Кредитирането запазва темпа си, дори е малко по-ускорено в сравнение с миналата година. Това каза в интервю за БТА Мария Петкова, председател на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ), в коментар на ситуацията на кредитния пазар в средата на годината.
Тя посочи, че фактор да се движи този пазар е и очакването за влизането ни в еврозоната. Освен това много хора продължават да виждат в покупката на имот начин да запазят стойността на парите си от инфлацията.
"Има забавяне на сделките като брой, това се усети още от миналата година, но като обем кредити нивото е същото, дори по-високо", каза Мария Петкова.
Според нея в изискването си към банките да прилагат шест показателя при отпускане на кредити Българската народна банка (БНБ) взема превантивни мерки. По думите й тези рискови политики вече съществуват и се прилагат от банките, някъде дори по-консервативно.
"Моето очакване е, че до края на годината нивата на лихвите по кредитите ще се запазят или ако има промяна, тя ще е незначителна за съществуващи клиенти. Предложенията на банките към нови кредитополучатели ще се запазят на нивата, които са в момента, а те са много ниски. Мотивацията на клиентите да купят сега, защото не знаят какво ще се случи след влизането ни в еврозоната, също ще е водеща", посочи експертът.
Следва пълният текст на интервюто:
БНБ разпореди на банките да прилагат показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни имоти. Какъв сигнал дава централната банка според Вас, как да разчитаме това решение?
- Темата за прекомерното кредитиране се обсъжда отдавна в публичното пространство, но реално това не се случва. Смятам, че БНБ взема превантивни мерки и не очаквам, че ще се случи осезаемо ограничаване на кредитирането с оглед на новите мерки.
Това, което интересува потребителите, е да очакват ли, че по-трудно ще получават кредити?
- Тези мерки съществуваха и преди, има ги. Банките налагат своите рискови политики и изисквания към кредитополучателите, дори някъде по-рестриктивно в сравнение с изискванията на БНБ. След 2008-2009 година рисковите политики се промениха в посока консервативност. Изискванията за съотношение дълг - доход, за минимално самоучастие, за максимално финансиране според пазарните оценки на имотите, за максимална възраст на кредитополучателите, се движат в нормални граници.
Обявеното решение е по-скоро превантивно или ако от БНБ са видели малки отклонения при някои банки. Например, ако е нормално 50 процента съотношение дълг - доход, някъде да се допуска то да бъде 70 процента по преценка на съответната банка.
В този смисъл може ли да кажем, че сме приключили окончателно с "лошите" кредити, които бяха голям проблем?
- Банките научиха своя урок от кризата 2008-2009 година и сами си наложиха тези спирачки, като задължително самоучастие 15-20 процента. Почти е невъзможно да се кредитира на 100 процента. Има дори банки, които изискват дългът да не надвишава 40 процента от дохода. Има изисквания за социален минимум, с който кредитополучателят трябва да си гарантира, че може да живее, след като си плати всички дългове.
Притеснителното на пазара на кредити за мен идва от така наречените бързи кредити, при отпускането на които тези изискания са по-либерални или изобщо не съществуват. Там е по-високият процент задлъжнялост, което няма общо с търговските банки.
Как се регулира отпускането на бързи кредити и има ли правила?
- Има закон. Как той се съблюдава и доколко либерално или консервативно се кредитира, не е прозрачно и ясно, и за това ни говори поведението на потребителите на тези кредити. Много често при вземането им те задлъжняват. Има примери с длъжници с 10, 15 и повече бързи кредита, които трудно обслужват и теглят нов кредит, за да се обслужи предходният. При бързите кредити съответно по-високият риск се плаща с по-висока лихва.
Каква е ситуацията, която наблюдавате в момента, около средата на годината, по отношение на отпускането на кредити от банките?
- Кредитирането запазва темпа си, дори е малко по-ускорено в сравнение с миналата година.
Като цени на имоти наблюдаваме, че пазарът се успокоява. Фактор да се движи този пазар е и очакването за влизането ни в еврозоната.
Такава обратна връзка получаваме от доста наши клиенти, които предполагат, че цените на недвижимите имоти вероятно ще продължат да се повишават. Затова темпът на кредитиране и купуване на имоти се задържа над очакванията.
Освен това много хора продължават да виждат в покупката на имот начин да запазят стойността на парите си от инфлацията. Когато имат известна сума пари и трябва да допълнят с кредит, за да се случи покупката, това движи и пазара.
Има забавяне на сделките като брой, това се усети още от миналата година, но като обем кредити нивото е същото, дори по-високо.
До края на годината може ли очакваме продължаване на това оживление - да се движи пазарът от прогнозата за влизане в еврозоната и да продължи да бъде активен?
- Да, със сигурност. Моето очакване е, че до края на годината нивата на лихвите по кредитите ще се запазят или ако има промяна, тя ще е незначителна за съществуващи клиенти. Предложенията на банките към нови кредитополучатели ще се запазят на нивата, които са в момента, а те са много ниски. Мотивацията на клиентите да купят сега, защото не знаят какво ще се случи след влизането ни в еврозоната, също ще е водеща.
Какви са кредитите, които се търсят най-често?
- Най-често става дума за монолитен апартамент в София за около 150 000 - 200 000 евро, което предполага заем от порядъка на 120 000 - 160 000 евро.
/ЦМ/
news.modal.text
