site.bta"Троянска керамика", както и географските означения на още близо 40 български занаятчийски и промишлени продукти могат да получат общоевропейска закрила

Около 40 български занаятчийски и промишлени продукти, регистрирани по националното законодателство, имат възможност от края на 2025 г. да се възползват от правото на новия еврорегламент и да кандидатстват за признаване на закрилата им в ЕС. Географските означения, които попадат под обхвата на новия регламент и не са пререгистрирани, ще бъдат заличени от националния регистър на Патентното ведомство. Така например "Троянска керамика", която сега присъства в регистъра на Ведомството като географско означение, може да разшири териториално закрилата си, като по този начин се гарантира, че в нито една държава от Общността името Троян не може да се използва за керамични изделия или сравними продукти, които не отговарят на спецификацията на географското означение. Това каза в интервю за БТА Мая Филипова-Демирева, заместник-председател на Патентното ведомство на България.

След защитата на географските означения за селскостопански продукти и храни, вина и спиртни напитки, от 2025 г. такава ще имат и занаятчийските и промишлени продукти.

Защитата, която новият регламент предвижда за занаятчийските и промишлени продукти, обхваща тази, която в момента е установена по националния Закон за марките и географските означения, независимо какъв вид са те, каза Мая Филипова-Демирева. Разликата е в територията, на която се разгръща тази закрила, като с една процедура ще стане възможна защитата на географските означения на този вид изделия на територията на целия ЕС. Като цяло защитата, свързана с географските означения, покрива всяко пряко или косвено използване за търговските цели на географското означение по отношение на сравними продукти от обхвата на регистрацията или когато използването на наименованието води до възползване от репутацията на защитеното географско означение или по някакъв начин я уврежда, обясни експертът. Освен това, дава защита срещу всяко неправилно използване или имитация, която наподобява на наименованието под закрила, всяко фалшиво или заблуждаващо указание по отношение на източник, произход или съществените качества на продукта, както и срещу всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителите относно истинския произход на продукта, защитен с географското означение.

Защитата

Всички производители, които имат право да използват защитеното географско означение, имат право и да се противопоставят на използване, което не е в съответствие със закрилата, която е предоставена и с изискванията за това продуктите да отговарят на определена спецификация, обясни Мая Филипова-Демирева. Друга особеност, която е валидна и за настоящата закрила на географските означения, е че те са пречка за регистрация на последващи търговски марки. Самото географско означение може да участва в знаци, които са търговски марки, но стоките, за които са регистрирани тези марки, трябва да бъдат ограничени до такива, които отговарят на спецификацията на продукта, посочи експертът. Нов момент в регламента е това, че той предвижда защита срещу неправомерното използване на географско означение в домейни, нещо, което преди това не беше изрично уредено в регламентите за географски означения, каза заместник-председателят на Патентното ведомство.

Как ще става регистрацията?

Процедурата е една и се състои от два етапа – на национално равнище и на равнище Съюза, а правната последицата от нея е закрилата във всички държави членки на Европейския съюз, обясни експертът. Предвижда се група производители да подадат заявление по образец, което включва спецификацията на продукта, единен документ, както е наречен в регламента, и придружаваща документация. Подаването на заявлението се извършва пред националния компетентен орган, който разглежда документите и ако те отговарят на изискванията, публикува заявлението, обясни Мая Филипова-Демирева. В рамките най-малко на 2 месеца след публикацията всички заинтересовани лица, които са установени или пребивават в страната, биха могли да подадат възражение срещу регистрацията на географското означение, обясни експертът. След успешното преминаване на процедурата на национална фаза, документите се изпращат към Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и там започва европейската фаза на регистрация. Тя също е свързана с проверка на документите и отново публикация, която предвижда 3-месечен срок за възражение от трети лица, с изключение на такива, които са легитимирани да подадат възражение на национално ниво. Възражение на този етап може да се подаде от компетентния орган на дадена държава членка или на трета държава или физическо или юридическо лице, имащо законен интерес и установено или пребиваващо в трета държава или в друга държава членка.

Националните и сертифициращите органи

Все още не са определени кои ще са компетентните национален и сертифициращи органи и тепърва ще се правят консултации със заинтересовани институции, в това число и браншови и работодателски организации като БТПП, каза експертът. По думите й логично и възможно е национален орган по подаване на заявки по новия еврорегламент да е Патентното ведомство. На този етап обаче това със сигурност не може да се каже, коментира експертът и допълни, че е много вероятно да има участие и на други органи. Предстои да се направи анализ на това кои досега са били органите, които са участвали при регистрираните на национално ниво географски означения и които ще попаднат в обхвата на разговорите за сертифициращ орган, обясни Мая Филипова-Демирева. Досега заявления за национална закрила са се подавали пред Патентното ведомство, което е правило проверка на документите, включващи потвърждения за качествата на стоката и обвързаността с географския район, издавани от различни органи, сред които например община, министерство, според спецификацията на съответния продукт. Регламентът позволява свобода при определянето на това кой да бъде сертифициращ орган. Тази дейност може да бъде възложена и на един или повече органи за сертифициране на продукти или на физически лица, каза експертът. По регламента до 1 декември 2025 г. трябва да бъде посочен националният компетентен орган, пред който ще се подават заявления, и тогава ще бъдат определени и всички останали органи, участващи в процедурата.

Подаването на заявление за закрила по новия регламент е доброволен акт

Според това кой ще е националният орган ще се определи и редът, по който ще се подават заявленията, съответно възможността за подаването им по електронен път, каза Мая Филипова-Демирева. Към настоящия момент няма предвидена електронна услуга за подаване на заявления за закрила на географски означения на ниво ЕС, защото това е напълно нова дейност и ще зависи от това кой ще я поеме и как ще реши да я администрира, допълни експертът. Тя съобщи, че по всяка вероятност ще има държавни такси при подаването на заявления и за сертификация, но на този етап е рано да се каже в какъв размер ще възлизат.

Подаването на заявление за защита по новия регламент е доброволен акт, напомни експертът. В момента от Патентното ведомство работят за установяването на вписаните в националния регистър ползватели, дали все още те съществуват, или имат някакви правоприемници. Възнамеряваме да изпратим съобщения на всички ползватели в регистъра на Патентното ведомство за предстоящото заличаване на тези географски означения от националния регистър и да ги поканим да предприемат действия за закрила по новия еврорегламент, каза експертът. Тя допълни, че след като започне да се прилага регламентът и изтече срокът за пререгистрация на националните географски означения, тези от националния регистър, които попадат под обхвата на регламента, следва да бъдат заличени и няма да бъде допусната закрила на национално ниво на такъв тип продукти.

Българските защитени географски означения

Голям брой от защитените географски означения на занаятчийски и промишлени продукти от България са различни видове камъни и пясък, като мрамори - "Илинденци" и "Лепеница", сред тях са и "Врачански варовик", "кварцов пясък Вятово", "перлит Кърджали", различни видове каолин.

Изискването на регламента е продуктът да е от специфичен географски регион на България, да има характерни качества, да се ползва с определена репутация или друга характеристика, която се отдава предимно на неговия географски произход, както и поне един от етапите на производството на продукта да се осъществява в този регион, обясни заместник-председателят на Патентното ведомство.

Интервюто е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.