site.btaСамо 16 на сто от висшите мениджъри тук са жени, но изискването в ЕС е да са 30 на сто, каза Лидия Шулева от "Съвета на жените в бизнеса в България"

Само 16 на сто от висшите мениджъри тук са жени, но изискването в ЕС е да са 30 на сто, каза Лидия Шулева от "Съвета на жените в бизнеса в България"
Само 16 на сто от висшите мениджъри тук са жени, но изискването в ЕС е да са 30 на сто, каза Лидия Шулева от "Съвета на жените в бизнеса в България"
Лидия Шулева, управляващ партньор на консултанската компания Бизнес Интелект и член на УС на Съвета на жените в бизнеса в България. Снимка: Владимир Шоков/БТА

В България на средни мениджърски позиции жените стоят добре, но само 16 процента от висшите ръководни постове, според данни на НСИ, са заети от жени. В същото време има евродиректива, според която най-малко 30 на сто от управителните органи трябва да са оглавени от жени и тя трябва да бъде транспонирана до края на годината в България. Това каза Лидия Шулева, управляващ партньор на консултантската компания Бизнес Интелект и член на Управителния съвет на "Съвета на жените в бизнеса в България", по време на форума Next level HR 2024, който се провежда в Sofia Event Center. Събитието е организирано от списание „Мениджър“. 

Според Шулева въпросът не е да бъдат назначавани жени на ръководни постове без да са квалифицирани и да имат качества за това. Но аз не съм съгласна, че само 16 на сто от жените са кадърни, тук говорим за равни условия, посочи още тя. По думите й по време на кризи винаги се назначават жени, а като приключат кризите, ги освобождават и се назначават мъже.

Като министър на социалната политика и аз си мислех, че който може - може и ми трябваше доста време да ми узрее главата, че има необходимост при създалата се ситуация да има квоти, за да се пробие този стъклен таван, който стои над главите на много жени, призна тя. 

Лидия Шулева посочи още, че "Съветът на жените в бизнеса в България", който включва дами на високи мениджърски позиции в големите компании в страната, е загрижен най-вече с проблемите, свързани с отглеждането на децата. 

Прие се набързо един закон за работата от разстояние, който беше страшно недоносче, но беше приет, защото трябваше да се сложи една човка на изискване по Плана за устойчивост и развитие. Този закон на нищо не прилича, защото приравни работата от разстояние с надомната работа и т. нар. гъвкавост, която е любима на много от служителите, по никакъв начин не се разрешава, отбеляза Шулева. 

Румяна Босева, управляващ партньор в ARS Bulgaria, посочи по време на форума, че пазарът на труда в България е конкурентоспособен, но на практика се оказва, че работодателите кандидатстват за кадрите, а не обратното.

Заплатите не могат да растат до безкрайност и заради това мотивацията става чрез придобивките, служителят трябва да усеща, че някой се грижи за него, отбеляза тя. По думите на Босева младите хора са ангажирани с развитието на компаниите, в която работят. Те искат да виждат, че тя върви напред, искат да видят че работодателят се адаптира, и когато компанията не върви напред това ги дразни, за старите хора това не е така, каза още Босева. 

/СЛС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:22 на 18.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация