site.btaРазработваме нормативна уредба, с която фермерските пазари да станат нещо обичайно за големите градове, каза зам.-министър Йоцев

Изложение на местни млечни и фермерски продукти се провежда днес и утре пред Министерството на земеделието и храните в София. 

"Доста внимателно гледаме да разработим нормативната уредба, която касае общата организация на пазарите, за да направим така, че фермерските пазари да станат нещо обичайно за големите градове, а защо не и за по-малките", каза служебният заместник-министър на земеделието и храните Александър Йоцев по време на събитието. Организатор на изложението е Български фермерски съюз (БФС).

Според зам.-министър Йоцев самото споменаване на "фермерски", на "български", носи добавена стойност. "Това е един чудесен маркетинг и няма нищо по-полезно от съкращаване на пътя на стоката от производителя до трапезата", подчерта той.

По думите на Йоцев са разработили определени изисквания, чрез които ще съумеят да вкарат под регулация нещо, което досега не беше позволено – храните, които могат да бъдат приготвени не в специализирани заводски условия, а по-скоро като занаятчийско производство, от малки производители. Служебният зам.-министър припомни, че България има много традиции в производството на храни.

Той допълни, че законът е разработен и в момента тече междуведомствено обсъждане.

Председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов информира, че участниците в двудневния фермерски пазар в София са 11 семейни фирми от цялата територия на България, като идеята е да обхванат различни продуктови групи и производства. Изложението е абсолютно безплатно за всички участници, важно е да са земеделски производители, преработватели, регистрирани по съответните закони.

"Идеята на цялото мероприятие е да покажем, че ги има, че земеделците произвеждат качествени продукти. Има много малки ферми, семеен тип, на които по една или друга причина им се е наложило да направят стъпката към преработка, защото са се сблъскали с ниски изкупни цени, невъзможност да реализират стоката. Така са стигнали до етап с необходимост да произвеждат добавена стойност чрез различни продукти. Те са уникални сами по себе си. Проблемът им е, че трудно успяват да стигнат до магазинната мрежа", обясни Стоянов.

Според него местните пазари не са панацеята, а са някаква стъпка в посока на развитие, за да може потребителят лесно да стига до това, което фермерите произвеждат. 

По думите на Стоянов желанието на браншовата организация е законът, който ще регламентира тази дейност, да намали в максимална степен административната тежест, защото желаещите да участват са били в пъти повече, но не всички имат готова документация, с която да излязат на пазара.

"По-важното е да покажем, че има и друга добавена стойност и най-вече хората, които произвеждат тези стоки, да търсят обща форма, под която да можем да си партнираме. Български фермерски съюз работи в тази насока, за да може стоката, която се произвежда, да стигне по-лесно до магазинната мрежа", коментира Стоянов. 

Той допълни, че количествата, които произвеждат тези фермери, често не са големи. Поради такива специфики, за да могат да надграждат и да се доразвиват, от Съюза вървят в посока на коопериране от модерния европейски тип.

"В България се борим да имаме поле за изява. Хубавото е, че местната власт, поне в градовете, където вече минаха пазарите – Стара Загора, Кърджали, Варна, в процес на контакти сме със София, предлага варианти фермерите да могат да си излагат целогодишно стоката", подчерта Стоянов.