България е доста назад по показателя "дял на застраховано домашно имущество" в сравнение с всичките ни съседки от региона. Под 10 процента от домовете на българите са защитени със застраховка, като става въпрос обикновено за ипотекирани жилища. Това каза в интервю за БТА Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).
БТА припомня, че разразилите се бури на различни места в страната причиниха сериозни материални щети, включително върху покриви и прозорци на къщи.
Нина Колчакова изтъкна, че в страните от региона, които имат сходна застрахователна култура и традиция като българската, но бяха поразени от катастрофални наводнения няколко поредни години, застраховането на домовете вече е над 60 на сто.
В Унгария застрахованите домове вече са 75 процента, в Полша - 60 на сто, в Чехия - 63 процента, в Словения - 66 на сто, в Хърватия - 25 на сто, в Румъния - 20 процента. В Турция застрахованите жилища са 14 процента, а в Гърция 15 на сто, по данни на АБЗ.
Според Колчакова климатичните промени могат да повишат нивото на застраховане и в България.
Такава тенденция вече се наблюдава в световен мащаб. Когато хората в рамките само на една седмица виждат по телевизията чудовищни наводнения, свлачища и опустошителни градушки във всички краища на света, си дават сметка че вече няма място, където климатичните промени да не са осезаема заплаха за собствеността и начина ни на живот. Застраховането е единственият съществуващ механизъм за финансово възстановяване след природно бедствие и все повече хора го осъзнават, посочи Колчакова.
По думите й застраховката е единственият начин за земеделските стопани да защитят доходите си при природни стихии.
Следва пълният текст на интервюто:
Каква част от българите застраховат имуществото си?
- У нас сме доста назад по показателя "дял на застраховано домашно имущество" в сравнение с всичките ни съседки от региона. По оценка на АБЗ под 10 процента от домовете на българите са защитени със застраховка и това обикновено са ипотекирани жилища, като застраховката често покрива само сумата, дължима на банката, а не стойността на целия имот.
Подобрява ли се културата на българите относно застраховането?
- И у нас вече логично се наблюдава положителна тенденция. Колкото повече се говори за рисковете и как може да се защитим, толкова повече хората се замислят и предприемат действия. Наскоро оповестихме данни от проучването "Застраховки "Домашно имущество": нагласи и употреба 2024", което се проведе за втора поредна година в онлайн среда от MoitePari.bg, съвместно с Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Сравнението на резултатите с тези от аналогично проучване със същите въпроси преди една година откроява много позитивна тенденция на повишаване дела на лицата със застраховки за дома, повишаване на доверието към застрахователите и повишаване на сумата, която домакинствата са готови да заделят за застраховка на дома си. В същото време информираността на потребителите стои като актуален проблем. Според проучването сред водещите три причини за липсата на имуществена полица е затруднението при избор на подходяща застраховка. Именно за да изострим вниманието на съгражданите ни за увеличаващия се риск от природни бедствия и да им помагаме да се ориентират в застрахователния пазар, от АБЗ провеждаме постоянни информационни кампании по тези теми. Ние на практика сме единствената организация в страната, която полага постоянни усилия за подобряване на културата за защита от природни бедствия.
На каква стойност са средните нива на застраховките?
- На българския пазар има голямо разнообразие от застрахователни продукти, предназначени за защита на домашното имущество. Цените на застраховките наистина са за "всеки джоб". Те могат да варират в приблизителни рамки от 50 лв. до 300-400 лв. на година и зависят от условия като застрахователната сума/лимит по полицата, покритите рискове, вида на имота и някои други. Когато се избира застраховка за дома, е много важно потребителят да обърне внимание най-вече на това кои рискове са покрити и кои не са. Основната и почти единствена причина за отказ за изплащане на обезщетение по имуществените застраховки е, че претенцията е била заведена за риск, който не е част от покритието по полицата или е изключен риск.
Основният пакет покрития включва обикновено пожар, природни бедствия като буря, ураган, градушка, наводнение, свличане на земни пластове, тежест от естествено натрупване на сняг или лед, ВиК аварии, вандализъм, и някои други. Към тях могат да се добавят и други покрития като земетресение, късо съединение и токов удар на електрически инсталации и/или уреди, чупене на стъкла, загуби на доход от наем, наем за алтернативно настаняване, кражба, отговорност към трети лица и някои други. Обръщам внимание на потребителите, че не винаги рискът "земетресение" е покрит от основния пакет, а може да е избираем, т.е. включва се към покритието на застраховката по желание и заявка на клиента.
Всичко това може да изглежда сложно за потребителите, които сключват застраховка за първи път. Затова от АБЗ изготвихме ръководство "Практични съвети: Застраховки "Домашно имущество", което съдържа полезна за потребителите информация, поднесена по ясен и достъпен начин и се намира лесно на нашия интернет сайт в рубриката "АБЗ: Мисия застрахователна грамотност".
Във връзка с предстоящия пожароопасен сезон и риска от градушки какви са Вашите наблюдения – земеделските стопани застраховат ли реколтата си?
- Застраховането на засетите площи е единственият начин земеделците да защитят доходите си. Особено през последните години, когато рискът от загуби, причинени от природни бедствия, се увеличи значително, би било необмислено да се разчита на добър късмет. Въпреки това България изостава значително в застраховането на земеделски култури, което в много европейски държави е задължително. В същото време Държавен фонд "Земеделие" предлага различни схеми за съфинансиране на застрахователната премия за земеделците. Доколкото виждаме от отчетите на фонда, дори тази държавна субсидия остава неусвоена.
Смятате ли, че климатичните промени могат да повишат нивото на застраховане?
- Да, определено. Такава тенденция вече се наблюдава в световен мащаб. Когато хората в рамките само на една седмица виждат по телевизията чудовищни наводнения, свлачища и опустошителни градушки във всички краища на света, си дават сметка че вече няма място, където климатичните промени да не са осезаема заплаха за собствеността и начина ни на живот. Застраховането е единственият съществуващ механизъм за финансово възстановяване след природно бедствие и все повече хора го осъзнават. Особено видима е промяната в нагласите по отношение на застраховането в Централна и Източна Европа. Говорим за държави, които имат сходна застрахователна култура и традиция като българската, но биваха поразени от катастрофални наводнения няколко поредни години.
В резултат на това и благодарение на държавната им политика за насърчаване на застраховането, вече над 60 процента от домовете в Чехия, Полша, Унгария и Словения са застраховани (по данни на проучване на АБЗ от 2023 г.). В Гърция, например, в опит да се справи с последиците от честите пожари, държавата наскоро прие закон за отстъпка от общинския данък на домакинствата, които застраховат имотите си. Голяма част от държавите в света вече са предприели или в момента обмислят политики за постигане на максимално използване на механизмите на застраховането за възстановяване на щетите, причинени от природни бедствия, тъй като това вече не са изолирани случаи, а проблем, пред който е изправено цялото човечество.
/ВЙ/
news.modal.text
