Лепенки, в които е включен интелигентен текстилен материал, които знаят контролирано да освобождават какво количество от вложеното лекарство и кога точно да го отделят върху раните ни, интелигентен текстил, който овладява нефтени разливи. Това са част от разработките на български учени от Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ), които очакват интереса на бизнеса, за да стигнат до пазара.
Това разказа в интервю за БТА доц. д-р Десислава Грабчева от катедра "Текстил, кожа и горива" към Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). По-рано днес, в сградата на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), се състоя бизнес дискусия на тема "Интелигентен текстил". Форумът е организиран от Палатата и "Викорс" АД съвместно с Химикотехнологичния и металургичен университет, а лектор на събитието беше доц. д-р Грабчева.
Разработките
Учените от катедра "Текстил, кожи и горива" на ХТМУ сега са фокусирани върху медицинския текстил - превръзки за рани, с които да се проследява състоянието им и да се лекуват. Стремежът е не просто да се отделя биологично активното вещество (лекарството), а това да става в нужната концентрация при възникнала необходимост, обясни ученият.
През последните години Университетът работи върху създаването на текстилни материали с екологични приложения, които абсорбират различни вещества като разливи от нефт и нефтопродукти. Работим и върху проблема с багрилата, които се отделят по време на багренето на текстилните материали. При багренето на един плат по класическите методи се отделят около 50 процента от багрилото, т.е. то не реагира с материала, а остава в отпадъчните води, разказа ученият и допълни, че се работи за създаване на технологии за пълно усвояване на багрилата при багрене на текстилните материали, както и върху пълното пречистване на отпадъчните води, с което ще има положителен ефект върху околната среда.
Българските учени вече включват в текстилните материали и различни наночастици от цинков оксид, сребърни наночастици, с цел създване на антимикробен плат. Вече имаме разработки не само на антибактериален, но и на антивирусен текстил, който освен за предпазни маски, се използва и за облеклото на медици, болнично бельо и др., разказа доц. д-р Десислава Грабчева.
Бъдещето е на интелигентния текстил
Бъдещето е на интелигентният текстил, категорична беше доц. д-р Грабчева. Интересът на бизнеса към него е и заради добавената стойност, която в обикновения текстил е много по-малка. Интелигентният текстил излиза вече от сферата на приложение само в медицината и военната индустрия и навлиза в ежедневието ни. Той обаче винаги трябва да отговаря на качествата, които има обикновеният текстил – да е удобен, комфортен за човешкото тяло, здрав, лесен за поддържане, коментира ученият. Пазарът на смарт текстил в световен мащаб постоянно нараства експоненциално нагоре, защото хората все повече се грижат за своето здравословно състояние и са склонни да купуват такива изделия, които да подпомагат дейностите в свободното им време, в спорта, допълни доц. д-р Грабчева.
Приложенията на смарт платовете
Приложенията на интелигентния текстил са много и те не са само в медицината, но и в спорта, за свободно време, за интериорен текстил, в селското стопанство. Най-популярни са лечебните лепенки, които, освен че отделят различни биологично активни вещества, биха могли и да променят цвета си и по този начин визуално да показват какъв процес протича в раната, разказа българският учен. По този начин интелигентният текстил се използва за транстермално лечение, като позволява преминаване на биологично-активното вещество в човешкото тяло. Интелигентният текстил дава възможност на спортистите да следят нивото на pH и отделянето на млечна киселина, което е показател за натоварването на им.
Интелигентният текстил може да притежава и сензорни функции, като в тях могат да бъдат включени електронни устройства, чрез които да се следят данни за пулса, кръвно налягане, насищането на кръвта с кислород.
Всеки продукт от интелигентен текстил трябва да бъде сертифициран, за да достигне до пазара, като през 2020 г. вече е разработен европейски стандарт, който през 2021 г. е приет и в България. Ученият обясни, че този стандарт задава рамката на смарт текстила. Тепърва ще се разработват и конкретни стандарти за определени интелигентни продукти.
Интересът на бизнеса
Все още тези разработки на учените от катедра "Текстил, кожа и горива" към Химикотехнологичния и металургичен университет не са намерили своето приложение и не са достигнали до производствен етап. По-скоро това са научни изследвания, публикувани в различни списания с висок рейтинг в научната област, а обратната връзка за актуалността и значимостта на тези изследвания са цитатите на други учени, които работят в същата област, обясни доц. д-р. Десислава Грабчева.
Засега от бизнеса няма интерес към тези български научни достижения. Причините може и да са в нас, че не сме рекламирали достатъчно нашите разработки, също така и в бизнеса, който, знаете, че в годините се стреми да оцелее и като че ли няма време да влага средства в научни разработки, но аз вярвам, че това ще се промени, коментира ученият.
/ЦМ/
news.modal.text
