site.btaБюджетът по ОП "Иновации и конкурентоспособност" в програмния период 2014 - 2020 г. е почти изцяло усвоен, стана известно на форум в София

Бюджетът по ОП "Иновации и конкурентоспособност" в програмния период 2014 - 2020 г. е почти изцяло усвоен, стана известно на форум в София
Бюджетът по ОП "Иновации и конкурентоспособност" в програмния период 2014 - 2020 г. е почти изцяло усвоен, стана известно на форум в София
Радослав Ризов, главен директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" при Министерството на иновациите и растежа. Снимка: Делян Петришки/БТА

Бюджетът на Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) е усвоен почти на 100 процента в програмния период 2014 - 2020 година. Сключените договори надхвърлят 33 000, а с предоставеното финансиране малките, средните и големите български фирми инвестираха в иновации, енергийна ефективност и технологично модернизиране. Това обяви Илияна Илиева, заместник-директор на Генерална дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГДЕФК) при Министерството на иновациите и растежа (МИР), в рамките на заключителното събитие на ОПИК 2014 - 2020 и откриващо за Програмата "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027. 

Форумът се провежда на територията на София Тех Парк. Технологичният парк послужи като пример за надграждане и положително въздействие от предоставената му институционална подкрепа по линия на кохезионната политика на ЕС в предходните два програмни периода на физическо изграждане и последвалото технологично оборудване.

Радослав Ризов, главен директор на ГДЕФК, предостави обобщена информация за свършеното по ОПИК през периода 2014-2020 година. В посока на технологичното развитие и иновации са предоставени 239,425 млн. лева безвъзмездна финансова подкрепа, при приключени 405 договора по това направление. Подкрепени са 78 нововъзникнали предприятия за повишаване на иновационната им дейност, други 144 компании за разработване и разпространяване на продуктови и производствени новости. Отчетът включва още 148 дружества за внедряване на иновации. Институционалната подкрепа по тази ос включва 11 иновационни клъстера и 22 предприятия за разработване и внедряване на иновации по подхода "Водено от общностите местно развитие" (ВОМР). 

По втората приоритетна ос "Предприемачество и капацитет за растеж на МСП" е предоставена безвъзмездна подкрепа от 1,936 млрд. лева. Приключилите договори възлизат на 29 147. Статистиката включва подкрепата на 309 предприятия за насърчаване на предприемачеството; на 1174 дружества за инвестиции за подобряване на производствения капацитет; на 230 дружества за подобряване на управленския капацитет и растеж; на 27 клъстера за целите на коопериране и създаване на клъстери в България и на други 165 фирми за подобряване на производствения им капацитет.

Подкрепата за "Енергийна и ресурсна ефективност" е за 492 млн. лева, при 575 приключили договора. Осигурената безвъзмездна подкрепа обхваща 426 МСП и 61 големи компании, други 86 МСП в сектор "Преработваща промишленост" за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите и 2 договора с Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). 

Четвъртото направление е "Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ", където акцент е финансирането на част от изградения и пуснат в експлоатация газопровод "Ай Си Джи Би" (ICGB) с дължина от 182,5 км, свързващ България и Гърция. По линия на ОПИК са набавени 76 млн. лева. От програмата са осигурени и средства за междусистемната газова свързаност на България със Сърбия, с бюджет на процедурата от 9,24 млн. лева. Тук са проведени всички процедури за възлагане на обществени поръчки и подписани договори с избраните участници. Разплатените средства към 26 април са 2,88 млн. лева.   

През последния програмен период България промени своя образ на страна, предлагаща евтин труд, на дестинация, която развива икономика на знанието и иновациите. Така Веселина Минчева, служебен заместник-министър на иновациите и растежа, оцени случилото се в страната в този период.

Програмният период 2014 - 2020 година се отличаваше с появата на силни по своето въздействие кризи, принудили управляващия орган в лицето на МИР да прекрои структурата на ОПИК. Промените са осъществени в тясно сътрудничество с Европейската комисия, припомниха участниците в събитието. 

Първото ѝ преструктуриране бе реакция на настъпилата ковид криза през 2020 година. То се наложи заради необходимостта от подкрепа, включително ликвидна, на потърпевшите малки и средни предприятия в България. С войната на Русия срещу Украйна от февруари 2022 година следва ново преразглеждане на ОПИК, така че да се подкрепят украинските бежанци на територията на България. Насока, която изобщо не фигурира в дизайна на ОПИК. Третото препрограмиране е наложено от необходимостта от предоставяне на компенсиращи мерки за бизнеса заради нарасналите му енергийни разходи по време на енергийната криза в Европа. 

Агнес Монфре, ръководител на отдел "България, Хърватия и Словения" в Генерална дирекция "Регионална и градска политика" на Европейската комисия, оцени високо работата на управляващия орган през изминалия програмен период, включително бързата му и гъвкава реакция на кризисните явления. Агнес Монфре изтъкна и значението на дейността на Фонда на фондовете и управляваните от него финансови инструмента. Като положителни примери за подкрепени по ОПИК български компании, тя посочи "ТокУайз" (TokWise), осигуряващи софтуерна подкрепа на търговците на енергийните пазари и нововъзникващата компания от България "Суайп" (Swipe), чиято дейност е свързана с рециклиране на смарт телефони. Последното дружество тя определи като очертаващ се шампион.  

"Пътят беше много труден, но си заслужаваше. Беше безценен опит за всички нас и сме готови да продължим напред", каза Илияна Илиева от ГДЕФК. Тази дирекция към МИР ще отговаря за изпълнението на Програмата "Конкурентоспособност и иновации в предприятията", като наследник на ОПИК, но също така и за Програмата "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИДИТ), дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост и за насърчителната програма за изграждането на индустриалните паркове в общините.  

Въпреки отчетените успехи на ОПИК в периода 2014-2020 г., Агнес Монфре посочи, че показателите на България за иновации и конкурентоспособност остават под средното за ЕС равнище, на фона на големите социални и регионални различия в страната. Освен това трябва да се ускорят цифровият и енергиен преход по един справедлив начин, заедно с мерките в посока към кръговата икономика. Тя изтъкна необходимостта от целеви инвестиции в трите северни региона, за да се свие ножицата в териториалните дисбаланси. В противен случай различията ще окажат отрицателно въздействие върху българската икономика, а оттам и върху единния пазар, предупреди тя. 

"Имаме големи очаквания. Наличните средства са силен инструмент за постигане на целите, като сред тях е и програмата за научни изследвания. Средствата трябва да се изразходват разумно", призова представителката на ЕК и припомни, че кохезионната политика не е панацея на всички проблеми в страната, чието решение се нуждае от колективни усилия.       

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:34 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация