site.btaПредстои одобрение на допълнителни водни количества за напояване на земеделските площи от язовирите Копринка и Жребчево
"Напоителни системи" ще получат одобрение за допълнителни водни количества за напояване на земеделските площи от язовирите Копринка и Жребчево. Това стана известно след среща на заместник-министъра на земеделието и храните Иван Капитанов и изпълнителния директор на "Напоителни системи" Снежина Динева с министъра на околната среда и водите Петър Димитров, съобщиха от Министерството на земеделието и храните, поискало срещата предвид кризисната ситуация с водата за напояване в някои райони на страната.
Заместник-министър Капитанов посочи, че заради проблема с водата, напрежението в сектора е голямо. "Трябва да намерим решение. Напояването е приоритетно за нас", категоричен бе той.
Снежина Динева обясни, че съгласно разпоредбите на Закона на водите и Наредбата за ползване на повърхностни води, всеки месец до 26-о число от дружеството се подават заявки до Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за ползване на вода от значимите комплексни язовири. Такава заявка, в срок, вече е подадена за месец юни. По време на срещата стана известно, че от заявените водни маси от 26 язовира са редуцирани за общо 7 от тях. Тя поясни, че приоритетно първо водите се използват за питейно-битови нужди, а след това за напояване, а енергетикате и ВЕЦ-овете трябва да се съобразяват с графика за напояване на дружеството. "Растенията в момента са в началото на вегетативния си период и се нуждаят от вода за нормалното си развитие", каза още Динева.
Министър Димитров изрази разбиране на проблема и се ангажира да се преразгледат възможностите за осигуряване на вода от язовирите Копринка и Жребчево при отчитане на ниското ниво на запълване на язовирите.
На срещата беше обсъден и очакваният резултат от рехабилитацията на напоителните канали, която стартира в началото на тази година. Основната цел на обновяването на съоръженията е ефективното използване на водните ресурси чрез въвеждането на нови и съвременни технологии. Те ще доведат до реално намаляване на загубите и консумацията на вода в селското стопанство. Снежина Динева даде за пример напоителния канал на територията на клон Шумен, който бе реновиран по подмярка 4.3 "Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. "В момента със същото количество вода напояваме допълнително още 5400 дка земеделски площи", посочи тя.
С изпълнението на 24-те проекта по подмярката се предвижда поливните площи в страната да се увеличат с минимум 200 000 дка, като потенциалната икономия на вода ще бъде поне 50 процента. В настоящия програмен период в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за инвестиции в хидромеиоративна инфраструктура е предвиден бюджет от 100 млн. евро, беше отбелязано още на срещата.
БТА припомня, че по-рано днес заместник-министър Капитанов взе участие в дискусионния форум "Справедлив ли е зеленият преход към работещите в сектор Земеделие. Синдикатите настояват: Мисли зелено - действай умно - Хората го заслужават!", организиран от Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Фондация "Фридрих Еберт" – България. По време на събитието той акцентира върху задълбочаващата се нужда от повече вода за напояване, като не пропусна и последствията от неблагоприятни природни явления, вследствие на които земеделски производител може да се окаже в ситуация да не е в състояние да продължи своята дейност. По думите на заместник-министъра се работи и по темата за инструментариум, с който да се обезпечи покриването на загубите.
"Земеделието е сектор, който обхваща значителна част от регионите, в които се извършва производство на различен тип продукти и касае много хора. Устойчивост и предсказуемост са двете много важни теми по отношение на бъдещото развитие на сектора", смята Капитанов. Той напомни, че планирането на дейностите трябва да се случва в контекста на климатичните промени и тенденцията за затопляне.
/СС/
news.modal.header
news.modal.text