site.btaРолята на програмите за повишаване на изследователския капацитет бе дискутирана на кръгла маса във форума Green Transition Forum
Кръгла маса за стимули и механизми за подкрепа за насърчаване на научните изследвания и иновациите, както и ролята на националните програми за финансиране и програмите на ЕС за повишаване на изследователския капацитет, се състоя по време на участието си в третия и последен ден на форума за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". За четвърта поредна година форумът се организира от Dir.bg и 3Е News. БТА е медиен партньор.
Трябва да се продължи да се работи за подобряване на връзките между научните среди и бизнеса. Това каза генералният директор на Генерална дирекция "Научни изследвания и иновации" в Европейската комисия (ЕК) Марк Льометр. По думите му трябва да има задълбочен диалог най-вече с частния сектор. Има нужда от повече публични инвестиции в научно-изследователска иновационна работа. Той посочи, че 0,5 от БВП на България се инвестира в тази дейност, което е твърде малко финансиране. На европейско ниво се наблюдава същия проблем. Има финансиране, с което да се повиши процентът на финансиране. Той смята, че трябва да се мобилизират частните инвестиции. В Европа има капиталови пазари, които не допускат този рисков капитал, който е нужен. Според Льометр рисковите капитали са много подходящи, особено за стартъпи. В момента се работи, за да се създаде мрежа от частни фондове, които да се комбинират с фондовете за Европейската централна банка. Затова той смята, че създаването на тази мрежа ще предостави нови възможности.
Ръководителят на отдел "Иновации и устойчивост" в Nasekomo Мария Александрова коментира, че представляваната от нея фирма предлага продукти, които насърчават кръговата икономика. По думите й компанията трябва да се съобразява с изискванията за въглероден отпечатък, както и какви са позволенията в земеделието и торовете. Целта е да се повиши стойността на продукт, чиято стойност в началото е много нисък. Александрова уточни, че от отпадъчен продукт в земеделието се прави растителен протеин. "Ние се занимаваме с технологии при много строго контролирана среда", изтъкна Александрова.
Главният изпълнителен директор на EPIX AI Николай Васев добави, че фирмата му се занимава с биотехнологии и измерва биологичната възраст на хората, като по този начин се преценява техния риск от заболявания. Работят с помощта на иновации и използват европейски средства. Той препоръча да се структурират по-добре процесите на подаване на заявления към ЕК и той да бъде лесноразбираем от крайния потребител.
Виктор Ботев, основател на Iris AI, обясни, че компанията още през 2016 г. е предвиждала, че ще има революция в сферата на изкуствения интелект. По думите му изкуственият интелект е хоризонтална технология. Това е сложността в тази технология. Проблем за Iris AI е бил, че САЩ и Азия не е имало ограничения, каквито е имало в Европа. Сега вече се обръща повече внимание на технологиите с изкуствен интелект. "Дълбоките технологии отнемат време. Това означава да се промени мисленето на всеки един от участниците ангажирани в процеса", заяви Виктор Ботев. По думите му това е коствало много усилия на Iris AI, за да убедят бъдещите си партньори в тази сфера.
Тодор Тодоров, главен изпълнителен директор, Bronia AI, обясни, че компанията разработва камера с акустичен сензор. Компанията има опит с европейския фонд за отбранителната индустрия. Той призова да има по-лесен достъп до европейските програми, с които да се ускори развитието на технологиите,
Драгомир Иванов, главен изпълнителен директор, HydroGenera, коментира, че компанията му работи в сферата на водорода, но изпитва проблеми с подаването на заявления за европейско финансиране. Затова той призова за помощ от страна на ЕК. Според него трябва има има европейски фондове, които да насърчават развитието на водорода, защото това е бъдещото гориво.
Изпълнителният директор на ЕурА София и съосновател на VODORALSO Моника Димитрова заяви, че ЕурА помага на фирмите да помогнат да достигнат до европейско финансиране. Тя посочи, че с помощта на ЕурА компании са получили над 100 млн. евро европейско финансиране. Според нея предизвикателството е да се намерят правилните партньори.
Борис Костадинов, директор "Софтуерни интеграции", Информационно обслужване, обърна внимание, че по отношение на иновациите огромното постижение на системата е да се създаде процес, който е базата на изкуствения интелект. Според него с помощта на изкуствения интелект дори може да предвиди потенциална бъдеща здравна пандемия.
Марк Льометр отговори, че в Европа трябва да се работи по-добре за създаването на подходяща среда и да се възприемат подходите за всички заинтересовани страни. Той счита, че в Европа бавно започва да се оценява потенциала на изкуствения интелект. Затова трябва да се помисли за по-лесен достъп до тези технологии. По този причина ще се предприемат най-различни мерки от техническо естество. Льометр призна, че Европа доста се забави по сферата на изкуствения интелект, затова трябва да се направи всичко възможно да се навакса в този процес.
/СЛС/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text