site.btaТрябва да се върнем към четирите свободи на единния пазар, а не да се фокусираме върху фискалните трансфери, смята Петър Ганев от ИПИ

Процесът на догонване на старите членки на ЕС от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), присъединилите се към блока през 2004 и 2007 години, е налице през последните двадесет години. Но през този период те загубиха статута си на ниско задлъжнели икономики. Освен това в тях през последното десетилетие протича процес на влошаване на икономическата свобода на фона на цялостната стагнация на този показател в ЕС. Трябва да се концентрираме отново над четирите фундаментални свободи на еинния пазар, а не върху фискалните трансфери. Това са заключенията от изказването на Петър Ганев, старши изследовател на Институт за пазарна икономика (ИПИ), по време на първия годишен форум на ИПИ "Растеж в бурни времена", провеждащ се в "Топлоцентрала". 

Процесът на догонване, на сближаване, по показателите за брутен вътрешен продукт на човек от населението и паритета на покупателна способност за последните 20 години на всички страни, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 години, със средноевропейските нива е видим, но като процес той протича различно в отделните държави, каза Ганев. Преди 20 години е имало само две държави – Чехия и Словения, с показатели от над 70 процента. При всички останали страни показателят е под прага от 70 на сто (от средноевропейското ниво - бел. ред.), а при четири държави той дори е 50 на сто или по-ниско, какъвто е случаят с България. 

"Към днешна дата всички страни са над 70 процента. България последна гони тази граница – в момента е на 64 процента", добави Петър Ганев, според когото икономическият растеж е причината за това сближаване. 

За България обаче той има друго виждане относно двигателя на стопанското сближаване на страната със средноевропейското ниво.  

"Преминахме през трите периода на икономически спад (световната финансова криза и голямата рецесия, европейската дългова криза и пандемията) сравнително успешно, защото не се провалихме макроикономически", припомня той. Именно това е и основната причина, според Петър Ганев, движеща процеса на сближаване при България. 

Старши изследователят на ИПИ се спря и на ролята на единния пазар в дискутираната тема и по-конкретно върху значението му за търговията на България и на останалите страни от ЦИЕ. 

"Това, което се вижда на практика, е удвояване на ролята на новоприсъединилите се страни в дела на вътрешно-общностната търговия, вътрешната тежест на тези страни в Европа", смята Петър Ганев. Това, според него, се дължи като процес на преобразяването на икономиките в тези страни – на индустрията, търговията и на цифровия сектор. 

Лекторът обърна внимание и на пречките пред конкурентоспособността. Старши изследователят на ИПИ изведе на преден план размера на държавния дълг на страните от групата. 

"Много често разглеждаме страните от ЦИЕ като страни с много по-нисък дълг, които са много по-конкурентоспособни и затова успяват да наваксват и да растат по-бързо. Но както е и при конвергенцията, така и тук има ръст на дълга. И ако преди 20 години целият регион е бил под правилото от 60 процента, към днешна дата имаме две държави, които категорично са извън този критерий – Словения и Унгария. Много трудно вече се отличаваме от Западна Европа. Много трудно можем да кажем, че регионът на Централна и Източна Европа е по-малко задлъжнял спрямо южните големи икономики, но не и спрямо Германия и Холандия", заключи той и припомни, че България и Естония са единствените две страни от региона с ниво на публичния дълг под 30 процента. 

По отношение на икономическата свобода, това, което се наблюдава в периода от изминалите 20 години, посочи Ганев, е бързото наваксване на региона на ЦИЕ, без това да важи за България, която според икономиста изостава с десетилетие в този процес. 

"Това, което виждаме сега, е стагнация на икономическата свобода в Европа и то в период от над 10 години, охлаждане на икономическата свобода в ЦИЕ", посочи Ганев, според когото причините за това могат да се търсят в следните три процеса: на нарастващата роля на държавата, на загубата на инерция по отношение на регулирането на бизнеса и на липсата на напредък по линия на върховенство на закона. 

"Не даваме присъда на ЕС. Това, което казваме е, че ако ЦИЕ се е възползвала от единния пазар и четирите му свободи, то сега трябва да се върнем към този фундамент на свободата в общия пазар, а не фокусът да бъде върху фискалните трансфери", каза в края на своето представяне Петър Ганев.