През изминалия месец европейските енергийни пазари се влияеха най-вече от комбинация от необичайни метеорологични условия и значими геополитически фактори. Вследствие на това цените на енергийните суровини се повишиха значително, а нестабилността се повиши. Това пише в месечния бюлетин за европейските енергийни пазари Анди Зомер, директор "Фундаментален анализ и моделиране" в "Акспо сълюшънс" (Axpo Solutions) - най-голямата компания за комунални услуги в Швейцария и водеща в международната търговия с енергия, която работи в 40 държави в Европа, Америка и Азия.
В Централна Европа се наблюдаваха изключително влажно време и температури, близки до сезонните норми, докато във Великобритания и скандинавските страни преобладаваха необичайно топлите климатични условия, като на британския остров бе подобрен значително температурният рекорд за май. Периодите на слаб вятър през изминалия месец подкрепиха спотовите цени на електроенергията в Северна Европа, като неотдавна цените на електроенергията в Германия на моменти надхвърляха 200 евро за мегаватчас (MWh). Това обаче бе засенчено от рекордната цена за балансиране в Германия, която в началото на юни достигна почти 10 000 евро/MWh. Този рязък скок на цените се дължеше на по-ниско от прогнозното производство на слънчева енергия в сутрешните часове, ограничения капацитет за износ на Франция за Германия и недостига на гъвкави мощности на електроцентралите, се посочва в анализа.
Освен това в обедните часове в Германия цените на електроенергията бяха отрицателни поради свръхпроизводството на слънчева енергия. Това показва, че подобни случаи на нестабилни цени ще се случват все по-често, тъй като мощностите за производство на електроенергия от възобновяеми източници продължават да се увеличават. Очаква се тази нестабилност да се запази до момента, в който гъвкавите решения за съхранение на енергия в батерии станат по-разпространени. Междувременно през май френският износ отбеляза известно подобрение, но не се възстанови напълно. Производството на ядрена енергия във Франция остана стабилно, като в периоди на слабо търсене то гъвкаво се намаляваше. Въпреки цялостното слабо търсене на електроенергия в Централна Европа, което на моменти спадаше под нивата от 2023 г., в Южна Европа търсенето леко се увеличи на годишна база, допълва експертът.
Анди Зомер добавя, че на газовия пазар нагнетяването на газ под средното ниво и опасенията относно достатъчните количества на запаси за зимата доведоха до повишаване на цените. Тази тенденция бе подкрепена и от предупреждението на австрийската петролна и газова група "ОМВ" (OMV) за потенциално намаляване на доставките от страна на "Газпром", въпреки че това все още не е факт. Извършването на профилактика в Норвегия и ограниченото предлагане на втечнен природен газ намалиха количеството на предлагания газ, като нивата на съхранение в ЕС спаднаха под рекордните за 2020 г., но в началото на юни останаха над средното за петгодишния период. Увереността за достигане на пълния обем на хранилищата преди зимата намаля, което доведе до преминаване към натрупване на по-солиден резервен запас от втечнен природен газ, който да замени руския газ. Засиленото търсене в Азия, горещите вълни в Южна Азия и нестабилният износ на втечнен природен газ създадоха напрежение на пазара, което доведе до най-ниския износ на втечнен природен газ от ЕС за повече от четири години.
На този фон вносът на въглища в Азия нарасна значително, за да отговори на увеличеното търсене на охлаждащи мощности и да се попълнят запасите. Освен това по-ограниченият газов пазар, съчетан с покриване на спекулативни къси позиции, доведе до повишаване на цените на въглеродните емисии в Европа. Изборите за Европейски парламент в началото на юни обаче могат да променят оптимистичните настроения на пазара на въглеродни емисии, тъй като нарастващата икономическа загриженост и военните заплахи могат да доведат до отдаване на предпочитание на по-ориентирана към промишлеността стратегия пред политиката за преход към зелена енергия на настоящия парламент, пише още в анализа.
Междувременно Португалия неотдавна показа, че е възможно да преразгледа амбициозните си цели за 2030 г. в областта на климата, за да се справи с потребителските разходи, което породи опасения, че и други европейски държави може да последват нейния пример. Тази новина провокира сериозни дискусии по въпроса дали Европейската комисия може да коригира своите цели в низходяща посока, като по този начин признае високите разходи за постигането им до края на десетилетието, или да запази настоящите цели, като рискува държавите членки да не ги постигнат, завършва Анди Зомер в месечния си анализ.
/ВЙ/
news.modal.text
