Много голям е потенциалът за правене на бизнес между Норвегия и България, все още има много незапълнени пазарни ниши, каза в интервю за БТА Миряна Александрова, изпълнителен директор на Норвежко-българската търговска камара. По думите й българските стоки и услуги не са добре познати на норвежкия пазар, а ползите за Норвегия от навлизането на нашия пазар не са достатъчно популяризирани сред норвежкия бизнес.
България има изключително конкурентни, иновативни фирми, които предлагат стоки и услуги на световно ниво, и те трябва да бъдат нашите "посланици" в чужбина. Ние сме горди, че част от тези фирми са наши членове и правим всичко възможно те да бъдат представени на норвежките партньори, за да могат да установят дълготрайни отношения с тях, посочи Александрова.
Тя посочи още, че стокообменът между двете държави е скромен, с тенденция на нарастване през последните години, което е много оптимистично. Водещите стокови групи в износа ни към Норвегия са семена, двигатели, прежди и медикаменти, а във вноса - минерални или химични торове, рибни продукти и артикули втора ръка.
"България би могла да изнася в Норвегия вина, козметика, био продукти, в това число и хранителни, да постави началото на ръст в културния и СПА туризъм, да предоставя на норвежкия пазар иновативни, висококачествени стоки и услуги, каквито не ни липсват, но не са познати на норвежците. Норвежките стоки и услуги се отличават с високо качество, но не винаги са широко достъпни за българския потребител поради високата им цена, нито достатъчно добре познати. Голяма част от вноса на рибни продукти в България идва от Норвегия – тя е сред водещите вносители на сьомга у нас, но се надявам заедно с това да се увеличи и вносът и на останалите морски продукти, на които Норвегия е толкова богата", изтъкна Миряна Александрова.
Според нея можем да научим много от Норвегия по отношение на внедряването на природосъобразни практики, стоки и услуги, зелени иновации и зелен растеж. Днес Норвежко-българската търговска камара организира форум в София на тема "Възможности за зелен растеж". По време на събитието представители на норвежки компании и организации ще споделят най-добрите си практики и идеи за постигане на устойчиви условия в бизнес процесите.
Следва пълният текст на интервюто:
Каква е "историята" на Норвежко-българската търговска камара и какви са нейните цели като организация?
- Норвежко-българската търговска камара (НБТК) e създадена през 2015 г. с активната подкрепа на най-голямата норвежка фирма в България тогава - "Теленор", и на Норвежкото посолство. Нашият Борд се състои от представители на норвежки и български фирми, които оперират и на двата пазара. През 2020 г. открихме огледална организация в Норвегия - първата Българо-норвежка камара там.
Имаме около 30 членове - представители на норвежкия бизнес в България и български фирми, работещи с норвежки партньори. Камарата е отворена за нови членове, като основен критерий за приемане на дадена фирма е тя да е прозрачна, с устойчив растеж и да бъде надежден партньор.
За нас е много важно членовете ни да инкорпорират в своята фирмена култура ценности, свързани с равнопоставеност, с нулева толерантност към корупция, и да поставят в центъра корпоративната социална отговорност, в това число и зеления растеж. Всяка българска фирма, която има желание да прави бизнес с Норвегия, трябва да отговаря на тези условия, ако иска да създаде устойчиво във времето партньорство.
Основната ни цел е да допринасяме за развитието на българо-норвежките отношения, като създаваме условия за успешни партньорства и дългосрочни двустранни проекти. За целта организираме изложения, семинари, конференции и други инициативи, които дават възможности за обмяна на опит и добри практики между представители на двете държави, за създаване на контакти, промотиране на предлаганите от фирмите продукти и услуги и идентифициране на пазарни ниши.
Част от дейността ни е свързана с повишаване на информираността на българските организации в посока спецификите на норвежката фирмена култура и бизнес етика, както и организирането на семинари, целящи да представят културните различия между двете държави при правене на бизнес, а оттам - и да улеснят комуникацията между партньорите.
Камарата е организатор на 16 април (днес) на форум "Възможности за зелен растеж" в София. Темата е много актуална, с какво събитието ще бъде полезно на участниците?
- Надявам се всеки да си тръгне от това събитие малко по-мотивиран да внедри екологосъобразни зелени решения в бизнеса, да спомага за опазването на околната среда и да изгражда устойчива фирмена култура.
Събитието е част от проект, финансиран в рамките на Норвежкия финансов механизъм, Norway Grants 2014-2021, програма "Бизнес развитие, иновации и малки и средни предприятия, България", и е организирано като продължение на българското участие в най-голямото хранително-вкусово изложение в Норвегия, UMAMI Arena.
НБТК организира български щанд и информационен семинар в рамките на изложението, които имаха за цел да представят български еко и био продукти на норвежкия пазар, както и да спомогнат за обмяна на добри практики между българските и норвежки фирми по отношение на въвеждане на екологосъобразни практики в производството, изграждане на зелени бизнес модели и т.н., също и създаване на устойчиви партньорства между българските и норвежките фирми, които да доведат до нови проекти, опазващи околната среда.
Основната цел на днешното събитие е да запознаем нашите членове с добри практики от Норвегия по отношение на внедряването на екологосъобразни решения, но също така и да научим как те могат да направят бизнеса ни по-печеливш.
Бихме искали да покажем на аудиторията и успешни двустранни проекти, изпълнени с помощта на ЕЕА and Norway Grants – Норвежкия финансов механизъм за безвъзмездно финансиране. И най-вече – да създадем условия за изграждането на нови партньорства между представителите на двете държави.
Кои според Вас са силните страни на България пред потенциални инвеститори от Норвегия? Как оценявате условията за правене на бизнес между двете страни?
- Мисля, че трябва да бъдем реалисти по отношение на потенциала на България като държава, привличаща инвестиции и да отчитаме както положителните, така и отрицателните страни. Геополитическите фактори за ръст на инвестициите на национално ниво са свързани със скъсяването на веригите за доставки, наложили се заради ковид локдауните, заради войната в Украйна и изтеглянето на западните фирми от страните в региона, които не са членки на НАТО.
Ние виждаме засилен интерес към България от страна на норвежките фирми, свързан именно с гореспоменатите фактори, но считам, че България трябва да положи усилия в посока политическа стабилност, драстична борба с корупцията на всички нива, изграждане на капацитет, позволяващ растеж на развойната и научна дейност, както и усилия за популяризиране на ползите от правене на бизнес в България. Ниските данъци, евтината работна ръка и фактът, че голяма част от по-младото население говори английски език, не биха могли да бъдат единственият фактор при избор на България за инвестиционна дестинация.
За да бъдем привлекателни, ние трябва да доразвием конкурентните си предимства, свързани с висококвалифицирана работна сила, трябва да подобрим мениджърските и лидерските умения на кадрите, да се превърнем от желана за аутсорсинг дестинация в държава, която предлага условия за иновации, която има стратегия при привличането на инвестиции, а това започва с образованието, създаването на ценности и изграждането на висококвалифицирани кадри не само в софтуерната индустрия.
По отношение на условията за правене на бизнес между Норвегия и България мога да кажа, че потенциалът е много голям. Все още има много незапълнени пазарни ниши. Българските стоки и услуги не са добре познати на норвежкия пазар, ползите за Норвегия от навлизането на нашия пазар не са достатъчно популяризирани сред норвежкия бизнес.
България има изключително конкурентни, иновативни фирми, които предлагат стоки и услуги на световно ниво и те трябва да бъдат нашите "посланици" в чужбина. Ние сме горди, че част от тези фирми са наши членове и правим всичко възможно те да бъдат представени на норвежките партньори, за да могат да установят дълготрайни отношения с тях.
Какво показват данните, с които разполагате за стокообмена? В кои сектори има възможности за растеж?
- Стокообменът между двете държави е скромен, с тенденция на нарастване през последните години, което е много оптимистично. Според официалните данни на българското Министерство на икономиката и индустрията той е удвоен през последните 10 години - от 42,9 млн. евро през 2011-а, той достига 82,6 млн. евро през 2021 г. Салдото е положително за България през почти всички години. Водещите стокови групи в износа ни към Норвегия са семена, двигатели, прежди и медикаменти, а във вноса - минерални или химични торове, рибни продукти и артикули втора ръка.
Предвид посоченото по-горе считам, че секторите, в които има потенциал за растеж, са наистина много. България би могла да изнася в Норвегия вина, козметика, био продукти, в това число и хранителни, да постави началото на ръст в културния и СПА туризъм, да предоставя на норвежкия пазар иновативни, висококачествени стоки и услуги, каквито не ни липсват, но не са познати на норвежците.
Норвежките стоки и услуги се отличават с високо качество, но не винаги са широко достъпни за българския потребител поради високата им цена, нито достатъчно добре познати. Голяма част от вноса на рибни продукти в България идва от Норвегия – тя е сред водещите вносители на сьомга у нас, но се надявам заедно с това да се увеличи и вносът и на останалите морски продукти, на които Норвегия е толкова богата.
Ние можем да научим много от Норвегия по отношение на внедряването на природосъобразни практики, стоки и услуги, зелени иновации и зелен растеж. В тази посока вече има много успешни партньорства благодарение на проекти, финансирани в рамките на Норвежкия финансов механизъм. Очакваме сътрудничеството в тази посока да се задълбочи и да нарасне в рамките на следващия период за безвъзмездно финансиране.
Какво предстои в работата на Норвежко-българската търговска камара в близките месеци?
- Предвид казаното по-горе - предстои ни много работа, и аз съм оптимист, че двустранните отношения тепърва ще претърпят положително развитие, но за целта са нужни много системни усилия.
Едно от събитията, над които работим в момента, е българско участие в рамките на Oslo Innovation Week. Това е най-голямата бизнес инициатива в Норвегия, обединяваща под шапката си над 60 събития, които протичат в Осло паралелно в рамките на една седмица.
Oslo Innovation Week ще се състои в края на септември 2024-а и ние имаме желание да организираме български форум, съвместно с Българската агенция за малки и средни предприятия (Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия - бел. ред.) и техния партньор "Иновация Норвегия", който да представи най-добрите български фирми на норвежките организации и представители на частния бизнес и да спомогне за дългосрочни партньорства и окуражаване на двустранните отношения.
/ЦМ/
news.modal.text
