Модел, използващ промените в органичния въглерод в почвата като показател за качеството ѝ, може в крайна сметка да подобри опазването на почвата и да спомогне за гарантиране на продоволствената сигурност и опазването на околната среда, пише Европейската комисия на интернет страницата си.
Оценката на жизнения цикъл вече може да разчита на инструмент, който предоставя сравними стойности за промените в органичния въглерод в почвата (SOC) по целия свят, според проучване.
Инструментът е нов модел, който разчита на набор от "характеризиращи фактори" за 56 класа земеползване под формата на карти с разделителна способност 1 км, но и обобщени на национално и световно ниво. Това е оперативен модел, създаден за количествено определяне на въздействието на земеползването, който е резултат от сътрудничеството между Съвместния изследователски център към Европейската комисия (JRC) и няколко други институции.
Тяхната работа следва препоръките на семинара от 2018 г. за Глобални насоки за индикатори за оценка на въздействието върху жизнения цикъл на околната среда (GLAM) в рамките на Инициативата за жизнения цикъл за актуализиране и подобряване на съществуващ модел за оценка на въздействието на земеползването върху органичния въглерод в почвата.
Резултатите са публикувани в проучване, координирано и в съавторство със Съвместния изследователски център.
Резултатите от модела са показали, че изкуствените видове земеползване — като например застроените градски зони и зоните за движение по пътищата, както и строителството, сметищата и промишлените обекти — оказват най-голямо отрицателно въздействие върху качеството на почвите, с изключение на градските зелени площи.
Те са последвани от силно деградирали пасища, интензивни обработваеми земи, други земеделски земи и високоинтензивни пасища, докато екстензивните пасища и наводнените полета показват средно увеличение на органичните запаси в почвата, т.е. качеството на почвата.
За да се демонстрира прилагането на модела, е било проведено проучване на конкретен случай относно производството на биометан от царевица, етанол от захарна тръстика и слънчева електроенергия като алтернативни източници на енергия, захранващи лек автомобил. Тези дейности се извършват в Германия, с изключение на производството на захарна тръстика и етанол, което се извършва в Бразилия. Оценката е била извършена с помощта на фактори за характеризиране на местно, регионално и национално ниво, което позволява да се изследва чувствителността на резултатите към нивото на регионализация на анализа.
Човешки дейности и качество на почвата
Човешките дейности са основен двигател на деградацията на почвите и земите. Оценката на жизнения цикъл — методика за оценка на въздействието на веригите за създаване на стойност върху човешкото здраве и околната среда — може да включва, сред разглежданите екологични области, оценка на въздействието на дейностите по земеползване върху качеството на почвите.
Поради пространствената хетерогенност на свойствата на почвата и глобалния характер на повечето вериги за създаване на стойност, които са в центъра на проучванията за оценка на жизнения цикъл, моделирането на въздействието на дейностите по земеползване върху качеството на почвата за прилагане в оценката на жизнения цикъл изисква регионализирана оценка с глобален обхват.
Интегрирането на аспектите на качеството на почвите в методите за оценка на въздействието през целия жизнен цикъл е основно предизвикателство поради ключовата роля на опазването на почвите за гарантиране на продоволствената сигурност и опазването на околната среда.
Инициатива за жизнения цикъл
Съвместният изследователски център е ключов партньор на инициативата "Жизнен цикъл", ръководена от (UNEP). Тази инициатива е съсредоточена върху постигането на напредък по Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. чрез насърчаване на мисленето и знанията, свързани с жизнения цикъл, с цел да се направлява вземането на решения в рамките на устойчив подход.
Създадена през 2002 г. от Програмата на ООН за околната среда и Обществото по екологична токсикология и химия (SETAC), това е партньорство с участието на множество заинтересовани страни, в което участват правителства, предприятия, научни организации и организации на гражданското общество.
След две години интензивна подготовка експерти и практици, представляващи промишлеността, правителствата и НПО от всички региони на света, постигнаха консенсус на семинар през 2018 г. относно екологичните показатели и характеризиращите коефициенти за различни области на въздействие, включително токсичност за човека, екотоксичност, повишаване на киселинното съдържание, еутрофикация, качество на почвата.
/СЛС/
news.modal.text
