Необходима е широка информационна кампания за хранителните добавки, за това какво представляват и какви евентуални ползи носят, тъй като липсва достатъчно осведоменост по темата в обществото у нас. Около това се обединиха участниците в дискусия, посветена на изискванията за регистрацията и контрола на хранителните добавки и търговията с тях, в Националния пресклуб на БТА в София.
Дискусията, организирана от Сдружението "За достъпна и качествена храна", събра представители на институции, на бизнес оператори, търгуващи с хранителни добавки, експерти.
Залети сме от подвеждащи реклами и некоректни маркетингови похвати, с които ни убеждават как ще бъдем вечно млади, вечно слаби, вечно "фит" и няма нужда да мърдаме от вкъщи, за да изглеждаме прекрасно, само ще "лапаме" разни неща и всичко ще ни е наред, посочи Мария Дойчинова от сдружението. Тя каза, че при пазар, които се увеличава годишно с 10-15 процента, какъвто е пазара на хранителни добавки, трябва много активно да се комуникира с учениците в училищата по темата. Трябва да започнем още от една много ранна възраст да възпитаваме децата, както ги възпитаваме да ползват електроенергията разумно или да не пилеят водата, така трябва да ги възпитаваме какво трябва да слагат в устата си, посочи тя.
Дойчинова каза, че сдружението ще разработи широка информационна кампания, с която от една страна да се защити бизнеса с хранителни добавки, който работи коректно и правилно, а от друга да се предпазят хората от грешки с използване на хранителни добавки, които по думите й не само, че могат да не носят никаква полза, но понякога могат да нанесат и здравословна вреда.
Обществото като цяло няма нужната образованост и информираност какво е хранителна добавка, къде е пресечната му точка с лекарствата, какви претенции има за лечение, превенция и профилактика, отбеляза Иван Неделчев, представител на фитнес гилдията и академичен преподавател. Той отбеляза необходимостта от голяма информационна кампания с участието на родители, деца, спортисти, треньори какво са хранителните добавки, кога имат място в нашето ежедневие и как да ги използване като цяло.
Д-р Галя Викьова, заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), коментира, че хранителните добавки са чувствителна тема за българското общество. Пазарът е залят от хранителни добавки, но далеч не всички, съдейки по множеството постъпили сигнали в агенцията, са регламентирани, посочи тя.
По думите й хранителните добавки са тежък сектор в БАБХ, като добави, че ежедневно постъпват заявления за регистрация на голямо количество хранителни добавки. В крайна сметка това, което влиза в регистъра на хранителните добавки е годно за консумация от човека, отбеляза тя.
Викьова беше категорична, че на хранителните добавки по никакъв начин не трябва да приписват лечебни свойства в тяхното етикетиране и представяне пред потребителя. Хранителната добавка е добавка към нормалната диета на всеки един от нас, обясни тя.
От началото на годината в БАБХ към днешна дата са подадени около 5000 заявления за регистрация на хранителни добавки, което е по 1000 на месец, каза Камен Николов, началник отдел в дирекция "Контрол на храните" в БАБХ. Той посочи, че пет човека в агенцията се занимават с тези регистрации и натоварването е голямо.
Димитър Димитров, от дирекция "Политики по агрохранителната верига" в Министерството на земеделието и храните, отбеляза, че преди две години е разработена изцяло нова наредба за хранителните добавки, която стъпва на европейската директива и в която са отразени национални български изисквания, свързани с допустимото съдържание на витамини и минерали в хранителните добавки. По думите му това е един съвременен, модерен, актуализиран законодателен акт по отношение на хранителните добавки. Поне от гледна точка на законодателството нещата са нови, подредени и има всички предпоставки за извършване на ефективен контрол и за правилно предлагане на хранителни добавки на пазара, каза той.
Инж. Виктория Дойчева от БАБХ представи законодателството и изискванията, на които трябва да отговарят хранителните добавки за тяхната регистрация. С въвеждане на новата наредба за хранителни добавки за тях има уведомителен режим, те се вписват в регистъра на хранителните добавки, където се генерира номер, което може да е едно доказателство за потребителите, че тези добавки подлежат на контрол, документален, а когато е необходимо и лабораторен, посочи Дойчева. Регистърът е общодостъпен и всеки може да провери дадена хранителна добавка дали е вписана, а с новата наредба е задължително върху опаковките на хранителните добавки да бъди изписан този номер, обясни тя. Дойчева добави, че при съмнение за някоя съставка или витамин, от БАБХ изискват бизнесоператорът, който подава заявление, да предостави протокол от лабораторен анализ. Сред изискванията, които трябва да присъстват на етикета на хранителни добавки са наименованието им да е на български език, партида, срокове на годност, трябва да има списък на съставките, препоръчвана дневна доза. Трябва да бъде отбелязано ако хранителните добавки съдържат подсладители, захар, кофеин. Сред примерите Дойчева посочи съдържанието на титанов диоксид като обясни ,че той е забранен за влагане като оцветител в храни, но в много хранителни добавки продължава да се използва и добави, че за тях автоматично се издава заповед за отказ от вписване в регистъра на хранителните добавки. Има шест оцветилети, които ако се съдържат в хранителната добавка, за тях трябва задължително освен наименованието и номера, да има предупреждение, че могат да предизвикат последици в концентрацията и вниманието при децата, даде друг пример Дойчева относно изискванията за регистриране на хранителни добавки.
Тя отбеляза и чести злоупотреби с хранителни добавки, като здравни претенции за намаляване на възпаления, облекчаване на симптоми на кашлица и дискомфорт, свързан с кашлицата, за болки в ставите, при ревматоиден артрит, лечение на различни заболявания, възпаления, инфекции, при интоксикации при оперативни намеси. Вторият голям проблем, който Дойчева посочи са рекламите на хранителни добавки с известни личности и злоупотребата с лични данни и самоличност. Известни личности рекламират дадена хранителна добавка, потребителите я купуват, в нея се установява, че има забранени за влагане растения или тя изобщо не е вписана в регистъра, но съответното лице не знае за това, посочи Дойчева.
/ИЦ/
news.modal.text
