site.btaНидерландците харчат 23 процента от доходите си за жилищни разходи, което е над средното за Европа

Нидерландците харчат почти една четвърт от доходите си за жилищни разходи, като по този показател страната е шеста в Европейския съюз (ЕС), съобщава Националната статистическа служба на страната, като се позовава на сравнителни данни за разходите по жилищата в ЕС.

Жилищните разходи в Нидерландия все пак са намалели леко спрямо доходите от 2015 г. насам, но все още са над средното европейско ниво, което е 20 на сто.

Най-голям дял от доходите си за поддръжка на жилището в ЕС заделят гърците - 34,2 на сто, а в класацията следват Дания, Германия и Люксембург. Нидерландският показател от 23 на сто е малко под този на България (23,3 на сто), където обаче и доходите, и разходите за жилище са много по-ниски, се отбелязва в публикацията.

"България има едни от най-ниските (средни) доходи в Европа, което означава, че разходите за жилище бързо заемат по-голям дял от доходите", казва главният икономист на Националната статистическа служба Петер Хайн ван Мулиген.

Годишното проучване на общото благосъстояние e установило, че младите нидерландски граждани са сред най-склонните в ЕС да имат собствено жилище.

Малко над един от всеки шест нидерландци на възраст между 25 и 29 години през 2022 г. все още е живял в дома на родителите си в сравнение с 80 процента от хърватите и 61,4 процента от българите.

"В Южна Европа е по-нормално младите хора да остават да живеят в родния си дом по-дълго време", казва Ван Мулиген. "В северните страни, както и в Нидерландия, е точно обратното."

Наемите на жилища почти навсякъде в ЕС са по-високи от тези през 2015 г.

През 2023 г. наемите в Европейския съюз са били средно с 13,3 на сто по-високи от тези през 2015 г. Във всяка държава членка наемите са били по-високи от тези през 2015 г., с изключение на Гърция. Там наемите през 2023 г. са били с 2,1 на сто по-ниски спрямо 2015 г. В Нидерландия наемите са били с 18,5 на сто по-високи.

Увеличението на наемите в сравнение с 2015 г. е било най-голямо в някои държави от Централна и Източна Европа. В Литва, например, те са скочили с 68,2 на сто спрямо 2015 г.