани и учащите, защото немалко са случаите работодателят да предлага осигуряване на реалния доход, но работникът да поиска минимална осигуровка и да получи остатъка на ръка. Затова трябва да имаме културата - както служители, така и бизнесът, заключи Венева.