site.btaЮлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите: Зеленият пакт не е европейска приумица, светът се е устремил към нетната нула

Зеленият пакт не е просто една европейска приумица. Китай имат своята "зелена сделка", САЩ - също. На практика всяка системно значима икономика има поставени цели и светът като цяло се е устремил към "нетната нула". Процесът дори се ускорява. Това посочи Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, в своята реч в рамките на 13-ото издание на международния семинар на Дипломатическия институт при Министерството на външните работи по енергийна и климатична дипломация. Семинарът е тридневен и се провежда в столичния хотел "Метрополитън". Програмата на третия ден предвижда традиционно за форума посещение на АЕЦ "Козлодуй".

Две бяха основните послания в речта на Юлиян Попов - няма да има отваряне на преговори по Зеления пакт, а климатичната политика трябва да се основава на научния подход и доказателства. 

По първото направление той призова участниците във форума да не подценяват и да гледат сериозно на климатичната политика и на енергийната дипломация. В противен случай страните им ще търпят огромни финансови загуби, добави бившият министър. 

Зеленият пакт няма да бъде преразгледан, убеден е Юлиян Попов и по думите му изборните резултати за Европейски парламент подкрепят подобно твърдение. 

"Не залагайте на това, че ще предоговаряме Зеления пакт по много причини. Основната причина, която изключва отварянето на преговорите, е, че Зеленият пакт не е "зелен" (като политическа платформа - бел. авт.). Той възниква идейно в политическия спектър център-дясно. И през цялата си европейска история е подкрепян от по-консервативните партии, защити твърдението си той, припомняйки отново, подкрепата в ляво към тази политика. 

Но това, което предстои като преговори в следващия политически цикъл в ЕС, според него е да се намери начинът, по който климатичната политика се съвместява практически с индустриалната политика.   

По второто послание Юлиян Попов изтъкна водещото значение на научния подход и роля на академичните среди при конструирането, планирането и изпълнението на климатичната политика. Правейки исторически паралел с късната епоха на управление на Маргарет Тачър като премиер на Обединеното кралство, Попов препоръча на днешните политици да се допитват и да се вслушват в мнението на учените, да правят политика, основана на науката и на научните факти и доказателства.  

Тук той посочи, че София ще бъде домакин на 61-ата пленарна сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (Intergovernmental Panel On Climate Change – IPCC) към ООН, състоящ се изцяло от представители от научните среди, специализиращи по въпросите на климата. Сесията ще се проведе в края на този юли и началото на август. В София ще бъде представен доклад, разглеждащ връзката на градовете с промените в климата. Попов е убеден, че този доклад ще промени градоустройствените политики по целия свят.  

Климатичната политика не е достояние на "зелените" и на партиите в левия политически спектър, посочи Попов. Тя е лансирана от консервативните политически среди в център-дясно. Така преобладаващото разбиране за климатичната политика като лява не е правилно и тази заблуда се дължи на факта, че политическото ляво си е присвоило темата, по която е най-гласовито, твърди той. Бившият министър обвърза налагането на климатичната политика в световния дневен ред с реч на Маргарет Тачър пред Общото събрание на ООН от ноември 1989 година, дни преди рухването на Берлинската стена.   

Юлиян Попов заяви директно, че отчетеното намаляване на емитираните парникови газове от България не е в резултат на целенасочена климатична политика на страната, а от срива в икономиката ѝ. 

Той определи като ключов начина, по който страните решават да възприемат разходването на средствата за прехода и вариантите са два – или през призмата на разходи и загуба за икономиката, или като инвестиции. От този избор зависи политическият наратив, посоката и динамиката на процесите. 

Юлиян Попов гледа на климатичната политика като на ключова за икономиката, за геополитиката, за енергийната и продоволствена сигурност, за климатичната сигурност, за бъдещото управление на миграционните вълни и на бъдещото управление на рисковете от въоръжени конфликти.