Развитието на новите технологии и най-вече изкуствения интелект променят съществено начина, по който работят архитектурните бюра по света. През последната една година ярко се очертават нови тенденции с наемането на компактни екипи от хора, които имат една единствена задача - да обучат машините в изготвянето на все по-добри визуализации на архитектурните проекти. Това коментира пред БТА Емил Бурулянов, председател на местния съюз на архитектите в Бургас.
“Много от големите бюра инвестират сериозни суми в така наречените "ферми" за визуализация в интернет пространството или облачните услуги, които са изключително скъпи. Влагат се средства, както във визуализации, така и в човешки капитал. Нещото, което много променя пазара през последната година, е това, че бюрата обучават сами по един или двама специалисти, които да се занимават само и единствено с обучаването на фирмения изкуствен интелект", каза Бурулянов. По думите му, "умните машини" често помагат на архитектурните бюра да определят и свой собствен стил, използвайки технологията, която дава най-добрите предложения, базирайки се на големи бази от данни както на архитектите в самото студиото, така и на техни колеги от целия свят.
"Има наченки на тези процеси по обучение на машини и в България. Разбира се трябва да отбележим, че много от големите бюра за визуализация и 3D моделиране всъщност са български. Те просто не работят много на българския пазар, защото услугите им са много скъпи. Едни от най-добрите такива бюра в света са софийски и пловдивски. Работят по целия свят, през последните години активно в Обединените арабски емирства, Китай и други азиатски страни. Има три или четири български компании, които от 5 - 6 години са водещи в сферата на визуализациите на архитектурни проекти в света. България в това отношение е рамо до рамо с Индия, където мащабът е още по-сериозен", каза още архитект Емил Бурулянов.
Той добави, че в частния сектор "зелените технологии" се развиват малко по-бавно. Причината е в това, че те все още са твърде скъпи, а инвеститорите са сравнително резервирани, тъй като искат да бъдат сигурни, че ще успеят да продадат продукта си на висока цена, ако в него бъдат внедрени иновативни материали. "Виждаме много примери на такива сгради в област Бургас. Енергийната ефективност е бъдещето, Европейският съюз не случайно изисква да я види в новите проекти", каза архитектът. Емил Бурулянов бе сред лекторите на кръгла маса на тема "Опазване на културното наследство в историческия център на Бургас – проблеми и възможни решения", която се проведе в Културен център "Морско казино" в Бургас. Организатори са Регионалните бургаски колегии на Камара на архитектите в България и Съюз на архитектите в България.
Пред журналисти архитект Бурулянов посочи, че в Бургас има около 200 сгради, които са определени за недвижими културни ценности. Над 150 от тях са в добро състояния, а тези, които са определени като опасни, са под 10. Голяма част от тези сгради се намират в сърцето на града, каза той.
"Повечето от тези сгради са частни. Важно е държавата да има нормативни правила за старите сгради и по-сериозни ограничения за събарянето им. Португалия има изключителни примерни на взаимодействие между държавните власти и собствениците на такива сгради. Там общините отделят повече средства, но в България ситуацията е различна. Въпреки това в Бургас например се помага за проектите за реставрация, докато на Запад общините също се намесват в процеса на самата реставрация. Бурулянов добави, че към момента София и Варна са градовете, в които има най-много примери за запазени стари фасади, внедрени в изцяло нови сгради. Той уточни, че процесът е скъп и сложен и именно затова не се избира от инвеститорите.
/ЕС/
news.modal.text
