Как Зеленият преход да бъде справедлив за работещите в сектор "Земеделие", като същевременно се опазят природните ресурси от рисковете от климатичните промени - това бяха част от акцентите в съвместен дискусионен форум, организиран от Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и фондация "Фридрих Еберт" - България. Събитието се състоя в централата на синдикалната организация в София.
Базовата индустрия е селското стопанство, което е свързано с природните ресурси и трябва да сме напълно наясно какво имаме, заяви председателят на ФНСЗ Валентина Васильонова в началото на форума. Селското стопанство е отрасълът, който поддържа живи регионите и дава възможност за задържане на хората, подчерта тя.
Калина Дренска от фондация "Фридрих Еберт" коментира, че с това събитие се отправя апел към отговорните институции да бъдат ангажирани с темата, защото, по думите й, климатичните промени не чакат да видят кой ще е министър-председател.
Още с обявяването на Европейската зелена сделка ни беше представена стратегията "от фермата до трапезата" с над 25 инициативи, които трябваше да бъдат изпълнени, както и стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г., отбеляза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Общата селскостопанска политика трябваше да бъде до известна степен подчинена на справянето с климатичните промени, припомни той. КСНБ настояваше да бъде изготвен национален план за справедлив преход, при който всички инициативи в отделните сектори да бъдат погледнати в съвкупност и да бъдат определени предизвикателствата, за да каже някой как например намаляване на пестицидите с 50 процента и торовете с 20 процента ще се отрази на производителността и заетостта, коментира Атанасов. Не само в България, но и в Европа селскостопанският сектор се оказа първият, който реагира на всички тези неща, които се опитваха да ни бъдат наложени през Европейската зелена сделка, каза той. Трябва да има ясни стимули за повишаване на възнагражденията за селскостопанските работници, каза също вицепрезидентът на КНСБ.
Продоволствена сигурност, разрешаване на сериозните екологични проблеми, включително тези с изменение на климата, необходимост от устойчиви хранителни системи и къси вериги на доставка са част от предизвикателствата, свързани с промените в климата. Това бе посочено в презентацията, представена от председателя на Селскостопанската академия проф. Виолета Божанова. Със сигурност Зеленият преход не е само политика и "събиране на екологично мислещи хора, които правят политики", смята тя. Зеленият преход е неизбежен, защото толкова много са натрупаните проблеми и той е възможна алтернатива, добави Божанова. Сред споменатите от проф. Божанова проблеми бяха още с повишаване на почвената ерозия, ръст на вредителите и болестите, намалената ефективност на пестицидите.
Оттук произтича желанието да бъдат намалени пестицидите с 50 процента, това не е просто абстрактна идея, коментира експертът. Виолета Божанова отбеляза, че в Източна България последствията от климатичните промени ще бъдат по-сериозни в сравнение с останалите части на страната. По думите й това се е видяло през 2020 г., когато процентът на намаление на добивите в Добруджа е бил около 60 на сто в сравнение с добивите от предходен петгодишен период. В тези екстремни години българските сортове, които са добре адаптирани към регионалните условия, показаха много по-високи добиви в сравнение с чуждестранните, коментира също Божанова.
Чл.-кор. проф. дн Екатерина Бъчварова от Българската академия на науките представи презентация за адаптацията на земеделския сектор към изменящия се климат. При запазване на сегашните емисии се очертава значително затопляне и засушаване през юли по принцип в нашата страна. При намаляване на емисиите ще има по-умерено затопляне без засушаване, сочат данните. В случай на драстично намаляване на емисиите затоплянето ще бъде без засушаване. В презентацията бе посочено, че диапазонът на температурните разлики в страната ни се стеснява. Наблюдава се известно прегрупиране, по-различно преразпределение, на най-горещите области. Вижда се, че Тракийската низина е всъщност най-потърпевша от повишението на температурите, коментира проф. Бъчварова. Ако не се намалят емисиите, около пет градуса повече ще са температурите към 2051 г. спрямо 2021 г., според моделите, на база на които се правят проекциите за влиянието на климатичните изменения. При другия сценарий – ако се намалят емисиите, разликата ще бъде 1,5 градуса спрямо 2021 г., обясни още проф. Бъчварова. По думите й при намаляване на вредните емисии ще има и повече валежи.
Коментар по време на дискусията направи и заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов, който увери, че в ресорното министерство работят за това да има предвидимост за земеделския сектор във връзка с климатичните промени.
/ВЙ/
news.modal.text
