Българската индустрия от години предприема действия и инвестира в мерки за намаляване на вредното ѝ въздействие върху околната среда. В сегашният преход обаче тя се нуждае от подкрепа, защото сама не би успяла да го осъществи успешно. Така накратко могат да се обобщят някои от водещите акцента в дискусията в рамките на панела "Декарбонизация на индустриите, зелените вериги на доставки и кръговата икономика – предизвикателства и възможности", част от програмата на започналата днес тридневната конференция "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". Събитието е организиран от Dir.bg и 3Е-news. БТА е медиен партньор на събитието.
"За да се постигне декарбонизация на индустрията трябва да приложим модела на кръговата икономика. Този модел трябва да доминира над основния все още линеен модел на икономиката. Тоест да управляваме суровините и след това продуктите да бъдат вложени обратно в икономиката. Кръговата икономика включва нови енергийни ресурси, нови модели на производство, електромобилност, иновации. Гражданите трябва да участват активно в кръговата икономика. Не са ли активни в този процес, то той няма да успее ако разчитаме единствено на подхода "Отгоре надолу". Това налага и необходимостта от прилагането и на подхода "Отдолу нагоре". Това послание отправи Джордж Кремлис, посланик на Европейската организация по публично право в България и почетен директор на Европейската комисия. Той беше ключов участник в панела "Декарбонизация на индустриите, зелените вериги на доставки и кръговата икономика – предизвикателства и възможности", с модератор доц. Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на СУ "Свети Климент Охридски".
Освен него, участници в този сегмент на форума бяха служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов; Константин Божинов от "Хайделберг Материали Девня"; Ангел Желязков, изпълнителен директор на "Биовет"; Елисавета Вълова, мениджър по околната среда в "Дънди Прешъс Металс"; Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране; Ивайло Найденов, главен изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори и Гергана Станчева, съосновател и главен оперативен директор на нововъзникналата компания "Лaм‘он".
"Ние трябва да преразгледаме съвсем честно нашите приоритети и да поемем по пътя на декарбонизацията, независимо от това дали днешният бизнес модел го позволява", каза Константин Божинов от "Хайделберг Материали Девня". Той представи пилотния проект на завода в Девня на българското подразделение на "Хайделберг Цимент" за улавяне на въглероден диоксид в региона на Югоизточна Европа "ANRAV”, за когото дружеството е получило финансова подкрепа от Фонда за иновации на ЕС през 2023 година. Вниманието на фонда е привлечено от направената оценка, че проектът ще може да улови не по-малко от 70 процента от вредните емисии, като от самата компания са си поставили цел от 90 на сто.
"За да постигнем пълна декарбонизация на нашия краен продукт, не можем да минем без улавянето на въглеродни емисии," обясни причината зад мащабния проект на дружеството той. "Започнахме да разработваме "ANRAV” преди около три години, който да ни позволи да бъдем първият въглеродно неутрален циментен завод в Източна Европа". Използваната технология в проекта е пилотна за целия свят в индустриален мащаб. Това налага необходимостта от пускане в експлоатация на "производствен пилот", задействан преди месец и чрез който ще се докаже валидността на проекта.
Константин Божинов съобщи, че без подкрепата на държавата, проектът е трудно изпълним.
Ангел Желязков от "Биовет" описа предизвикателствата пред българската индустрия от процеса на декарбонизация и зеленото преобразяване. За цялостната декарбонизация, дружеството следва да изпълни инвестиционна програма за 500 млн. лева, съобщи мениджърът.
"Процесът е неизбежен, но въпросът е дали можем да се справим самостоятелно," каза Ангел Желязков. "Мнението ми е, че не може и трябва да има добра подкрепа от страна и на ЕС, и на национално, регионално равнища".
Той смята, че този преход ще е много труден, а българската голяма индустрия няма да може да се справи с него. "Няма да бъде конкурентоспособна и няма да продължи да бъде един от големите работодатели и естествено да има основна тежест в БВП на България," допусна мениджърът. Той разкри, че на международните пазари, големите им мултинационални компании вече изискват изчисление на въглеродния отпечатък на всеки един продукт на "Биовет".
Елисавета Вълова от "Дънди Прешъс Металс" разгледа темата за декарбонизацията на индустрията през призмата на инвестиции за постигане на ефективност на процесите.
"Когато инвестираме в ефективни съоръжения, ефективни машини, в цялостна ефективност, то виждаме косвените резултати, които са устойчивост, опазване на околната среда, здраве, безопасност и социалната отговорност," каза тя.
Всички процеси на модернизация в Челопеч от 2009 година насам, сподели Елисавета Вълова, са осигурили почти тройно увеличение на добива и преработката, като специфичните емисии са намалели, а не са се увеличили.
"Освен това други ключови показатели като употреба на електроенергия, на дизелово гориво и на цимента също намаляват, противно на очакванията, когато увеличаваш добива да се увеличава и всичко останало," описа резултатът от направените вложения мениджърът.
Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране, представи практически, както той ги представи, предложения на асоциацията, която тя ще защитава пред официалните институции на европейско и национално равнища. Преди това обаче той представи статистика към 2022 година, поставяща България на едни от последните места сред страните–членки на ЕС при употребата на рециклирани компоненти в крайните продукти. Показателят за страната е от 4,8 процента при средноевропейско състояние от 11,5 на сто. Зад България тук са Кипър, Гърция, Португалия, Ирландия, Румъния и Финландия.
Първото предложение на Борислав Малинов беше в посока към осигуряване на икономически стимули, въз основа на данъчни стимули и подкрепящи мерки. Втората мярка беше за разширяване на пазарите на рециклирани материали чрез въвеждане на изискване за рециклирано съдържание в нови продукти. На трето място той се спря на необходимостта от подкрепящи инициативи от ЕК за рециклирането. Предпоследното предложение засягаше "критериите за край на отпадъците" на ниво ЕС за важни материали като отпадъчни гуми и текстил. Накрая Малинов се обяви за достъп до финансиране на рециклиращия отрасъл, който достъп би послужил за осъвременяване на технологичния парк в сектора.
Главният изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов акцентира върху посланието, че в този преход и започнали процеси индустрията не се оплаква, а търси подкрепа.
"Не сме заспали. Има иновации, иновативни проекти в европейски и световен мащаб. Иновациите и ефективността присъстват всеки ден в енергоинтензивната индустрия, защото работим на много конкурентни пазари," посочи Ивайло Найденов. "Самият факт, че индустрията в България допринася средно повече, спрямо другите европейски страни, за формирането на БВП, ни прави една от по-индустриализираните страни-членки на ЕС".
Ивайло Найденов от БФИЕК обърна особено внимание на различния режим на прилагане на държавните помощи в рамките на единния вътрешен пазар, на фона на конкурентния натиск на международните пазари, произтичащ от различно прилаганите модели от страните по света при прехода им към нисковъглеродна икономика.
"Това създава фрагментация на единния пазар и създава неравнопоставеност на едни и същи индустрии в рамките на ЕС," обясни той.
Гергана Станчева от "Лaм‘он", пуснала своите първи природосъобразни продукта на европейския пазар преди два месеца, се обяви за ясни мерки по отношение на отговорността, която производителя носи за своя продукт. Нейното виждане включва изработка на стратегия, която да описва жизнения цикъл на един продукт, с акцент неговата "съдба" след излизането му от употреба – дали ще се рециклира, дали ще се компостира или пр. Така решението няма да е оставено в ръцете на крайния потребител, а отговорност на производителя.
Новосъздадената компания специализира в областта на опаковките и печата. За пет години, откакто микропредприятието се занимава с дейността си, цените на някои от влаганите в техните продукти добавки са поевтинели над 10 пъти, разясни Гергана Станчева.
"Виждаме, че това е индустрия, която се развива все повече. Но с това трябва да дойде и по-сериозна регулация на този тип продукти, за да се избегне фалшивото позеленяване и да се избегнат грешките на растежа," каза в заключение Гергана Станчева.
/СЛС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
